|
"Октомврийски
сюрприз" – така наричат в Америка информационната бомба, която се
взриви непосредствено преди президентските избори, за да подкопае
позицията на един от кандидатите. Този път в буквалния смисъл на
думата залагат взрив под действащия президент.
Бомбата се
задейства в понеделник. В този ден вестник
New York Times
съобщи на първа страница за изчезването от погреби близо до Багдад
на 342 тона взривни вещества.
Вестникът
пише, че иракското Министерство на науката и технологиите е
уведомило шефа на МАГАТЕ Мохамеда ал Барадей с писмо от 10
октомври за необяснимата липса. След пет дни Барадей известява за
случилото се американското посолство във Виена. Министърът на
науката и технологиите на Ирак Рашад Омар с прискърбие подвърждава
тези сведения пред кореспондента на
New York Times
в Багдад, а на въпроса, как е могло да се случи това, само
разтваря ръце и промълвява: "Изчезнали са и толкоз. Не знаем,
какво се е случило".
Експлозивите са
изчезнали от огромния подземен погреб "Ал-Какаа" край Багдад.
Според специалисти похитените взривни вещества, са идеално
пригодни за терористични актове и диверсии: те са два пъти по-леки
от обикновените при същата поразяваща сила и са абсолютно
безопасни при транспорт. За взривяването на американския лайнер в
небето над шотландското градче Локърби през 1988 година на
либийците са били достатъчно по-малко от 400 грама взрив от същия
тип. Садам Хюсеин го закупува в края на 80-те години във Франция,
Китай и Югославия. Тъй като това вещество би могло да се използва
в ядрени взривни устройства, инспекторите на МАГАТЕ са запечатали
бункерите, в които то се е съхранявало, но не започнали
унищожаването му: иракчаните поискали разрешение да използват
експлозива за мирни цели.
New York Times,
който официално подържа Джон Кери в американската предизборна
кампания, не прави никакви изводи от описаната история. Затова пък
това направи бързо самият кандидат на демократите. В понеделник
темата за изчезналото взривно вещество, което занапред ще избива
американски войници, ще взривява американски домове и самолети
доминираше речите на Кер. "Джордж Буш не се справи със
задълженията на главнокомандващ!" - гръмогласно съобщава
кандидатът и изобличава президента в непростима небрежност. Още
във вторник сутринта на телевизионните екрани се появи и рекламен
клип на Кери, в който сенаторът ръси филипики, позовавайки се на
вестникарската статия.
Историята наистина
изглежда сензационно. Но от самото начало в нея се усеща нещо
неправдоподобно. 340 тона взривно вещество – това не е игла, не
може да ги отнесеш в джоба си. Нужна е цяла колона камиони.
Похитяването на такъв товар, ако ще и от зле охраняван склад е
невъзможно да стане тайно. Белият дом заяви, че трябва да се
разследва случаят и да се установят всички факти, които за момента
липсват. На втория ден на скандала се появиха и допълнителни
подробности.
За последен път
инспекторите на МАГАТЕ виждат своите пломби непокътнати на 15 март
2003 година, след което напускат страната в навечерието на
навлизането на силите на коалицията. А на 10 април, сутринта след
падането на Багдад, погребите са поети под контрол от 2 бригада на
101 въздушнопреносима дивизия. По думите на представител на
командването на бригадата, по това време безстопанственият обект
вече е залят от мародери, а част от имуществото е разграбено.
Възстановявайки реда войниците бегло разглеждат част от
помещенията и не виждат там никакви химикали. По-късно става ясно,
че американски военни са посетили обекта "Ал Какаа" още по-рано:
на 4 април, в хода на настъплението срещу Багдад, на територията
на погребите влизат части от 3 мотострелкова дивизия. Още тогава
там цари поголовен грабеж. И пак войниците не забелязват никакви
взривни вещества, макар, че те откриват голямо количество други
боеприпаси. След като пренощува в погребите, дивизията продължава
настъплението си. Нито в първия, нито във втория случай военните
не получават заповед за щателна проверка на бункерите – но това е
и невъзможно предвид гигантския размер на погребите.
От всичко до
тук следва, че взривното вещество е било изнесено от "Ал Какаа"
още по времето на Садам и, най-вероятно, по негово указание. Във
всеки случай историята се оказва не така проста и изисква
по-нататъшно разследване.
New York Times
явно е избързал. А на кандидата на демократите,
както се оказва, не му трябват никакви допълнителни данни. Той,
все едно, че нищо не се е случило, продължава да изригва своите
обвинения, като особено набляга на мълчанието на своя конкурент.
"Господин президент! – обръща се той с реторически въпроси към
Буш. – За кое още мълчите? Какво друго криете от американския
народ?!" Не желаейки да се окаже в предварително губеща позиция на
оправдаващ се, президентът нищо не му отговаря. Намесва се
вицепрезидентът Дик Чейни – той нарича Джон Кери "паркетен
генерал" (в по-груб превод – "щабен плъх ").
И изведнъж в
четвъртък историята неочаквано се заразплита в посока Москва.
Вестник Washington
Times съобщи, че по сведения на Пентагона,
взривният материал от склада "почти сигурно" е изнесено от руски
специални части. Авторът на тази сензация Бил Херц е известен със
своите тесни връзки с разузнавателното съобщество на САЩ; той
обикновено не съобщава своите източници на информация, но този път
в текста му има точно позоваване –високопоставеният служител в
Министерството на отбраната Джон Сноу, чиято длъжност (deputy
undersecretary)
отговаря на шеф на дирекция в Русия. Сноу от своя страна се
позовава на "надеждни сведения", получени от две европейски
разузнавания. По думите на Сноу, руските части за специални задачи
са пристигнали в Ирак преди самата война в изпълнение на
договореност между Садам и Евгени Примаков. Тяхната задача е била
унищожаването на документацията за доставките на руско въоръжение
в Ирак и изнасянето на най-ценните материали в Сирия, Ливан (което
е почти едно и също, тъй като тази страна е окупирана от Сирия) и,
"евентуално, в Иран". В Сирия в частност са били транспортирани
компонентите за ракети, резервните части за "МиГ-овете" и
вещества, годни за производството на химическо оръжие.
Версията на
Сноу–Херц изглежда напълно правдоподобна. Евгени Примаков, който
по онова време не заема никакви официални постове в руското
правителство, посещава Багдад с тайна мисия на 23 февруари 2003
г., когато няма вече никакво съмнение в неизбежността на скорошна
война. Като директор на Службата за външно разузнаване (СВР)
Примаков е установил тясно сътрудничество с иракското разузнаване.
Британски журналисти намериха документални потвърждения за такова
сътрудничество в полуразрушеното, още димящо здание на
щаб-квартирата на иракското разузнаване в Багдад. От документите,
които те подбират там, става ясно, че Москва е снабдявала режима
на Садам с най-ценни разузнавателни данни. В частност, в едно от
донесенията на иракското посолство в Москва се излагат – след
позоваване на руски источници – детайли от срещата в Рим през
февруари миналата година и беседата на Тони Блеър и Силвио
Берлускони, обсъждащи иракския проблем.
Редакторът на
"Независимо военно обозрение" Игор Коротченко
съобщи в броя от 4 април миналата година, че от 20 март
резидентурата на СВР и ГРУ в Багдад са били преведени на особен
режим и ежедневно са контактирали представители на иракските
спецслужби за "оперативни консултации". А няколко дни преди
началото на операция "Свобода за Ирак", както твърди Коротченко, в
Багдад пристигат две "групи за силова поддържка на СВР "Заслон".
Друга такава група е прехвърлена в Иран.
И накрая е уместно
да си спомним обстоятелствата при евакуацията на руското
посолство. На 6 април миналата година, когато боевете вече се
водеха в предградията на Багдад, руското МВнР решава да евакуира
част от персонала и имуществото на посолството, въпреки че до
предния ден, съдейки по телеграма на Интерфакс, такива планов не е
имало.. Автоколоната начело с посланика Владимир Титаренко, както
е известно се отклонява от предварително съгласувания с
командването на силите на коалицията маршрут и попада под обстрел.
Колоната е пътувала към Сирия, макар че този маршрут е не само
най-дългият от всички възможни, но е и най-опасният. Американците
настъпваха от Юг и Югоизток, територията на Запад от Багдад
оставаше под контрола на иракския режим, а по-точно беше
неподконтролна на никого. Създаваше се впечатлението, че
посланикът е решил да пътува в западно направление именно защото,
там още не беше затворен пръстенът на обкръжението. В същото време
по шосетата, водещи в посока към Иран, вече бяха разположени
американските контролно-пропусквателни пунктове. Като руски
посланик в Дамаск работи генерал-майор Роберт Маркарян - верен
съратник на Евгени Примакова и от времето в МВнР и от СВР.
За какви доставки,
информацията за които унищожавал, по думите на Джон Сноу, руският
спецназ, става дума? Днес е известно доста много, благодарение на
доклада на Чарлз Долфер – специален съветник на директора на ЦРУ,
който е търсил в Ирак, но не е намерил оръжие за масово
поразяване. Затова пък намерил нещо съвсем друго. Инспекцията на
Долфер открива подписани договори за доставка в Ирак на руско
въоръжение и военно оборудване, които са били извозвани от Москва
в Багдад с чартърни полет през Дамаск. По-малките партиди са били
доставяни от иракски дипломатически куриер. След като са
получавали от тях подкуп сътрудниците на руската митница затваряли
очи за забранените за износ предмети. Най-малкото четири договора
са били сключени с държавната компания "Рособоронекспорт".
При това се прилага
типичен за контрабандисти на оръжие трик – в съпровождащите
документи като краен получател е вписано Министерството на
отбраната на Сирия. Парите, които са били предназначени за
правителството на Ирак са реализирани за сметка на разликата между
цена купува и цена продава. (мошенническа схема в рамките на
программата "Нефт в обмяна за храна"), са се превеждали на сметки
в банки в Йордания и Ливан, но мнозина от реекспортьорите са
доставяли пари кеш направо в иракското посолство в Москва. Тези
средства са използвани за подкупи и дотации на руските приятели на
Садам.
28-10-2004
Публикацията подготви
Милен Радев |
