|
На 10 ноември т.г по инициатива на
СДС беше организирана среща на 11 десни партии със желание за
постигане на споразумение за съвместно участие в предстоящите
парламентарни избори. По принцип, едно похвално начинание предвид
надвисналата опаснаст от поемане на властта отново от комунистите.
Първото нещо, което смути
наблюдателите беше изборът на датата -10 ноември. Колкото и голяма
да беше еуфорията от свалянето на Тодор Живков на тази дата през
1989, много скоро след това стана ясно, че това не беше нищо
друго, освен един вътрешнопартиен преврат в БКП, синхронизиран с
перестройката в бившият СССР. Да се отдава някакво по-голямо
значение днес на тази дата е просто наивно. Дори комунистите,
въпреки присъщия си цинизъм, вече не се мъчат да вмъкнат в тази
дата своята заслуга за начало на някакви демократични промени в
страната.
И точно на този ден ръководството на
СДС държеше упорито да се проведе срещата, въпреки желанието на
някои от партньорите датата да бъде друга за да не се тълкува това
като някаква почит към комунистическия преврат. Но лидерът на СДС
беше упорит и срещата се проведе на 10 ноември.
На срещата не
участвуваха Демократи за силна България и
Демократическата партия. Решението им да не участвуват беше
ясно мотивирано и не се нуждае от повече коментари.
По важно е какво
се постигна на срещата. Сайтът на СДС е изпълнен с документи и
изказвания на водещи личности от партията, от които става ясно, че
нищо от предвиденото не е било постигнато. Няма никакво
споразумение. Публикувана е само една декларация, при това тя не е
скрепена с никакви подписи. Тя оповестява виждания, намерения и
пожелания, под които без проблем биха се подписали и комунистите.
В декларацията не се споменава никаква причина, поради която ще се
търси обединение. Нито дума за това, че трябва да се свали една
абсолютно некадърна власт и че трябва да се предотврати пълната
комунистическа реставрация. Казвам “пълната”, защото с помощта на
Симеон основните структури на властта (особено силовите) са сега в
ръцете на комунистите.
Ако тези въпроси
не са разисквани на срещата и по тях не се е постигнало
единомислие, тя е абсолютно безмислена. Това се очакваше и се
предвиждаше от ръководствата на ДСБ и ДП, поради което те отказаха
да участвуват в такава среща. Освен това между участниците
съществува нескрито намерение за коалиция и с партията на Симеон.
А това е в основата на различията между опозиционната десница и
проправителствените десни сили, които се събраха на Десети в НДК.
Резултатът от
срещата е нулев. Всеки си е останал със своите убеждения и мисли
за личното си преуспяване. Само една декларация, не подписана от
никого, няма да направи впечатление на никой демократично настроен
избирател. Затова тази среща има като резултат едно НИЩО.
Впрочем,
постигна се нещо – общо виртуално присъствие в интернет за някой и
друг ден... |
