21-10-2004

Хайде още нещо по повод обединението на десните. И ако добавяме още за неродения Петко, то не е да припомняме поговорката за деветте баби и хилавото бебе, нито визията на Хитлер за седемте куци, не правещи един гладиатор, макар да не сме много далеч от горното като разбиране по темата за обединената дясна ефективност днес.

Задачата, според Сугарев, е ясна - да не се допусне власт на червените в най-важния за България период. Това ще да е търсената кауза, в името на което ще се обединяват - антикомунизъм.

Най-важният въпрос, първият основен проблем пред това обединение ще е отношението към НДСВ, управлението и Симеон. Според десните обединители, без НДСВ няма победа. Оттам им дават вече и тънки намеци.

Смятам такава постановка на нещата за грешна, пропагандно немощна и без ясна визия за профила на десния избирател. Това даже е опасна конструкция, обслужваща пряко партии извън евентуалните участници в това обединение.

Да допуснем, че обединението е сторено. Властта на социалистите може да бъде спряна чрез:

1.Победа на десния блок и излъчено от него правителство

2.Загуба, но излъчена максимално голяма и мощна опозиция и някакви евентуални следизборни комбинации за нейното овластяване.

Да оставим загубата-тя е ясна. При загуба такава коалиция ще се разсъхне скоропостижно и никаква ефективна опозиция не може да бъде, лишена от магнита на властта. При всякакъв случаен вариант на власт след изборите, първата приватизационна сделка ще катурне такова дясно коалиционно правителство.

Да видим възможна ли е победата?

Дясното е печелило парламентарна власт само два пъти и то след голямо всенародно опиянение. За такова нещо днес условие няма - вариант за нов ОДС без пропагандно преимущество и без протестния вот на избирателя просто няма. Налице имаме точно обратното. Имаме безпринципна, тип “свиленградска” коалиция, имаме колизия на морал и наложена зорлям, извън дневния ред на обществото поовехтяла идея.

Заедно срещу БСП, но и с НДСВ и ДПС, които консумираха властта, а десните негативите от нея, и които пуснаха леви министри и стопираха досиетата,  всичко това поощри сенчестия бизнес и наложиха сивото мазало, от което не е ясно кой-какъв е и зад кого стои.

Пред избирателя на такава коалиция стои дилема. Ако си само антикомунист и помниш само далечното минало - гласувай за нея. Забрави каква са я вършили четири години, какво са говорили и обещавали, каква политика са творили реално и колко са ни подобрили хала. Забрави и за вотовете на доверие срещу им, за исканите оставки, за десетките изказвания в парламенти и печата, с една дума - за всичко с което сме ги плюли с основание.

И каква предизборна пропаганда ще правят - не на Станишев, да на… кой?

Вместо за Европа, за доходи и това как да направим страната си по уютна и уредена, те ще говорят отново за антикомунизъм, но ще мълчат, да речем, за Бриго. Ще хвалят царското управление и ще си траят за недъзите му, ще си мълчат и за близкото, и още по близкото минало и ще се взират в далечното.

Десният избирател обаче мисли съвсем другояче - той иска да накаже и Костов, и Надежда, защото и единият, и другият са достатъчно виновни за статуквото както за дереджето на десницата, така и на политическото изобщо. Намалелите избиратели на Симеон не са негова грижа - както не бяха и по-рано. Писнало му е от десни гюрултии за власт, от нищо неправене и думи без покритие. От това, да му казват кого да избира и накрая да избира тикви. Да осигурява стандарт на десни олигарси и да го плашат с комунисти - за него с тях му е даже по-добре, щото е свикнал да си ги псува от миналото. Сега го вкарват в някакъв процентристки блок, който при това трябва да е антикомунистически, надявайки се да активизират перифериите-вместо това ще гласуват само още по стопените твърди ядра, спазващи винаги линията отгоре.

Обединение с НДСВ днес не отговаря не само на въпроса в името на какво останалите не подадоха ръка на Симеон, когато взе предните избори и в името на какво сега тази задруга се лишава от протестния вот утре и пропагандната мощ на опозиционното говорене, в името на какво ще си пришие доброволно негативите на управлението, но и на най-важния въпрос - за морала на политиците ни в дясно и за тяхната отговорност към избирателите... То не отговаря на никакви въпроси, освен на желанието за приобщаване на намалелите царски привърженици, многократно надути от услужливи социологически агенции.

Такова обединение беше жизнено необходимо за местните избори и вредно днес - така то прикрива отговорностите на неколцина десни играчи за всичко провалено вдясно от четири години насам и омазва порядъчно физиономиите на съставните му партии.

Добре е да се припомни и това, че всички избори досега са се решавали от наказателния вот на недоволните от статуквото.

Обединение с НДСВ автоматично налива вода в мелниците на Костов и БСП и ще увеличи армията негласуващи. Десният наказателен вот отива при Костов и негласуващите, левият - при БСП. Тези партии пряко ще се облагодетелствуват най-много от него. НДСВ?

Логично е да се предположи, че Симеон ще направи всичко възможно да запази властова позиция чрез подходящи комбинации. Неговите избиратели от мощна армия фрустрирани, сега са тънка прислойка оядени активисти и бабички по селата, съвсем недостатъчни на брой за целите му. При дясно обединение плюс НДСВ шансовете му са най-големи, още повече, че ще разчита на твърдата лоялност на ССД.

Ако обаче дясното обединение го изключи, нему ще се наложи да се моли на БСП - доста по-неблагоприятна и неясна ситуация, защото БСП ще се окаже в ролята на СДС сега - срещу опозиционата риторика и протестния вот. На Симеон ще му останат само вариантите да активизира популистка партия, или да прави друг блок. Такъв центристки, проляво ориентиран алианс ССД, НДСВ и Доган би бил нетраен, защото изисква послушание от избирателя. А примерно почитателите на Софиянски са съвсем друг тип и той не би имал кураж да подкрепи такава сделка-власт срещу сътрудничество с БСП.

Изгаря пропагандно, лишен от основното си оръжие и един друг самотен играч вдясно - Костов.

Извод- без НДСВ обединеното дясно има по-голям шанс.

Колкото по твърдо опозиционно се държи, толкова по-желан партньор става десницата. Останалите играчи сами ще се молят да се присъединят на финала - защото просто нямат друг верен ход.

Ама вярва ли някой, че там, на срещата на Десети, има хора, готови да свършат нещо ефективно и полезно за цялото дясно? Дори и да ги затворят за три месеца на мястото на участниците в Големия брат, пак нищо по-добро не биха свършили, освен да измъдрят някаква безпринципна коалиция за борба с 4-те процента и влизане на първите в листите.

Защото там, в дясното, не доброзорно обединение трябва, а истинска нежна революция