|
Вчера от някое до никое време бе
отбелязан едновековния юбилей на Огнян Дъскарев+Любомир Данчев.
Събието се състоя естествено в култовия клуб „Изгорялото”,
ситуиран в пъстрия есенен парк на комплекса от физически институти
и лаборатории на БАН.
На култовия седми километър от
Цариградското... Някога там се правеше вестник „Седем”. Сега –
„Знание”.
Множеството от физици и лирици
нагази опадалата шума, за да се нагости с изобилието от прости
гостилничарски мезета и първокласни натурални напитки, които бяха
приготвили специално за целта Ани и Сашо. Заровена в листата, под
шведската маса физическата котка Кварки тържествено засенчваше с
присъствието си всички професори, старши и младши научни
сътрудници, журналисти, поети, белетристи и архитекти. Навремени
от Нютъновата дупка във вратата на Лабораторията за млечни и
колбасарски закваски „Генезис” на терена се появяваха една по една
още поне дузина нейни биохимически посестрими и събратя, които
тутакси установяваха с шведски инстинкт къде е манджата.
Не бе съдено да разучим имената им.
(Впрочем именно снощи вашият
репортер научи, че великият Айзък Нютън е изобретил малката дупка
във вратата с парче плат, прикачено към горната й част, през която
този вид домашен любимец да си влиза и излиза когато му скимне
според капризите на котешкия му нрав. Абе - "Знание" някакво...)
Здравото ядро на бандата
съставляваха експедиционерите, последвали Индиана Джоаунс
BG в неговото самоотвержено пътешествие
из Царството на сатрите миналата седмица. Впрочем, някой знае ли
как се изговаря и изписва единстеното число на човек, който
принадлежи към тази древна тракийска общност? Сатир? Сатр? Жан-Пол
Сартър? Ако знае – да ни уведоми с писмо по електронната поща.
Това благородно племе е населявало
долината на Места и околните планински ридове преди най-малко 2300
години. Че и повече. Да проверят какво е останало от тях по онези
земи се впуснаха в рисковато пътуване
градинарките Марго, Хелън и Рени
Нешкова, градинарят Хихи, а също и обичайните експедиционери Белчо
Дончев и Любо Данчев, предвождани до един от Индиана Джоунс
BG – физикът Любомир Цонев.
Той не присъства на светското
събитие вчера. Леля му
Златка от Хлябово пратила
депеша, че е открила четири долмена нейде из Сакар. Сърце
Индианово мигом затрепка и той заряза всичко, даже хапките с език
и кисели краставички, дори фантастичното вино, което Огнян винаги
намира отнякъде, за да си посети каменните другарчета.
Не му се сърдим.
В „Изгорялото” преобладаваха
физиците, естествено, между които се открояваше с достолепие
Стефан Андреев и с блясък – Христо Попов. Ицо е дървофил по
начина, по който Индиана Джоунс BG е
каменофил. Влачи от разни близки и далечни (най-често – далечни)
места коренища и дънери с причудлива форма, за да ги експонира в
двора на „Изгорялото”. Той е домашният дух на клуба. По стените се
четат хайку, написани от Христо Попов.
Иво Беров дойде с томче разкази на
Йордан Йовков, но не прочете нито един от тях – шумотевицата беше
зашеметяваща. Борислав Скочев грейна с невероятната си усмивка в
края на масата и замина да си разхожда кучето, както винаги. Йосиф
Перец разказа поне три вица за евреи и арменци. Топлото му и
чаровно присъствие е в състояние да облагороди всяка маса, даже в
центъра на столичния град. Жоро Трибала привнесе древност в купона
с 8000-годишната си цивилизизационна обремененост от родното си
село Градешница, където са намерени най-старите писмени знаци в
историята. Иван Ибришимов заседна на упоителна раздумка с Петя
Владимирова и Максим Байчев.
Топлата вечер бързо достигаше своя
неизбежен край под звуците на джаза и под падащите върху масата
есенни листа.
И тогава Белчо Дончев раздаде едно
листче. На него пишеше:
Понеже може би се кòсите,
Да ви поизясня въпросите:
До петдесетгодишните
Тук, днес!
Аз знам – след петдесет години
морето става все по-синьо
по-здрав ни става инструментът
(когато случим баш момента),
по-хубави са ни колежките,
пò са
мъчителни болежките,
по-твърдо всяко намерение,
по-късо всяко измерение,
по-кратка всякоя отсрочка,
(поне от наша гледна точка)...
И в разрез с всякакви закони –
по-силни нашите нагони,
по-ниски всякакви прегради...
С две думи – ставаме по-млади!
Къде края на октомври 2004,
„Изгорялото” |
