|
С наближаването
на парламентарните избори и датата на евентуалното ни приемане в
ЕС, президентът започна да нервничи. Нещо май не върви така, както
той би желал.От друга страна, премиерът Сакскобургготски, докато
търси своето място в бъдещото управление на страната, започна да
изневерява на добрия тон в отношенията си с президента. Видимо
разчита на това, че държавният глава се е обявил за деполитизиран.
И премиерът му поднесе първата изненада – отново пожела да се
разкрият досиетата на сътрудниците на бившата ДС. Втората изненада
дойде отвън – НАТО не допуска началника на генщаба на ВВС генерал
Димитър Георгиев до част от военната информация на алианса.
Тук бих искал да
изясна понятието “деполитизиран”, с което се закичи президента, а
се кичи и цялата му администрация. Това понятие е чисто българска
измишльотина. Тя бе въведена у нас още по времето на президента
Желев, след това към края на мандата си го възприе и президентът
Стоянов. Накрая, вече като че ли по традиция, щафетата пое и
Първанов.
Нима
американският, или френският или германският президент са твърдели
някога, че са се деполитизирали? Никога. Напротив, те подчертават
винаги, че провеждат политиката на партията, която ги е издигнала
на този пост. И като „новаторство” във всичко, ето, че у нас се
въвежда чисто ново понятие в световната политическа система. Тази
деполитизация у нас е нещо като представата, че си станал нов
човек, след като се изкъпеш с нов сапун и облечеш чиста и нова
риза. Да, ама под ризата човекът си е същия. Нима г-н Първанов
разчита на късата ни памет, когато малко преди да стане президент
предвождаше комунистическото хоро, вееше червената кърпа и носеше
антинатовски плакати по партиините сборища в страната? И как се
деполитизира?!
Предложението на
премиера за ново отваряне на досиетата (което вероятно ще излезе
кьор фишек) е само един предизборен и доста прозрачен ход. От
затварянето им след поемането на властта от г-н Сакскобургготски
изтекоха повече от три години. Всяко досие може да бъде скрито, а
някому може да бъде лепнато и ново досие, тъй като техническите
възможности за това съществуват. Безспорно, досиетата на царските
любимци, които са сътрудничели на ДС, ще бъдат покрити или
унищожени, но други ще останат.
И това безпокои
президента. Голямата част от верните му партиини кадри, които се
готвят да влязат във властта, се страхуват да не извадят
картончетата им. За това президентът решително се противопоставя
на тази процедура. Това, че сега измежду правителствените
служители има двама или трима сътрудници на бившата ДС, си е
проблем на премиера. Докато се стигне до евентуално отваряне на
досиетата, изборите ще минат и от този министерски съвет няма да
остане и помен.
Второто
безпокойство на президента е не по-малко основателно. Случаят с
генерал Георгиев е поредният, когато НАТО отказва достъп до
информация или не приема назначения на наши предлагани
представители в алианса. Тезата на президента по този въпрос, а
именно, че НАТО не можел да “кадрува” в нашата армия, означава, че
той не иска армията ни, както си е българска, да е част от армията
на НАТО. Ако в армията има подозрителни елементи, склонни да
изнесат секретна военна информация извън Алианса, то цялата
доктрина на НАТО ще стане безмислена. За какво тогава станахме
член на този отбранителен съюз? Нали идеята беше да получим
по-голяма сигурност?!
Още при
приемането ни в НАТО беше казано, че членството не гарантира
безсрочно присъствие там. При най-малък провал, както бяхме
приети, така може и да бъдеме изхвърлени. Много наивна е тезата,
която развива началникът на генщаба на армията генерал Колев. Той
обещава, че ако се е получила информация, която е недостъпна за
генерал Георгиев, той щял да я даде за ползване на друг генерал.
Ама това НАТО трябва да е пълно с баламурници, ако се вържат на
тая илюзия! Дори министърът на отбраната, макар и с уговорки,
призна, че при това положение е по-добре ген. Георгиев да бъде
освободен от поста началник на щаба на ВВС.
Президентът е
нервен защото не може да угоди на Русия, която така яростно се
бореше за това да останем извън НАТО. Сега е готова да направи
всичко, за да не бъдеме приети през 2007 и в ЕС. Въпреки не
особените симпатии, които храня към президента, стана ми тъжно -
като българин, когато той слезе едва ли не по търлъци пред входа
на президентството, за да посрещне министър-председателя на Русия.
Дали Путин би излязъл пред вратите на Кремъл, за да посрещне
българския премиер?
Това е въпрос на
държавно ниво и на самочувствие, което нашият президент не
притежава. А как и да има такова самочувствие, когато партията му
е била винаги придатък на руската компартия. Д
а бъдеш
президент на една държава се искат много качества, едно от които е
националното достойнство. Но за комунистите такова достойнство не
съществува, защото интересите на Коминтерна стояха винаги над
националните. |
