НОВИНАТА

Мнозина твърдят, че физиката е вече завършена наука и повече няма какво да ни каже. Затова американците сформираха специален комитет, който да отговори на този въпрос. Шеф бе проф. Пърсис Дрел от Стенфордския университет, един от най-големите специалисти във физиката на елементарните частици.

Големите проблеми се оказаха седем, ето първият. Сега се знае, че само 5 процента от Вселената е направена от веществото, което познаваме, другите 25 процента са от непознати нам частици, наречени "тъмна материя", останалите 70 - от загадъчната "тъмна енергия", пред която само повдигаме рамене като напълно невежи. И тогава се роди една смайваща, направо налудничава хипотеза: "тъмната материя" е мозъкът на Вселената, "тъмната енергия" - тялото!

КОМЕНТАРЪТ

Ние, човеците, смятаме себе си за единствените разумни същества на тази планета. Няма да го оспорваме, защото досега няма свястно определение за разумност. Твърдението ще бъде приблизително точно, ако допълним така: "разумни живи същества". Дали пък не може да се открие проява на разум в други, неживи системи? Такава бе хипотезата на руския (тогава съветски) учен Р. Нахмансон, публикувана преди двайсетина години в строго специализирано издание - твърде рано и на твърде неподходящо място, че да стане популярна. А от идеите му човек просто затаява дъх.

Онези, които са чували нещичко за микросвета (на атомите и елементарните частици), знаят, че това е свят на вероятности. Никога поведението на частиците не може да се определи със сигурност; може да се твърди само с каква вероятност ще се случи едно или други събитие, с каква вероятност една частица е тук или там, каква е най-вероятната й скорост и т.н. Това не е пропуск в знанията ни, просто микросветът си е такъв - свят на догадки. А защо е такъв? Тук Нахмансон прави дързък, съкрушителен ход: защото се срещаме с проява на разумност!

Разум в света на атомите и елементарните частици? Доста смело... Затова Нахмансон търси мотиви. Нима поведението на човека и човечеството може да се описва с абсолютна точност? Ако мозъкът реагираше по един и същи начин на ситуациите, едва ли би надскочил примитивното ниво и би създал цивилизация. При всяко действие пред него се изправя палитра от възможности, от които той избира една - по метода на пробите и грешките. Същото се отнася и за човечеството като цяло; голяма част от решенията му са случайни, но честите повторения определят една зона от възможности.

А ето как е при частиците. Когато самотен електрон мине през процеп, ние не можем да предвидим къде точно ще попадне той и това се нарича "случайност на избора". Когато обаче частиците са достатъчно много, те очертават "крива на разпределението", която винаги е една и съща. Няма ли тук аналогия с поведението на отделния човек и на цялото човечество? Нали и отделният човек проявява "случайност на избора", но като цяло човечеството си има устойчива "крива на разпределението"? И Нахмансон заключава: това може да се интерпретира като проява на разумност в света на микрочастиците.

Естествено, това е само дръзко хрумване, което не би имало стойност, ако не отговари на важния въпрос: а как да го докажем, как да осъществим някаква форма на контакт?

Директно това е невъзможно, поради огромната разлика в мащабите - те са хиляда билиони пъти по-малки от нас. А не може ли по някакъв информационен канал? Отново не - и отново заради мащабите. Честотите, които ние ползваме за връзки (от порядъка на гигахерци), за света на микрочастиците са прекалено "бавни" трептения. Как тогава да постъпим, как да се убедим, че странностите на микрочастиците се дължат на някаква особена разумност? Тук Нахмансон предлага едно изумително решение.

По какво разумът се различава от неразума, независимо каква природа имат? Ами по това, че разумът търси информацията, стреми се към нея. Ако го поставиш при равни други условия, разумът винаги ще се насочи към онази област, откъдето може да почерпи повече информация (знания).

Нахмансон описва следната картина. Група хора се изкачват по стълбище; на определен етаж стълбището се разделя на две – на лявото се чува (например от високоговорител) шум, гълчава, а на дясното (пак от високоговорител) - нормална разбираема човешка реч. В началото двата потока ще бъдат еднакви, но постепенно все повече хора ще поемат по дясното стълбище, защото ще се стремят да разберат за какво става дума. Този изследователски рефлекс е типичен за мислещите.

Нещо такова може да се направи и с частиците. Потокът от частици се разделя на две равни части, които се насочват към две отделни камери с еднакви поглъщащи свойства. В едната обаче поглъщащите слоеве са разположени безразборно, хаотично, а в другата - подредено и в тази подреденост да е кодирана някаква информация.

Информация ли? А на какъв език? Авторът предлага да се използва обикновеният двоичен код - като при компютрите.

Добре де, а какво ще кодираме? Очевидно трябва да е нещо от "техния" свят. Нахмансон предлага да се използва т. нар. "константа на електромагнитното взаимодействие", числено равна на 1/137.

И тъй, в едната камера "написваме" с нули и единици 1/137. В началото двата потока ще са еднакви, защото са еднакво "привлекателни", но постепенно симетрията ще се наруши, защото все повече "разумни" частици ще се ориентират към онази камера, в която има информация, знание. Ако това действително стане, значи ние сме осъществили някакъв контакт с тях.

Такъв опит не е провеждан. Може би по-точно е да се каже: не е съобщавано за такъв опит. Жалко, наистина. Защото ние не можем да си представим разумна общност от елементарни частици. Нещо повече, това противоречи на нашите представи за мозък и мислене.

Как тези частици "помнят" и "разбират"? Как циркулира знанието в общност от частици? Каква е съдбата на тези микроразуми, които ние безразборно пилеем във всякакви експерименти? Дали тези разуми проявяват емоции? Дали осъзнават, че някаква външна враждебна сила се разпорежда със съдбите им? Дали изобщо подозират съществуването ни? Дали пък умишлено не крият своите принципи и закони? Дали чрез странното си поведение не искат нещо да ни съобщят? Дали това необяснимо 1/137 не е всъщност послание от тях към нас?

Море от въпроси без отговори. Сега и свръхмодерната физика се връща към тях. Тайната остава, но винаги е приятно, когато има тайни. Те изострят мозъците ни.