|
|
|
Удивително четиво е биографията на министър-председателя,
публикувана в сайта на правителството. В нея черно на бяло се
твърди, че Симеон се е явил на изборите като Цар. Няма
споменаване за република – към момента на явяването на
изборите, според уеб-страницата на републиканското ни
правителство, Симеон е бил ЦАР.
Биографията е интересна и като литературен факт, останал сякаш
от времето на тоталитаризма. Като стилистика тя е повей от
няколко отминали епохи в българската история. Писана е сякаш
да предизвика |
 |
|
Он любит детей (по испански) |
умилението на селяните-верноподаници от времето на Борис
III,
които се разплаквали колчем съзрат царя да кара влак, или да влезе
в кметството с кални ботуши и да помоли за чаша вода, или да
избута от калта закъсалата каруца насред гората...
Но
върхът на сладоледа са някои пасажи, които са на крачка от
стилистиката, използвана от биографите на Ким Ир Сен и Людмила
Живкова – “в този ден цяла България се оглася от звън на църковни
камбани и залпове, които възвестяват раждането на бъдещия цар” –
забележете тези глаголи – “възвестяват”, “огласят” – почти като
звездите, които трепнали, когато се родила Людмила (автор –
Любомир Левчев), или тройната дъга, възвестила раждането на Ким Ир
Сен (неизвестен корейски автор, спонтанно народно творчество).
Забележете също тази епичност на сегашното
историческо глаголно
време, макар и авторите да го използват непоследователно и
неумело. Каква Зоровска тайнственост – във военната академия
Симеон “става известен под името...”. Сякаш е влязъл там
неизвестен и незнаен, а после от уста на уста тръгва мълвата за
някой, който крие истинското си име, но легендата го обвява,
обвива и обласкава с даденото му от народа име – кадет Рилски...
Почти като епичната песен – народно творчество на
мотострелковаците от гарнизоните по поречието на Тунджа,
избликнала след като ги бяха държали три месеца в повишена бойна
готовност за някакво учение на Варшавския договор. Чакаше се Добри
Джуров да дойде на проверка, да направи разбор и да обяви края на
мъчението. Песента започваше така:
“Тунджа, Тунджа, мътна Тунджа,
Тунджа – кукерска река,
не
видя ли да се скита
Добри Джуров по брега?”
Представяте ли си как членът на Политбюро “се скита”? Та по същия
начин и кадет Рилски “става известен под името”. Същата
стилистика.
 |
 |
И за да направят крачката от величавото към дребнавото,
авторите не са пропуснали да отбележат, че колежът “Виктория”
е “прочут” (чунким ако беше прочут, щеше да има нужда от
определяне като такъв); водата за кръщаването е донесена
“специално” от река Йордан от български военен пилот (това за
военния пилот е симпатично – напоследък нашите войски не се
изнасят самостоятелно |
|
Той
©
Георги Георгиев-Джони |
към целта, та се налага да търсят кой да ги вози – но е ненужно да
се пояснява, че е “специално” – нима е могло да се случи пилотът
случайно да е прелитал натам, та между другото да е гребнал и вода
от реката?).
Но
най-трогателно-дребнаво на фона на цялото това величие е
споменаването на “поредица проблеми при регистрацията му (на НДСВ
– б.а.) в съда”. Защо бе, хора, го пишете това? Това ли му е
най-голямото постижение на Симеон – че е преодолял тия проблеми?
Какво да се чудим – един министър на транспорта беше писал в
официалната си биография, че произхожда “от старо европейско
семейство” (дядо му дошъл в България от Австрия като градинар на
Фердинанд), а друг един пишман рушител на мавзолеи беше писал, пак
в официалната си биография, че бил организирал уличните протести,
които съборили предното правителство... Голям майтап настъпваше,
като предоставяха биографиите си на чуждестранните си колеги и
тия се чудеха на смесването на жанровете.
Но
не тази стилистика е най-важната тук, нито дребните неточности.
Най-важно е друго – биографията отбелязва два важни момента –
първо, Симеон НЕ Е АБДИКИРАЛ (тоест, не се е отказал от престола),
и второ ТОЙ СЕ ЯВЯВА НА ИЗБОРИТЕ КАТО ЦАР – “след поредица
проблеми при регистрацията му в съда, българският цар се яви на
парламентарните избори на 17 юни 2001 г.”
Каква наглост. Къде е парламентът? Няма ли кой в тази чиста и
свята РЕПУБЛИКА да накара правителството да поправи този текст?
Нямат доблестта нито да си кажат направо, че са монархисти, нито
пък да поправят ОФИЦИАЛНАТА правителствена уеб-страница... Ми че
то даже Априлската ни интелигенция по-талантливо някак се
подмазваше... |
