В сряда, точно 15 години след "онзи" 10 ноември, няколко "десни формации" ще седнат на една маса, за да обсъдят "общи принципи и идеи за бъдещо десноцентристко управление". Благовидният предлог на обединителната среща, която се лансира като поредното "начало на диалога вдясно", е "да се спре БСП в похода й към властта". "То е много просто, алтернативата е Сергей Станишев", обясни неотдавна нуждата от "диалога" Стефан Софиянски, чието преизбиране за столичен кмет през есента на 2003 мина под същото мото и с подобни приказки за принципност и прозрачност.

"То е много просто"... Така излиза и от проучвания на социологически агенции, които едновременно обявяват, че хората искат ляво управление, дясна консолидация и втори мандат на Симеон

Сакскобургготски. Простотата на дясното обединение поддържат и медии, които иначе никога не са работили така охотно за "дясното". "Разбира се, че е просто: БСП трябва да бъде спряна с цената на всичко", обаждат се и политолози, които буквално до вчера пишеха, че царят отваря вратата към хаоса, съсипвайки политическата система. Едвин Сугарев, който:

а) през пролетта на 2003 искаше СДС да предприеме радикални действия срещу правителството и да напусне парламента;

б) излезе от СДС, обяви, че никога повече няма да се занимава с политика, и се извини, че някога е подкрепял Надежда Михайлова;

в) върна се в СДС и пак се занимава с политика редом до Надежда Михайлова; най-сетне стигна и до

г), като преди две седмици възможно най-простичко каза, че "без НДСВ и ДПС няма как да минем". Пишейки за "бъдещето на десницата" пак в стил "то е много просто", Филип Димитров дори стигна до извода, че политическата позиция, заета от СДС след изборите през юни 2001, всъщност била напълно погрешна!

"Грешката" следователно е на път да бъде поправена. Като за начало на 10 ноември един до друг ще се озоват Надежда Михайлова, Алеко Кюркчиев, Стефан Софиянски, Евгений Бакърджиев, Любен Дилов, Камен Влахов, Христо Бисеров, Светлана Дянкова, Александър Янчулев и прочие...

А сега отново прочетете тези имена. После си представете лицето на Камен Влахов пред будката на наказателния паркинг, когато заплашваше да се обади на Варадинов. Спомнете си и как Стефан Софиянски се отметна от НДСВ и Симеон Сакскобургготски преди втория тур на кметските избори със същата лекота, с която наново сетне припозна НДСВ за свой политически брат, а наскоро пак лансира Симеон за втори мандат. Какви асоциации извиква у вас името Александър Янчулев? Малък жокер: започва с "без" и свършва на "водие". А Христо Бисеров и Бакърджиев? Покрай тях българският език се обогати с още една дума: клиентелизъм. Като стана дума за клиентелизъм, нека си спомним и какво направи столичната общинска олигархия, стъкмена уж в името на по-доброто управление и тем подобни ала-бала.

Кой стои зад тези хора освен самите те и най-близките им роднини по пряка и съребрена линия? Могат ли техните отделни малки лични проектчета да направят един голям национален десен проект? А дали ще успеят да спрат БСП чрез механичния сбор от процентчетата, които благоволяват да им дадат няколко социолози?

"То е много просто" - не. По следната причина: проектът "дясно обединение" изобщо не цели това и няма нищо общо с десния проект на България. Тревогата на тези хора е оцеляването. Не политическото оцеляване, а оцеляването като политици. Има разлика. Оцеляването като политици е жизненоважно в очакване на 2007, когато някои от тях ще изоставят банките на провинциалния български парламент, за да станат евродепутати. България? Да спрем БСП! "Суета, вятър"...

Но дори и да не беше така, дори и да ставаше дума за прагматично мотивиран и реално изпълним политически проект, който би попречил на БСП

да вземе властта, остава открит въпросът как да се предотврати нещо, което вече се е случило. БСП участва ли в настоящето управление или да? А НДСВ е ли смокинов лист на червени генералски движения, "националноотговорни капиталисти и бивши служители на бившите служби"? Ето как например отговаря на този въпрос не кой да е, а самият лидер на СДС Надежда Михайлова, по чиято инициатива е обединителната среща:

"НДСВ показа, че е зависимо от организирани групови и корпоративни интереси, които до голяма степен определят и дневния ред на управлението. Срастването на организираната престъпност с властта е основното, с което ще бъде запомнено това мнозинство. НДСВ дойде на власт в името на някакъв "нов морал", а допусна връщането във властта на БСП не само чрез министри, а най-вече чрез назначенията на хора, свързани със структури от бившата Държавна сигурност. Две години и половина след идването на Симеон Сакскобургготски на власт анализът ни за неговото управление продължава да бъде безкомпромисно критичен."

Тази реч е произнесена не много отдавна - на 14 януари 2004 при откриването на зимната сесия на парламента. А ето и още един цитат, този път от 14-тата Национална конференция на СДС. Датата вече е 21 февруари 2004 (тук обърнете внимание на множеството повторения с горецитираното, което също казва достатъчно):

"Каква е трезвата равносметка за управлението на Симеон Сакскобургготски? След две години и половина управление оценката ни продължава да е безкомпромисно критична. Управляващите показаха, че са зависими от организирани групови и корпоративни интереси. Срастването на организираната престъпност с тях, с властта е основното, с което ще бъде запомнено това мнозинство. Така нареченият нов морал допуска връщането във властта на БСП през задния вход. Мнозинството назначава на управленски постове лица от бившата Държавна сигурност."

Интересно е дали г-жа Михайлова ще повтори, по-точно потрети, тези свои думи и на 10 ноември. В реда на нейните мисли за "зависимите от организирани групови и корпоративни интереси" е любопитно и какъв план за пресичането на тази зависимост ще предложи депутатът от НДСВ Камен Влахов. Особено важно е и Филип Димитров вече сериозно да аргументира извода си, че СДС е сбъркал с политическата си позиция след юни 2001, като е останал в опозиция на НДСВ, ДПС и "вкараната през задния вход на властта БСП", при положение че само преди година премиерът "само на гласувалите ми" цял месец разиграва държавата и западните посолства с налудничавото си намерение да назначи о.з. генерала и ляв депутат Бриго Аспарухов за звеновод на службите. Не беше ли Аспарухов същият, който изигра ролята на маша в свалянето на първото демократично правителство на България? А не беше ли Филип Димитров министър-председател на това правителство?

Ако наистина СДС е сбъркал, като не влезе във властта след юни 2001, не е ясно как тогава ще бъде обяснена и загубата на Петър Стоянов на президентските избори през есента на същата година, след като той всъщност "поправи" тази "грешка", получавайки подкрепата едновременно на "разбитите авари" и на НДСВ. Ами Софиянски? Как той стана обединител, когато беше първият, който напусна СДС с думите "Уф, олекна ми!", за да направи Съюз на свободните (разбирай - другите са несвободни) демократи?

Въпросите могат да продължат, но има нещо по-важно. Мантрата "да спрем БСП" не работи като някакви хора се събират на някаква среща. Тя също така не е само и единствено илюстрация на липсата на въображение и талант. Тази мантра напротив е в интерес на БСП. Първо, защото така създаденият образ на "дясното" е меко казано непривлекателен. Второ, защото мнозина, все още симпатизиращи на СДС, допълнително ще бъдат отблъснати от гледката "Надежда до Бакърджиев и Алеко". И трето - досадното вече говорене за нуждата от "дясно обединение" само по себе си е реторична манипулация, която насажда внушението, че "левите" са консолидирани и организирани, т.е. силни, а "десните" - разроени и разцепени, т.е. слаби, заради което се налага СДС аварийно да се сдружава със Светлана Дянкова и Стефан Карастоянов от Български демократичен форум (!?).

Наистина защо беше целият цирк и от какви съображения се налагаха мъчителните напъни за опозиционност? Ибо, както би казал Филип Димитров, тези хора вкупом можеха да согрешат още през 2001, без сега да се чудят как да облекат безпомощността и отчаянието си в думи като "нуждата от диалог", "за повече прозрачност", "време е за отговорно десноцентристко управление". Тогава поне имаха шанс. След седем-осем месеца нищо не се знае. А не се знае, ибо вече всичко в България е възможно. Кой например е казал, че Симеон има интерес да се обединява с "десните", след като може да се обедини с "левите"?

Както каза веднъж дъщеря ми: "само мен не ме бият в детската градина, понеже съм приятелка и със Симона Тънката, и със Симона Дебелата". И никак няма да изглежда странно, ако накрая пак Симеон или нещо симеоноподобно се смее последно, докато останалите ги бият...