09-11-2004

Европейският съд за човешките права и свободи ще се занимава за първи път с обвинения за груби нарушения срещу човешките права и свободи в Чечения тази есен и зима. Европейските съдии в Страсбург проучват от 14 октомври обвиненията на шестима чеченци, отправени към руските военни части в региона на кавказката република за избиването на техни близки през периода от октомври 1999 до февруари 2000.

Обвинителите посочват, че „ангажирани“ със залавянето, отвличането, задържането под арест (и безследно изчезване след това), както и с директните убийства на място, руските войници дори не са се опитвали да разследват по съдебен ред предварително дали жертвите, набедени за въстанници или за криещи се въстанници, изобщо са виновни, както изисква Европейската конвенция за човешки права.

„В посочения период в руската армия е властвал дух и атмосфера на безнаказаност“, посочва адвокатът на чеченските граждани Бил Боуринг. По думите му, московското правителство на президента Владимир Путин не е предприело нищо, за да се разследват сигналите и свидетелствата за жестоките нарушения на човешките права и свободи в Чечения, а напротив, дори е стимулирало армията да използва подобни методи.

Срещу това  изявление застана представителят на руското правителство в Страсбург - Лаптов, като заяви, че руските сили за сигурност са в района, за да провеждат и превантивни мерки срещу потенциална опасност. И целта на акциите, посочени в обвинението, е била само такава. „Безочливо изказване, предвид шокиращите детайли на обвинителния акт“, не му остана длъжен Бил Боуринг. Една от „превантивните акции“, с които процесът в Страсбург се занимава, е бомбардировката на цивилното селище Катир-Юрт през февруари 2000. Жителите не са имали никакъв шанс да избягат. Лаптов обясни „превантивната цел на акцията“ с аргумента, че населението е укривало чеченски въстанници. Което се оказва в последствие невярна информация.

Сред шестимата чеченци, които заведоха делото, има и етнически руснаци, жители на Чечения - и това прави делото изключително.

Освен осъждане на руските действия в Чечения, по обвинението се изискват и парични обезщетения и компенсации за загиналите и техните близки от руското правителство.

То е обвинено за престъпления по смисъла на Конвенцията за човешките права на Съвета на Европа, а като член на Съвета на Европа Русия е подписала и е обвързана с Конвенцията. Обвинителите се надяват, потвърдиха пред медиите адвокатите им, да обърнат вниманието на международната общественост върху конфликта и геноцида в Чечения и в региона на Кавказ, да се узнае истината за терора и за участието на руските части в нарушенията на човешките права и свободи там.

В Страсбург ще се водят паралелно три дела.

Магомед Чашиев и Роза Акадиева водят дело срещу арествуването, мъченията и убийството на близките им през 2000, извършени от руски войници.

Медка Исаева, Зина Юсупова и Либкан Басаева водят дело срещу избиването на семействата им и унищожаване на имуществото и къщите им по време на бомбардировка от руски самолети над цивилни райони през 1999.

В трето дело Сара Исаева обвинява руските войници в убийството на сина и двете й племеннички при бомбардировката над Катир-Юрт през 2000. Адвокатите й поясниха, че по този начин, чрез нападение без предупреждение над цивилно население, са  нарушени правата на Исаева да спаси и защити живота на децата и имуществото си. Както и в другите две дела се посочва, че не са предприети предварително никакви правни стъпки за доказване преди нападението и унищожението на цивилното селище, че там има въоръжени лица.

Близките на жертвите очакват преди всичко справедливост, подчерта Коротяев, един от адвокатите. След като са подали обвиненията си в Страсбург, те са били заплашвани многократно и са били поставени под масиран натиск. Един от обвинителите, седмо лице по общото дело, е бил убит. А двама от главните свидетели и до днес са безследно изчезнали. Натискът и мерките за блокиране на делата показват много ясен московски почерк, по думите на адвокатите.

Неочаквано отношение взе бившият съветски президент Михаил Горбачов, като се изказа за даване на особен статут на Чечения, макар в рамките на Русия. Той пледира за изтегляне на войските от региона и за намиране на политическо решение с помощта на ООН и ЕС. По време на едно свое посещение в Ню Йорк, Горбачов съобщи, че има следната формула предвид: „Чечения е част от Русия. Днес Русия трябва да помогне за възстановяването на Чечения след предизвиканата разруха на областта. Според мен, Чечения задължително трябва да получи извънреден статут, макар в рамките на Русия, чрез политически, не чрез военни действия.“

По данни на Съвета на Европа, положението на чеченското население и състоянието на основните човешки права и свободи в региона на кавказката република остава катастрофално. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа осъди отново на последното си заседание тежките престъпления срещу човечеството, които извършват руските войски в Чечения. Убийства, отвличания, мъчения, изнасилвания, безследно изчезване, безпричинно арестуване на групи цивилни лица са жестоко всекидневие, а не изключения, както иска да ни убеди Москва, вече не само в Чечения, но и в съседните републики, се казва в изявлението от последната октомврийска седмица на асамблеята в Страсбург. 

„В Чечения властва климат на безнаказаност за руските войски“, критикуваха депутатите на 46 европейски страни, членки на Съвета на Европа. „Насилието се е разпространило като епидемия“ в цял северен Кавказ. „Не са виновни (само) чеченските бунтовници, но преди всичко руските войски и проруските чеченски сили за сигурност, които извършват убийствата, мъченията на невинни цивилни, изнасилване на жени и деца и отвличанията“ каза в речта си немският депутат от социалдеморкатическата партия Рудолф Биндиг, който е наблюдател за Чечения на Съвета на Европа. Парламентарната асамблея критикува остро Москва и президента Путин. Рудолф Биндиг отиде още по-далече, като подложи на публична критика политиката спрямо Русия на съпартиеца си - немския канцлер Герхард Шрьодер. Според депутата, става въпрос за опасно и сервилно ухажване на Москва, което води до омаловажаване на геноцидните престъпления в Кавказ.

Немският канцлер трябва да се застъпи ангажирано и интензивно за подобрението на положението с човешките права и свободи в Чечения, заявява Биндиг и в интервю за Баварското радио. „Положението в Чечения е драматично, влошило се е драстично през годините и е крайно време Европа да престане да мълчи, когато руските и проруски сили за сигурност избиват и мъчат цивилно население. Всекидневно изчезват хора, взимат се заложници заради откуп от близките им, отвличането и изнасилването на жени и малолетни момичета е в реда на „мерките за борба с чеченските сепаратисти“. “Това е чудовищно!“, допълни Рудолф Биндиг. По негово мнение руското правителство трябва да бъде принудено да намери политическо цивилизовано разрешение на проблема. Развитието на конфликтите в Северна Ирландия и Баската област са показали значението и смисъла на преговорите и превъзходството на политическите методи при подобни кризи. „Естествено е, че след като руските сили тръгват с насилие срещу населението на Чечения, това поражда насилие като защитна реакция. Чеченските бунтовници оказват въоръжена съпротива на насилието и престъпленията срещу човечеството, с които Русия наводни цивилна Чечения“, посочи в интервюто Биндиг.

Немското федерално правителство реагира с нежелание да се включи в дискусията за руската политика в Чечения, а и не възнамерява да изостря отношението или тона си по посока на Москва, по думите на представителният говорител на правителството Томас Зиг. Той посочи, че канцлерът на ФРГ се стреми да разгледа, „макар и критично“, преди всичко в спокоен диалог с президента Владимир Путин  аспектите на руската политика в Чечения. Това е и отношението на немския външен министър Йошка Фишер (от лявата партия на Зелените, приютила в редиците си левите радикали от кървавата Немска есен 1977), който предупреди членове на партията си да не се подвеждат да обсъждат публично проблема в Чечения и да не търсят „спекулации и сензации“, а „критичен и продължителен диалог“ с Русия. „Правителството ни има за приоритет териториалната цялост и интеграция на Русия“, казва говорител на зелените. Въпреки това една малка част неортодоксално леви депутати от партията на зелените застана срещу Фишер, критикува в продължение на седмици руския терор в Чечения, политиката на немското правителство и персонално отношението на Шрьодер и Фишер към Путин, като изискаха правителството на Германия и като член на Съвета на Европа да настоява Путин да спазва Конвенцията за човешки права и свободи, която Русия е подписала. Новоизбраната шефка на немските зелени, Клаудия Рот, подкрепи тези си съпартийци, като пледира в предаване по темата на централната немска телевизия за разрешение на чеченския въпрос „чрез политически средства, но в никакъв случай повече с руски военни сили в региона“.

Есенните дебати в Съвета на Европа и конкретно в Германия сред коалциионните партньори на правителството показаха, че темата за Чечения идва на дневен ред в Европа, макар бавно и трудно, но неотложно.

С делата в Страсбург конфликтът стана и европейска тема, и цивилизационен проблем, нуждаещ се от разрешение вече не в далечен Кавказ, а в сърцето на староконтиненталната цивилизация.

А решенията на парламентарната асамблея показаха готовност за разрешение на конфликта и за санкциониране на Русия, нарушила неколкократно Конвенцията за защита на човешките права и свободи, с която се е обвързала. Същевремено се разкриха фронтове в западната, най-вече в немската левица – между проруският, ортодоксален клон и реформаторски ориентираният прогрестки. Което дава известен шанс за преосмисляне и промяна на курса на левицата в политиката й спрямо Москва. Това е особено важно поради обстоятелството,  сегашните доминиращи нагласи в немската левица се явяват големият жокер на Путин и голямото препятствие на една общоевропейска позиция срещу руския терор в Чечения.

(По данни на dpa)