|
|
|
|
Пак вали от
неона
пустота по
перона
над тълпи
пасажери
в пирамиди и
сфери.
Пак зад ъгъла
скрито
вино още непито
от Съдбата
изцежда
глътки сляпа
надежда.
Пак повел във
атака
всички сили на
мрака
сред изсъхнали
клони
вятър спомени
гони.
Пак с безшумна
походка
две зеници на
котка
обещават в
награда
светлините на
Ада.
Пак часовникът
слива
две стрелки и
забива
костеливото
кутре
между вчера и
утре.
...
А Луната показва
свойта сребърна
пазва
обиграна и стара
като дама от
бара.
...
1985 |
|
|
