16-11-2004

В сърцето на София улиците, които бяха пусти преди 10 години, сега са пълни с коли – елегантни мерцедеси и беемвета, семейни опели, фолксвагени и фордове. Младежите се събират в модерни кафенета и барове. Ресторантите са претъпкани. Тийнейджърите израстнаха с MTV и следват западната мода.

България вече е член на НАТО и се очаква да се присъедини към ЕС след малко повече от година. Усилията сега са съсредоточени към икономическите реформи в западен стил и повишаването на жизнения стандарт, който страната постигна през последните години.

Младите българи сега живеят по-добре, но изглежда, че не познават миналото си - тъмните години на комунизма.

“Не знам много за комунистическата ера” – каза Весела Пенева, на 20 години, студентка по журналистика и комуникации в Софийския университет. “Не мога да кажа дали е била добра или лоша”.

Яна Лазарова, на 17 години, гледа към високия паметник в центъра на Парка на свободата, който представлява три мускулести фигури, едната с оръжие в ръка, всички изсечени от камък. Но в чест на какво е точно този паметник? Тя признава, че не знае. След минута се опитва да отгатне: “Това е паметник на Съветската армия, която осовободила България от турско робство през 1878”. Това е абсолютно невярно.

Доскоро тя би била упрекната за такъв отговор. Статуите са наистина посветени на Съветската армия, но нямат нищо общо с турците, а със съветското "освобождение" на България от нацистите през 1944, което беше началото на 45 години комунистическо управление.

Това е факт, който знаеше всеки ученик от тази източноевропейска страна. Но 15 години след рухването на комунизма, много ученици от поколението на г-ца Лазарова израстнаха с крайно непълна представа за близкото минало.

Те са били съвсем малки, когато Тодор Живков - твърдолинейнит ръководител на България, беше свален от власт на 10 ноември 1989, един ден след падането на Берлинската стена. Тийнейджърите твърдят, че оттогава истината за следвоенната история на България се замазва в училищата, докато страната се реформира за бъдещето.

Матю Брунсвасер, 33 годишен, гост-преподавател по журналистика от Сан Франциско, който преподава на г-ца Пенева, казва, че мнението и е типично. Когато запитал студентите за мрачната Държавна сигурност, българската тайна служба, която разполагаше с широка мрежа от доносници в страната и беше отговорна за много политически убийства в чужбина, се наложило те да търсят информация за това в Интернет.

Проблемът, според представители на образователните институции и експерти, е че учебниците по история не са актуализирани и училищата вече не използват марксистки текстове от комунистическата ера, а от друга страна 16-годишните трябва да изучават този период. Това значи, че обучението често зависи от желанието на учителите, които преподават минимума за миналото преди 1944, когато България е била управлявана от авторитарен режим, заменен от още по-диктаторската комунистическа система, която падна с Берлинската стена.

Образователните дейци казват, че в някои училища обучението за този период е по-добро, отколкото в други.

Според Веселин Методиев, министър на просветата в първото посткомунистическо правителство, не се обръща достатъчно внимание на социализма в учебниците по история. “Българската историография беше идеологически предмет. Историците, немарксисти едва напоследък имаха възможност да се заемат с изучаването на този период” – твърди той.

Г-н Брунсвасер отбелязва, че вкъщи много родители предпочитат да не говорят за тъмната страна на комунизма.

“Те не искат да обременяват децата си. Това не се отнася за някои семейства, които са пострадали от комунизма, но като цяло просто у дома не говори за миналото” – казва преподавателят по журналистика, който живее с прекъсвания в България от 1995.

Г-н Брунсвасер, който пише книга за българското посткомунистическо поколение, смята, че страната не е типичен случай за този регион. “В България нямаше организирана съпротива срещу комунистите за разлика от Унгария, Чехословакия и Полша, където борбата против комунизма беше част от националния идентитет”.

През 90-те имаше съпротива срещу бившите комунисти, които бяха за доста дълго време на власт с преименувана партия. Сега обаче,по-възрастните българи с носталгия си спомнят за времето, когато според тях е имало работа и сигурност.

Според едно допитване, организирано от учени и социолози през януари, огромната част от хората не знаят кои са добрите страни на демокрацията и за забравили лошото за социализма.

Желю Желев, първият президент на България след падането на комунизма и бивш дисидент, е обезпокоен от това, че младото поколение не познава близкото минало. “Донякъде това е добре, но без да познават миналото, те няма да могат да различат подтисническите режими и да се подготвят за бъдещето” – каза той в телефонно интервю от Скопие, Македония.

Все пак, някои хора се опитват да започнат по-широко обсъждане за периода. Spomeniteni.org е сайт, където българи от всички възрасти могат да изпратят спомените си за комунистическите години, добри или лоши.

Диана Иванова, създател на сайта, казва, че го е направила, защото не харесва все по-розовото представяне на миналото от медиите и някои бивши политици. Може би защото тази информация е в Интернет, повечето от посетителите са младежи.

В един и-мейл, жена, която през 1986 била на 7 години, описва как майка й панически я прибрала в къщи. Тогава в Украйна избухна и се запали Чернобилският ядрен реактор, но това се разнесло само като слух в страната, защото събитието не било отразено в държавните медии. Семейството научило за инцидента от непознат.

В друго писмо, момиче разказва, че една туркиня се разплакала, когато се обрънали към нея с името и. Това се случило през лятото на 1989, в края на комунизма, когато българските власти изгониха част от турското малцинство, а тези, които останаха, бяха принудени да запазят насилствено дадените им български имена.

“Ако събудим интерес към личната съдба на хората, може би те ще се заинтересуват и от миналото” – казва г-жа Иванова.

Публикацията подготви Огнян Дъскарев