Ако
погледнем отвъд официалните документи, партийно оцветените
коментари и внимателно премерените изказвания на участниците в
състоялата се на 10 ноември среща на СДС с още десет партии и
погледнем в очите голата шаячна истина, веднага ще разберем, че
едно от нещата, които няма да се случат скоро, е предизборна
коалиция между тези 11 партии. Това твърдение се обосновава с
няколко прости съображения, придружени от елементарни аритметични
действия.
Ако се
коалира, СДС трябва да предостави на коалиционните си партньори
най-малко 10 избираеми места в своите партийни листи – за да могат
поне председателите на партии да влязат в следващото Народно
събрание. Десет депутатски места правят почти 4% от гласовете на
избирателите. По съвпадение това е и прага за влизане в
парламента, предвиден от избирателния закон.
От друга
страна, ако СДС влезе в такава коалиция, той неминуемо ще загуби
гласове на хора, които смятат такава коалиция за безпринципна.
Лесно можем да си представим как един активен и антикомунистически
настроен избирател, давал гласа си в миналото последователно за
Румен Воденичаров, Желю Желев, Христо Бисеров и т.н., открива в
листата си името на Софиянски или Дилов-син и си казва: стига. Още
повече, че сега има и друга възможност: да гласува за ДСБ, която
също е дясна и антикомунистическа партия.
Не може да
се каже какъв би бил броя на тези хора. Едно сериозно
социологическо проучване може да го оцени само донякъде. Затова
ще означим процента им с Х.
За да има
смисъл от едно такова коалиране, трябва допълнителния процент
гласове, които то ще донесе на СДС и коалиция да е по-голям от
4+Х. Но ако десетте малки партии могат самостоятелно да съберат
толкова гласове, то по-добре е те да се явят на изборите като
самостоятелна коалиция и да се коалират със СДС едва след тях.
Така следизборната коалиция на тези 11 партии би имала Х% повече
депутати, отколкото предизборната. Следователно в този случай
предизборна коалиция е неизгодна.
Да
разгледаме сега другия случай – когато десетте малки партии заедно
не могат да съберат 4% от гласовете и следователно не могат да
влязат сами в парламента. Нека означим процента, който могат да
съберат с У, като У е по-малък от 4. Тогава би имало полза от
предизборна коалиция между тях и СДС, но само ако Х < У, т.е., ако
напусналите СДС по принципни съображения са по-малко от
допълнителния процент гласове, който ще му донесат коалиционните
партньори. Печалбата от гласове ще бъде равна на У-Х.
Както
казахме, Х и У са трудно определими величини. Това превръща тази
коалиция в уравнение с две неизвестни. Евентуалната печалба ще е
малка – не повече от 2-3% от гласовете.
Трябва да
вземем предвид и някои проблеми от психологично естество.
Например, че партии като БЗНС или ССД няма да се задоволят само с
едно депутатско място. Или насрещния отлив на гласове от малките
партии – един дърт комунист, който с удоволствие би гласувал за
тяхното си момче Любчо Дилов, ако той се яви на избори
самостоятелно, не би го направил, когато той е в коалиция със СДС.
Така че и този вариант на коалиция е малко вероятен.
Което и
обяснява защо не е разискван на въпросната среща. Но не може да
обясни защо въобще се проведе тя. От нея става ясно само едно – че
гласове за предстоящите избори ще се печелят с активна опозиционна
политика, а не с коалиране. |