|
Гледах по телевизията това събитие.
Когато тълпите се нахвърлиха върху ковчега, си помислих, че
сигурно така са били погребани Ксеркс, Ашурбанипал и Менна:
Стотици хиляди роби удряли главите
си в земята, като овни, после поглеждали нагоре и пеели скръбна
песен. Жреците и воините, с мечове секли тъжни глави, с бичове
оставяли червени следи по черните гърбове.
Кръвта се леела буйно в прахта, била
евтина.
Саркофагът на езическия вожд бил
хлъзгав и черен от кървищата на робите. Бичовете на пазачите тежко
свистели върху тъмната, гъста човешка плът.
|
|
|
|
 |
|
Обожествявани в древността и
една от гробниците им |
Отсечените глави били толкова много,
че внезапно хиляди роби изчезвали, подлъгани от несигурните
пънове, върху които стъпвали. Огромни дупки зейвали в погребалната
процесия. Но саркофагът винаги бил горе, подхвърлян от десетки
обожествяващи ръце.
Може би такова е било и погребението
на Сети, Хамураби и Атила.
Но съм гледал едно друго погребение,
само на избелели снимки. То не е било запазено на филмова лента,
доколкото знам. Няколко полка се опитали да запазят ред, други
войскови части притискали тълпите отвсякъде, страхували се да не
стане нещастие. Но точно това се случило - няколкостотин души
загинали.
Да, погребението на Сталин на 9 март
1953. Чудовището убивало и след смъртта си.
Жестоката ирония, е че Прокофиев,
който починал два часа преди Сталин, бил погребан в същия ден. И
нямало гигантски тълпи, хиляди въоръжени хора. Няколко души тихо
изпратили великия композитор в московските гробища.
А днес видях десетки хиляди роби,
които изпратиха езическия си вожд... |
