- 2 -

Пътувал в един трамвай някакъв пиян, ама много пиян наш сънародник. По-пиян даже от Боян Радев при ексхумацията на “Всяка неделя”, ако имаш представа какво искам да кажа. Та клател се пияният, около него се носела смрад и зловоние като от “Жълт Труд”, и не стига това, ами при едно клатушкане взел, че се изповръщал върху друг трезвен и нормален наш сънародник. “Как не те е срам - възмутил се трезвият - напил си се като свиня, вониш като кенеф, пияница такъв!” Пияният попогледнал наповръщания от него гражданин и рекъл: ”Ти ли ще ми правиш забележка, бе. Я се виж ти на какво приличаш!”

Ето какви мисли ни идват в главата, любезни читателю, докато продължаваме заедно и поотделно с теб по-скоро нанякъде, отколкото нататъка, за където сме се запътили. А този, повръщащият на нас лично не ни трябва. На нас вицове не ни вършат работа. Ние отдавна знаем с абсолютна сигурност, че всички са маскари и особено Костов, но най-големите маскари са тези, върху които повръща Тошо Тошев или Тошоблизците и Тошодавците. Сиреч Жан, Иван и другите! Кой го е еня, че Жан разруши, а Иван съгради? Не е важно какво са направили, Жан, Иван и Другите! Важно е какво е повърнала свободната ни преса и божественият Слави върху тях. Паметник трябва да се изгради, монумент, бихме се самопоправили. Едно дребничко Иванчо Костовче, една дребничка Надеждичка, дребнички Катенца, Едвинчета, Яворчета и други седесарчета, изобщо една дребничка демокрацийка и един огромен повръщок върху тях, хак им е и на тях, и на демокрацийката им, бихме отбелязали.

Защото ние с теб, любезни читателю, сме още по дребни и незначителни - ние, когато имаме един лев, си купуваме “Труд” за седемдесет стотинки, за да участваме чрез него във всенародната игра “Стани идиот”, в която срещу въпроса: ”Кой е виновен за рухването на икономиката, разграбването на банките, корупцията, убийствата по улиците, беднотията, безработицата, бездомните кучета, простотията, проституцията, простатата, венерическите болести, безпросветието, отчаянието, мръсотията и всичко останало?”, стоят четирите възможни отговора:

А -Иван Костов и СДС;

B -Иван Костов и СДС;

С -Иван Костов и СДС;

D -Иван Костов и СДС.

И винаги улучваме верния отговор! Ето такива сме си ние, може да сме дребни, та чак незначителни, но вече знаем! Хубавото е, че бързо забравяме.

Щото и за Първа частна банка знаехме, ама забравихме. И за Лукановия глад знаехме, ама забравихме. И за пенсии по три долара знаехме, ама забравихме. И за долар по три хиляди лева знаехме, ама забравихме. И за БеКаПето, БеКаШесто и БеКаСедмо знаехме, ама тях пък абсолютно ги забравихме.

Те обаче не ни забравят....!

Не се притеснявай, любезни читателю, за фриволността, с която споменаваме мастити, известни, велики по рождение и безсмъртни по призвание люде. В Държавица, в която може да се напише, че Стефан Софиянски е комунист, че Иван Костов е циганин, че министър председателят Симеон Сакскобургготски е комарджия, че главният прокурор пише списъци на хората, които смята да убие, че Мултигруп е национален капитал, Държавица, в която царят е премиер, комунистите са социалисти, президентът допреди три години викаше “Долу НАТО” и пишеше писма до Милошевич, в такава Държавица може да се напише дори това, което ние с теб пишем в момента.

Още повече, че няма кой да го чете, освен нас двамата и Теди Москов - и то евентуално. Всички останали, както споменахме, четат труд, гледат Шоуто на Божествения и активно участват в играта “Стани идиот”. Но те не са виновни, любезни читателю. Те също са от осъдените. Просто на тях присъдата вече е изпълнена. Безболезнено, виртуозно, професионално, с хладен ум, горещо сърце и чисти ръце.

А ние с теб какво открихме с мисленето си, отивайки по-скоро наникъде, отколкото нанякъде, заедно и поотделно? Открихме ли кой ни издава присъдите? Досетихме ли се кой ги изпълнява виртуозно? Разбрахме ли защо вече главите не се отделят от тялото, а само се премахва това, което е вътре в тях и се заменя с Тошотошевски повръщок и чалгапростотии?

Не?

Как да го разберем и знаем, любезни читателю? Та ние сме никому неизвестни и ненужни хорица от фабрики и канцеларии, както ни е определил поетът. Ние сме частица от един недостоен за Голямата Комунистическа Идея човешки материал, както ни нарече депутатът-комунист Йончев. Ние сме тези, дето гледат тъпо Жорж Ганчев. Ние сме тези, които качват на бял кон всеки, който иска да ги излъже и окраде, а разпъват на кръст всеки, който иска да ги спаси. Ние сме тези, които сами провеждат върху себе си успешен експеримент за масово оглупяване. Изобщо, ние сме тези, а не Онези. Затова не можем да разберем нищо.

Тук, любезни читателю, ние със теб спряхме за малко. Дадохме на нашите съпрузи и съпруги, синове и дъщери, братя и сестри, братовчеди и братовчедки да прочетат сътвореното от нас. Прочетоха го те всички заедно и поотделно, както е възприетият принцип, и ни попитаха.

- А вие знаете ли къде се набутвате?

- Не, не знаем – отговорихме щастливо ние, горди, че знаем отговора на въпроса, както не знаем, че сме се набутали в него още с раждането си, както не знаем, че и вие сте набутани в него, и съпрузите и съпругите на вашите съпруги и съпрузи, и синовете и дъщерите на вашите синове и дъщери, и братовчедите и братовчедките на вашите братовчеди и братовчедки: Всичките тези савкупно не знаем, че сме набутани в него.

Ние даже и глави не знаем дали имаме все още!

И окрилени от този разговор, както и от подкрепата, която не получихме, решихме с теб, любезни читателю, че това, което пишем и което безусловно ще бъде наречено “злобен пасквил на неизвестни нищожества” не само да бъде злобен пасквил на неизвестни нищожества с най-общо наименование Глава четвърта - Екзекуцията, но и да бъде един действително злобен пасквил на неизвестни нищожества състоящ се от три части.

Част първа, която наричаме “Първа част”, току що приключи и ти, любезни читателю, много добре знаеш за какво става дума в нея. Интересното тук беше, че всяка разлика между написаното и действителни хора, събития и факти е случайна и е плод на злобното ни и действително дребно пасквилно нищожество.

Част втора, която най-неочаквано ще наречем “Втора част”, ще засяга неща, които ние абсолютно, категорично и фундаментално не разбираме. Тоест, когато приключим и с нея, то и ти, и аз, още по-добре няма да знаем за какво точно сме писали, съответно - чели. Интересното във втората част ще бъде, че всяка прилика между написаното и действителни хора, събития и факти ще е случайна и плод на злобното ни и действително дребно пасквилно нищожество.

А какво ще пишем в третата част, ще решим когато му дойде времето.

Следва продължение >>