|
Арабските ръководители отдавна не
харесват и не уважават Ясер Арафат. Всъщност изобщо не му
вярват. Египетският президент Хосни Мубарак веднъж го
нарече “куче” в присъствието на Уорън Кристофър, държавния
секретар на САЩ. Сирийският министър на отбраната определи Арафат
като “син на 60 0000 блудници”.
Въпреки това до края някои видни
западни журналисти го обсипваха с хвалби. Те искаха да прикрият
безбройните му престъпления.
За тях няма значение колко евреи и
араби уби Арафат или колко пъти предаде и окраде народа си. За
тези журналисти и за много европейски правителства той заслужава
Нобеловата награда за мир и е “единствения законен представител”
на палестинците.
Когато беше на смъртното си легло в
Париж, приглушеният тон на телевизионните говорители и
ласкателните разкрасени снимки на първата страница на лондонския
“Таймс” ни внушаваха, че този човек трябва да бъде дълбоко
уважаван, че е нещо, като боледуващ Папа.
Почти никой не каза, че Арафат беше
в центъра на съвременния тероризъм и продължи да го подклажда
до края си. По негова заповед бяха отвличани самолети, което
вдъхнови Ал Кайда, убити бяха спортисти и помрачена една
олимпиада, възрастен американец беше застрелян и хвърлен в
Средиземно море. Неговата ООП изби 21 израелски деца - това беше
предвестник на Беслан.
Вместо това кореспондентката на BBC
Барбара Плет сподели, че “плакала”, когато Арафат беше закаран от
Рамала в Париж за лечение. Тя сподели за “духовната си близост с
този човек”.
За последен път журналистите от BBC
бяха толкова разчувствани при смъртта на принцеса Даяна.
Репортажът на Барбара Плет бе излъчен в емисията на световната
служба “От нашия кореспондент”. Това е предаване, което се слуша
от 150 милиона души дневно.
Но любовта на журналистите от BBC не
е изненада, като се има предвид отдавнашното възхищение на
радиото от Арафат. През лятото на 2002, когато терористичните
нападения в Израел достигнаха връх клането в Нетания и в Ивритския
университет), BBC го описа като “герой” и “икона”, както и че бил
“обаятелен”, “смел” и имал “стил”. Според BBC Арафат е не само
“уважаван”, но и “легенда” и “триумфиращ”.
Други влиятелни западни медии като
Ню Йорк Таймс се опитаха да омаловажат диктаторското управление на
Арафат, хроничната му подкупност и близките му връзки с бригадата
на мъчениците от Ал Акса. Тази терористична група съперничи на
Хамас по броя на самоубийствените нападения срещу цивилни през
последните години.
Джонатан Стийл от “Гардиън” писа
миналата седмица, че Арафат е “уважаван и непосредствен човек”.
City Press, вестник от Южна Африка, твърди, че той бил “водач на
борците за свобода”.
Арафат знаеше как да очарова
наивните западни журналисти. Когато един американски репортер
доведе малката си дъщеря в Рамала, скоро след като Бригадите от Ал
Акса убиха няколко израелски деца, Арафат си игра с нея почти през
цялото интервю. Дори съвсем неотдавна, през юли, Ню Йорк Таймс
пишеше за него като “демократично избран ръководител” и
“романтичен” революционер.
Но в други части на света
журналистите не са така привлечени от него. Лалита Паникър
от Times of India заяви миналата седмица, че наследството на
Арафат е “катастрофално”. “Палестинците трябва да празнуват, че
той никога вече няма да определя съдбата им” - написа тя, когато
Арафат умираше в парижка болница. “Облечен в абсурдната си
униформа, той показа, че не иска и не може да осигури мир.
Трайното и разрушително наследство на Арафат е, че той напълно
промени палестинската душа. Палестинците някога бяха
най-светските, толерантните и образовани хора в арабския свят.
Днес в палестинските училища се учат на джихад. В резултат цялото
младо поколение израстна с омраза и фанатизъм” – твърди Лалита
Паникър.
Дори арабските медии бяха
по-критични към Арафат, отколкото BBC и другите западни издания.
В биографията му в сайта на Ал Джазира (”Арафат – човек с мисия”)
ясно пише в първия ред, че е роден в Кайро, не в Йерусалим, както
той твърди, и че баща му “имал египетски произход”. Според
сайта “управленския стил на Арафат е бил по-диктаторски, отколкото
демократичен”.
Карим Камел миналата седмица писа в
Islam Online (”Арафат – загадъчния водач”), че “връзките и
корупцията бяха всекидневие в Палестинските територии, откакто
Арафат се върна от изгнание”. Той споменава а изчезналите помощи
от стотици милиони долари от Европейския съюз. Това не е новина в
Арабския свят, но в Европа рядко се говори за това.
Популярният антиизраелски сайт
Електронна Интифада, за разлика от BBC, не се колебае да използва
думата тероризъм в биографията му (”Краят на ерата на Арафат”).
Там се твърди, че “той създаде онова, което за Запада е
терористичен шик”.
Това е справедлива забележка, но -
бих добавил - никъде по света Арафат няма такива възторжени
почитатели, както сред европейските и американските журналисти.
Публикацията подготви Огнян
Дъскарев
- - - - - -
* Том Грос
е бивш кореспондент на „Сънди Телеграф” в Йерусалим. Една от
последните му статии в National Review е : “Живот под похлупак –
политиката на BBC за Близкия изток” |
