|
Наивен народ
сме. Кой когато е могъл ни е лъгал. Лъгали са ни, а ние сме
преглъщали и сме си мълчали. Какво да се прави, такъв ни е генът –
робски, послушен. Имали сме будни умове, мъчили са се хората да ни
налеят в главите чувство за достойнство, ама нищо не се е
получило. За това ние сами сме си виновни за всички злини, които
ни спохождат и няма защо да търсим вината някъде извън нашето
АЗ.
Навремето ни
излъгаха братушките, че са дошли да ни освобождават. Вятър работа! Искало им се да завладеят Босфора и Дарданелите, та пътем се
сбили се с османлийте и понеже вече се било разчуло по света, че
тук има един поробен народ, от немай къде ни върнали свободата.
Разпарцальосали
ни на части, за да мируваме. Добре, че дойде един немски княз да
съедини двете разделени части на страната ни.
Цялата ни
следосвобожденска история е свързана с кланяне пред братушките.
Който се е
опитал да си вдигне по-високо главата, е посичан. Вижте паметника
срещу Вонния клуб в София с разцепената глава на най-голямия човек
от новата българска история – Стефан Стамболов. Искал този
БЪЛГАРИН да поведе една страна с робски манталитет към процъвтелия
западен свят, но завършил копнението си с разцепена глава. Наши
сънародници, платени от Русия, му разцепили главата. Това е
типичната руска реакция за назидание към всеки, който е понечил
да ни отвори очите.
Втори път ни
“освободиха” и ни затриха. Затриха ни за 45 години, а сега отново
се мъчат да ни затрият. Но този път по-елегантно. Вече с помощта
на нашите социалисти–комунисти, от които без Русия досега помен
нямаше да остане. Сега тези юнаци искат да вземат властта и затова търсят всякакъв начин. Даже и бившия цар ще купят. А той
лесно се купува. Не можа да стане цар, но затова е готов да нахлуе
червената рубашка, само да го оставят да доокепази страната.
Окепази я с некадърните си министри-сребролюбци. Разреши им да
крадат колкото могат. Кой краде от селското стопанство, кой краде
земя, за да строи хотели, кой продава благата на страната на
безценица. Безценица за държавата, но добри суми за джобовете им.
Никой не ни е
крив. Сами си го довлякохме и с бюлетина си го качихме в
Министерския съвет. Е, не чак всички ние, но си имаше хора за тази
работа. И тези хора сега са седнали на държавната софра и кльопат
ли кльопат. И не могат да се оплачат от липса на апетит. А царчето
ни се заигра с комунистите, като със стари приятели. Те май са му
били приятели още преди да дойде в България. Ама нали сме си
наивни, не трябваше въобще да го пускаме да се връща тук. И не
само го пуснахме, но го направихме мултимилионер. Хак ни е сега.
Без да е цар, си заживя по царски. По-добре от много истински
царе.
Той се качи на
белия кон, а ние му дишаме праха. За да е сигурен в бъдещето си,
пусна разбойниците да се стрелят, да си търгуват с наркотици.
Някой ще попита: Няма ли власт в тази страна, няма ли полиция,
няма ли съд ? Отговорът е прост – няма! Не може и да има, след
като полицията подържа подземния свят, а прокуратурата работи по
поръчка на властващите. И главният прокурор си го избрахме ние.
За това ни
дередже сме си виновни пак ние.
И ако догодина
не се сепнем и не изгоним тази жълто-червена шайка, пак сами ще
сме си виновни. |
