|
|
Загубилият изборите Кери е от
поколението на baby boomers. От това поколение са и Бил и Хилари
Клинтън, Хауърд Дийн, Нанси Пелози, Тип О’Нийл, Тед Кенеди. Но те
са и част и от 60-те и Виетнамската война. Тогава либерализмът*
пусна дълбоки корени
по двете крайбрежия, но никога не се разпространи в другите части
на Америка. 60-те бяха годините на децата-цветя, Ролинг Стоунс,
Монтерей, Удсток, и да на Виетнам. Либерализмът бушуваше в
наркотичните послания на Тимъти Лиъри и Едгар Бъроус, по
концертните полета на Калифорния, на легендарната пресечка Haight
&Ashbury в Сан Франциско. Либералите от 60-те бяха показни атеисти
и някои - агресивни хомосексуалисти. Итало Калвино пише в
есетатата си за Америка, че негов познат, френски писател бил
ужасен от бурните аванси на Джек Керуак.
Но и аз самият се идентифицирах с
цялата свобода и яростна енергия на поколението от 60-те, рокът,
хипитата, милионните концерти, където всички проклинаха Никсън и
Виетнамската война. Бях изумен, когато години по-късно научих, че
християни в Америка горили плочите на Бийтълс, заради една
непредпазлива забележка на Джон Ленън за Христос. Просто не можех
да разбера как е възможно да се горят тави на Бийтълс! Та нали
мечтаех да имам поне двойка (така наричахме малките плочи с две
парчета) с Girl!
Но още тогава ме мъчеше съмнение,
което с годините се разрастна. БКП използваше именно протестите на
американските либерали, за да сипе кал върху Америка. Чудех се
защо всички тези американци съвсем съзнателно, на практика помагат
на комунистите. Когато Боб Дилън пееше Times, they are a-changing,
БКП му пригласяше, когато Hanoi Jane Fonda се снима с калашников в
бронирана кола на Виетконг в Ханой, КПСС и ръкопляска. Когато
студентите от Колумбийският университет го окупираха,
“Работническо дело” беше във възторг. Добре си спомням как
комунистите ловко използваха драматичните събития около
конференцията на Демократическата партия в Чикаго в края на август
1968, за да отклонят вниманието от нахлуването в Чехословакия
няколко дни преди това.
През 1978 Солженицин съкруши
либералния елит на Америка с легендарната си лекция в Харвард.
Солженицин, иконата на либералите, им удари тежък шамар – каза им
в лицето и на живо, че ИМЕННО те помагат на КГБ да преследва
инакомислещите в СССР! За мен това беше повече от откровение.
Съмненията продължиха и през 80-те.
Тогава бях свидетел на наистина изумителната акция на европейските
и американските левичари, които яростно се противопоставиха на
разполагането на крилатите ракети в Европа, както и на Звездните
войни на Рейгън. Левичарите направиха човешка верига, дълга
десетки километри в Германия и Англия, за да попречат на плановете
на военните. Лозунгът им беше Better red than dead. Те искаха
едностранно ядрено разоръжаване, в Америка се наричаше Nuclear
freeze. Още по-изумително беше, че в Америка се намериха политици,
като Тед Кенеди и Джими Картър, които подкрепиха тази инициатива!
Е, трудно ли да отгатнем в чия полза беше това безумие!
Бях учуден от дългогодишната и явна
неприязън на BBC към Маргарет Тачър. Световната радиостанция
открито подкрепи профсъюзите по време на миньорската стачка, през
1984.
Либералите от 60-те бяха на власт
през 70-те в администрацията на Картър. И тогава дойде 4 ноември
1980! Сега всички знаем за гигантското значение на тази дата за
стотици милиони хора. Вечната ирония на съдбата е, че тогава нищо
не подозирахме за това. Изобщо не искам да мисля какво би станало,
ако Картър не беше разгромен в 44 щата от Рейгън!
За мен Рейгън е най-големият герой
на XX век. Той победи една зла и могъща
империя без пушка да пукне. Благодарение на него ние сега сме
това, което сме.
И ето 60-те се върнаха отново, но в
XXI век! Ветеранът от Виетнамската война
Джон Кери разбуди мъчителните спомени от джунглите и предизвика
бойните си другари да го разобличат в лъжа.
Бил Клинтън, който отказа да се бие
за страната си във Виетнам, защити сенатора. Брус Спрингстийн, и
той от Виетнамското поколение, на много концерти се опита to rock
the vote. Левите радикали Джейн Фонда и Том Хейдън, отдавна
прекратили брачния договор, подкрепиха кампанията на Кери. Настъпи
невиждано мобилизиране на либерална Америка. Отново на мода стана
лозунгът от 60-те Personal is political. Старите призраци се
надигнаха за нов живот. Остарели хипита, корпоративни адвокати и
банкери от Уол Стрийт в зряла възраст, холивудската левичарска
гвардия, писатели, режисьори, университетски професори с бели
бради от Бъркли и Колумбия, Двата Бряга застанаха зад Кери.
Срещу тях се изправи Джордж Буш и
останалата част на Америка. За Двата Бряга Буш е символ на всичко,
което те мразят и презират. За тях той е кошмар, за тях той е
преродения Никсън! Знаем резултатът.
Казват, че 60-те започнали с
убийството на Кенеди и завършили с кървавия концерт на Стоунс в
Алтамонт.
Сега знам, че 60-те завършиха на 2
ноември 2004. На този ден нямаше победители и победени. Просто,
яростните, бурните, прекрасните, хипарските, рокаджийските, МОИТЕ
60-те години си отидоха завинаги.
- - - - - -
* Либерали в САЩ начират демократите и
левеещите интелектуалци. За да се отграничат от тях,
истинските последователи на класическите либерални ценности и
свободата се назовават либертарианци. |
