|
Едни избори тази
година ще решат политическата съдба на много важна страна, ще
определят външната й ориентация и ще проверят нейната
демократичност. Не говоря за неотдавнашните избори в Афганистан,
или за изборите следващата година в Ирак, нито дори за наша
собствена президентска надпревара. Всички те са решителни сами по
себе си, но такъв е и историческият ход на Украйна на 31 октомври.
Когато украинците ще избират нов президент, целият свят ще следи
резултата.
Важността на
тези избори е не толкова в това кой от кандидатите ще победи,
колкото в индикацията дали Украйна ще продължи по демократичния
път. Засега перспективите са неясни. Президентът Леонид Кучма
напуска поста си, а в борбата за неговото място водят
министър-председателят Виктор Янукович и опозиционният кандидат
Виктор Юшченко. Украинското правителство използва данъчните закони
срещу Ющенко и другите опозиционни кандидати, отказва равен достъп
на опозицията до медиите, проваля предизборните им прояви,
заплашва кандидатите и техните привърженици. Наскоро Юшченко,
както се подозира, стана жертва на отравяне, след което лицето му
остана частично парализирано.
През август
посетих Украйна, разговарях с държавни чиновници и с опозиционни
кандидати. Впечатлението ми беше, че Украйна се движи назад по
пътя на демокрацията, а не напред. Не само заради съобщенията за
повсеместни заплахи към опозицията, а поради почти всеобщото
очакване резултатите от гласуването през октомври – и от втория
тур, който ще се проведе три седмици по-късно – да бъдат
подправени от властта. Едни от местните избори в Западна Украйна
вече бяха фалшифицирани; нарушения на изборите имаше и на други
места.
Тези събития
предизвикват тревога не само защото са нарушение на политическите
права на украинския народ, но и заради влиянието им върху
външнополитическата ориентация на страната. Ако правителството
продължи с репресиите срещу опозицията и фалшифицира резултатите
от изборите, отношенията на Украйна със Съединените щати и Европа
неминуемо ще пострадат. А ако нашите отношения с Украйна се
влошат, рискуваме тя още повече да бъде притеглена в руската
орбита.
Убеден съм, че
ако украинците имаха избор, мнозинството от тях биха избрали
бъдеще, обвързано със Запада. Но много от украинците смятат, че
нямат такъв избор: докато изглежда, че вратите на Запада остават
затворени за тях – нито НАТО, нито Европейският съюз им дават
големи надежди за приемането им в тези организации в обозримо
бъдеще, то руските винаги са отворени. Няма да е изненада, ако
украинските лидери започнат все повече да обвързват националните
стремежи с тези на своя руски съсед. Както отбеляза Збигнев
Бжежински, с подчинена Украйна Русия автоматично се превръща в
империя.
Затова западните
демокрации и правителството на Украйна са длъжни да обмислят
ситуацията. Украинското правителство трябва да прекрати
нарушенията на демокрацията и да вземе смелото решение да проведе
свободни и честни избори. Ако го направи, Съединените щати и
Европа трябва да затвърдят отношенията си с Украйна, внимателно да
разгледат въпроса за възможното й членство в НАТО и ЕС, да развият
двустранните отношения и да определят начините за разширяване на
търговските връзки.
Украинските
власти трябва да разберат, че тези избори решават не само бъдещето
на страната. Те рискуват репутацията си и възможността да
ръководят своя бизнес. Ако репресиите продължат и президентските
избори бъдат фалшифицирани, Съединените щати и Европа трябва да
наложат ограничение върху издаването на визи на тези, които са
отговорни. Това не просто ще попречи на тези държавни служители да
ходят на ски в чужбина; визовите ограничения ще са пречка да
ръководят своя бизнес в Европа и Съединените щати. Западните
демокрации трябва също да обмислят въвеждането и на други
конкретни санкции. Ако украинските лидери желаят да водят страната
по беларуския път, тогава те ще бъдат все повече третирани от
света като лидера на Беларус – един международен парий.
Това развитие
може да бъде напълно избегнато, но ние трябва да сме готови за
необходимите действия, ако се наложи. Украинците са свободни хора,
чиито демократични права са застрашени. В своето най-известно
стихотворение великият украински поет Тарас Шевченко изрази
страстното си желание за независимост на Украйна и надеждата, че
един ден неговите съотечественици ще се присъединят към
“семейството на свободните”. Народът на Украйна осъществи тази
мечта и държи на демократичните си права. Сега въпросът е дали
само украинският народ изпитва любов към свободата и демокрацията
или и нейните управници я споделят.
Публикацията подготви Борислав Скочев |
