20-10-2004

Действието се развива в напълно измислени Държавици. В момента Авторът не знае нито какво ще се случи, нито кой ще е главен, второстепен или изобщо герой, нито дали ще напише пиеската. Както се казва в един виц – Не убивайте автора. Той прави каквото може. Ако изобщо знае какво прави…

ДЕЙСТВИЕ НАВЯРНО ЕДИНСТВЕНО

Интересното е, че няма сцена. Освен това няма и зала. Но за сметка на това няма и сеирджии, наричани от Режисьора не знам защо зрители. Няма и артисти. Като си помисля малко, направо няма нищо. Това само по себе си е едно твърде оптимистично начало.

И ето така, направо от нищото, започва самото действие навярно първо. От нищото, както много добре знаете, може да се появи само едно нещо – Вечният Алкохолик.

- О, пей…зани, Ддобро ви е ттакова, ккаквото е пред васссс. И вни... вни… внимавайте какво ви е зад васссс. Мене авторът ми ккупи шшишше шшльококовица, да ви въ.. въ… вътаковам въ пиеската. Вътаковох ви, ввече сте ввътре, ч-ч-чао. Въттаковам и ссамата пиеска … На-такова-ви здраве….

Сцената изведнъж става още по-липсваща. Понеже изчезва и самият Алкохолик. Авторът е в пълно объркване. Някой трябва да го извади от собствената му глупост. Тук, както винаги, се намесва Режисьорът.

- Уважаеми сеирджии, пардон, зрители. С това си въведение Авторът искаше да каже….

Прожекторът осветява едно кръгче колкото у него да се побере Вуте. Тясно му е там, но Вуте е свикнал да му е тясно. Това обаче изобщо не личи от широката му физиономия.

-Язека само да им речем на уважаемите сеирджии. Щом требе Авторо после да казва, що е сакал да каже, значи нищо не е казал.  Я съм се родил у те таа тука пиеска и се у нея си живеем, затова съга че ви отворим очите. Авторо ни-що не са-ка да ка-же! Че ми говорат разни ора тука некакви изоглавени работи, дека даже язека още не съм се сетил за тех. Целата работа е, че некак си, па и още по-некак си, тия измислени дръжавици по едно време излезнаа, че са не-кол-ко па-ти, неколко пати ви казвам, по измислени от самите них. На Вуте от таа работа му е през онаа работа. Я съм си прос. Нане обаче е по-прос от менека. Обаче Пандо па е по-прос от Нане. Има и от Пандо по-прос, на него па жална му макя. От друга стрън, от менека по-акъллия е Секи. От тоа Секи по-акъллия е Некой. Чекайте, чекайте. Съга че ви го кажем още по-ясно. От секи шоп има по-прос шоп и от секи шоп има по-акъллия шоп. И кога у те таа тука нашта пиеска некой фане, та скокне, та рипне, та ръгне, та фръкне и се изока, че е по-акъллия от сички, теглете му една пичка майчина. С извинение де. Фа… фа… макя му и на тойо автор с таквия приказки… фабулата на авторо е, дека он сака да ги покаже насред село ония там, къде ги измислиа тия дръжавици, и ега дойде демокрацията, сите да ги изтреби баш. Егати го и простио Автор! Кого си тръгнал да сбираш насред село бре, да те у будалата? Па оно там е се сбирток и без них… Е, язека, такова, че си легам пак. Оти това театро не то е измислил Вуте…

Затъмнение, после се лисва една светлина, като от “Искрено и лично”. Сиреч…

Явление първо

Редакцията на мегаимперията “Трудовак”. Която и да е сутрин през последните петдесет и повече години. Хора се движат повече натам, отколкото насам, и всички те са еднакви- и мъжете и жените. Като клонингите, които уж все още не съществуват. Никакви прозорци. Някъде мъничко в страни, но на другата, не на тая страна, е Офисът на Шефа. Той не се вижда. Никога няма и да се види. Но когато говори, гласът му е като йерихонски. Нека го наречем Йерихон Йерихонски, съкратеноЙ.Й.

Й.Й.–Светулчице Прозрачна моя, какво имаме за днес?

- Йери, толкова си сладичък!

- Светулчице, отровничка ти моя, първо удоволствията, после работата. Какви новинки си ми измислила за днес?

-Йери, аз вчера дълго гледах снимката ти бледа и вдъхновението ми подсказа една истинска сензация.

- Сподели ли я с Велчето Пеева?

- Йери, докога ще живеем тримата? Не мога ли да споделям само със себе си?

- Че там има ли някой?

- Освен теб, Йерихончо, никой друг, сега и завинаги, докато Враг Омразен ни раздели!

- Стига глупости, медия правим, не бъдеще за нашите деца. Каква новинка измисли за Враг Омразен?

- Защо все аз, бе Йерихоне? Измисли и ти веднъж.

- Аз измислям цели Лъжи Истински.

- Измислиш една-две цели Лъжи Истински на няколко години. А аз трябва да измислям новинки всеки ден.

- През ден, Светулчице Прозрачна моя, през ден. Нали затова сме съветска тройка–аз, ти и  Велчето.

- Гади ми се от тая Велче, ама понеже е за Медията, ще я търпя.

- Кажи новинката.

- Добре де, предавам се. Кажи ми я ти.

- Враг Омразен чрез фирмата на дъщеря си Минка-“Минка” е закупил под масата Източните Родопи, Беломорската Тракия и Северната част на Южна Африка! Какво ще кажеш?

- Че всичко е почти вярно, само че не ми се вярва Южна Африка да има Северни части. По-достоверно ми звучит Южната част на Северна Африка. От къде Враг Омразен е набарал такава голяма маса, бе Йери? Ние не ги ли прибрахме и разпределихме по Оня списък  всичките маси, надмаси и подмаси?

- Светулчице Прозрачна моя, май пак ще трябва да ти се напише целия материал. Я извикай Велчето Пеева.

Светулчицата Прозрачна Негова изсвирва с уста мелодийката от рекламката на Мистър Пропър. Велчето Пеева въртейки се около една от осите си, се появява тутакси от нещото зад нея. Хубавичка е, та чак нагарча. Устата й зелена и приказлива някак си непрекъснато:

- Добро утро, ненагледни товаришчи мои, хеле па ти, другарю мой Йерихонски. Каква новинка трябва да измисля вместо Светулчицата Прозрачна Твоя? Кажи ми бързо и безотговорно, както само ти знаеш, и можеш, щото фашистите всеки момент ще дойдат, а аз трябва скала да намеря, зад тази скала да се скрия, пушката си да заредя, последен кършум да запазя, че…

- Велче, чекай, чекай малко, остави тази история за Венко Марковски, сега  трябва Медия да правим, новинка ни трябва за днес, новинка “Трудовашка”, как е Враг Омразен закупил това ми Родопи Източно, та и Беломорска Тракия цялата, та и Южна Африка, ама засега частично, щото и утре новинка трябва да има. И го мани тоя ямб няколкостъпен, че ме ти мен объркваш целия.

- Кога ти тая Светулчица Прозрачна Твоя манеш, тогава и аз ямба мой ще мана, че ми сърце не дава със нея да те деля, новинките й да дописвам, мъка ме мъчи другарю, да сме си само двамата, и нека аз да съм дамата.

Тук се намесва Светулчицата Прозрачна Негова, нервно, злобно и по женски.

- Вело, ние тук сме се събрали Медия да правим, не за удоволствие. Йери, другарят Йерихонски де, ти подаде заставката. Ти и тури представката, наставката, доставката и окончанието и всичко останало там, и го пускай у Медията. Пускай и на Кашпиворк, пускай на Лонг Лонг Лонг, изобщо пускай си на когото си трябва по Оня списък. Снимки на Враг Омразен прегърнал Източната Родопа, Бялата Морска Тракия и срамните части на Североюжна Африка те чакат в Лап Топа.

- Все аз Лап Топвам напоследък,

не се оплаквам, но боли!

Другарю Йерихон! Напредък

във твоите очи гори!

Отивам! Тракия, Родопа

и Южна Африка завчас

Враг Омразен ще докопа

чрез Ман Сур, щом казвам аз.

Плюе суеверно през ляво рамо и излиза някак си творчески. Светулчицата Прозрачна Негова се оглежда в шестте посоки и мазно се изнизва към офиса на Шефа. Какво се случва след това не знае никой, най-малко Авторът. Срам го е от този факт, но търпи. Надява се пиеската да продължи.

И тя продължава. Със скърцане липсващата сцена се завърта и идва

Явление второ

Студио сто двадесет и осем на Обществената Частна Телевизия Първа. Часът е точно толкова колкото трябва, а водещият-точно този, който трябва да бъде. Естествено прозорци няма. Навсякъде около водещият има, витае, подсмърча, вони и от време на време преплюва, преблизва, препикава и препръдва Това Нещо. Те двамата нито си говорят, нито се поглеждат, нито нито. Но Някой е платил щото Това Нещо винаги да е Там. Хващаме ги през средата на поредния гост. Пред тях и камерите  седи красива проститутка с абсолютно проститутски вид. Никакъв фалш!

…и кога се случи това?–довършва въпросът си Водещият и си засуква левия мустак. По спонсорска заповед, той засуква винаги и единствено левия такъв. Десният мустак е рошав, неорганизиран и злобен.–Нямаше ли усещането че някой те гледа, или следи, или ?

- Тогава нямах такова или, но след време, като се замислих-че то не може пък точно така изведнъж всичко да се случи без някой да ме е гледал, следял или поне илил.

- Разкажете какво точно ви се случи- намесва се Това Нещо и водещият веднага повръща в предварително приготвена самолетна торбичка–нещо сексуаллничко, перверззничко, просташшкичко, много гаднничко, да, да?

- Ооо, само се отдръпнете красавецо вонящ малко настрани и аз ще ви отговоря, че на професионалистка като мен не може да се случи никога нещо перверзно, нещо  просташко и най-малко сексуално. Аз работя! Господин Кашпиворкян, кажете му на Това Нещо да се отдалечи оттатък Калотино, че смърди.

- Няма как, госпожице, на мен за това ми плащат. Да смърди. Но нека да продължа. Девет…Когато те изнасилваха…

- А стига бе, изнасилили ли са ме?

- Ето, така пише, изнасилена многократно.

- Е, четири човека само бяха.

- Та когато те изнасилваха, тия четиримата ти видя ли ги?

- Видях ги отдолу. Отгоре бяха с маски.

- И какъв цвят бяха маските? Осем…Не бяха ли сини?

- Може и сини да са били, може и…

- Добре, разбрахме се, четирима едри мъже със сини маски. Това не ти ли подсказва нещо?

- Какво да ми подсказва. Платиха си хората.

- А не бяха ли ей-така…Седем… леко пригърбени,…Шест… мургави и произнасят …Пет…звукът “р-р-р” някак особоно, някак френско?

-  Сладур, така кажи бе, петнайсет кинта и го имаш френско, с каквото искаш “р-р-р”.

Вълна от воня на задоволство се донася от към Това Нещо. То винаги се кефи, когато водещият е на тясно. Освен това, на Това Нещо водещият, и всички гости в студиото, и целия нормален свят с минимални вонящи изключения–всичко му вони отвратително. Съдба…

- Ти мене ме остави – не клъвва водещият–кажи ми за онзи четиримата сини изнасилвачи.

- Те само маските му може би…

- Хайде да не повтаряме едно и също. На всички зрители вече стана ясно кой се е крил зад тези престъпници.

- Че кой?

- Ами тоя,…Четири… дето ограби банките,   Три… унищожи земеделието,…Две… унищожи индустрията,…Едно… приватизира фабриките, и както…Нула… днес се разбра от достоверни анонимни източници–чрез фирмата на дъщеря си Минка-“Минка”, тайно и под масата закупил Източните Родопи, Беломорска Тракия и  Северната част на Южна Африка.

- Прав сте господин Кашпиворкян, даже виждам и масата. Бая големичка е. Ама пак не е побрала всичко, което е под нея. Ето отдолу виждам да се показва Южната част от Северна Африка.

- Я погледни по-добре, не е ли Северната част от Южна Африка?

- Абсолютно вярно, същата част на същата Африка, където и да са.

- А този , които те изнасилиха виждаш ли?

- Виждам ги ясно силно и високо. Целите са син, мургав и произнасят едно такова френско “р-р-р”. Хей, срадури, искаш ли и по една френск…

- Не се отвличай. Сега щи ти броя до десет… Едно…Виждаш ли кой те следи?

- Да, виждам го.

- Две…Какъв е той?

- Мъж…Генерал…Негър…Почти…

- Три…До него има ли сауна?

- Че какво е това нещо?

- Каквото и да е, в нея …Четири…виждаш ли един едър леко прегърбен, силно мургав индивидиум?

- О, чудо!!! Каквото кажете, господин Кашпиворкян, в същия момент го виждам. Ето го този едър, леко прегърбен, силно мургав, изцяло индивидиум, виждам го целия вътре в това нещо.

- Пет…Е ли той онези хора, който те изнасили неколкократно?

- Е.

- Шест…Е ли той онзи, когото видя да купува под масата Източните Родопи, Беломорска Тракия и Северната част на Южна Африка?

- Е.

- Седем…Е?

- Какво е?

- Осем…Кой е той?

- Кой е?

- Девет…Враг Омразен ли е?

- Абсолютно Враг Омразен е. Много е сла…

- Десет…Отвори си очите, дишай…издишай…всичко е наред…- припряно към апаратната - пуснете Онзи филм–към проститутката–Добре мойто момиче, справи се, отиди сега до касата да ти платят и да си ходиш.

- Господине, ето ми визитката, ако ви потрябвам за каквото и да е–френско, съветско, арабско, южноафриканско от северната част–винаги съм на лице, на гръб, странич…

- А на мен? – пита мазно Това Нещо.

Проститутката паникьосано бяга от където и да е-на където и да е.

Със същото скърцане се появлява

Явление трето:

Друго студио, друга телевизия, както се казва–друга дъвка. Много по-широка и много по-висока, много по-еластична. Няма прозорци. И проститутки няма, но пък танцува балет”Магистрал”. Мургав балет, но от жени и не прегърбени отзад, а двугърдени отпред. В танца ги няма никакви, но кой ти гледа танца? Между недотам грациозните им движения се гъне като трепетличка Шутчето на водещия - Манджи. И гънейки се-гъгне на микрофончето:

- Аз съм шутчето на Шефа… Шефът не подвива крак… С мен си прави Шефа кефа…Аз съм Шефски солташак…Шефът дълга е върлина…Шефът цар е на пинг-понг…Умен е като дрезина…Да посрещнем  Лооонг - Лооонг–Лоооонг!!!?+/%,,,,<~///=abv.bg!!!

- Благодаря, благодаря, благодаря, ето, покланям ви се, щастлив съм че съм пред вас, благодъря ти Манджи за дрезината, резвам ти сто лева от заплатката…

- Благодарско, Шефе, значи имам да връщам педесе лева, ето ги!

- После, Манджи, не пред скъпите гости и милионите милиарди зрители на които ще покажа какво прочетох днес в пресата, ето поставям това прад камерката, дай камерката, и зачитам: “ Прасе се моли на Враг Омразен за пощада…Прасе от кланицата в Сухиндол е изпратило писмо до Враг Омразен с молба да бъде пощадено на идващата Коледа. Било баща на шестнайсет прасенца и съпруг на три свини-майки. Враг Омразен му отговорил, че лично той не го заплашва, защото е вегетарианец.”  Ето такъв нечовечен…

- Неосвинен – обажда се шутчето Манджи.

- Нечовечен човек, и не се обаждай, като не разбираш за какво става дума, ни управлява четири години и иска да ни управлява пак. Значи той като е вегетарианец, ние да мрем, така ли? Да, ама ние с Манджи обичаме свинско, нали Манджи, сега можеш да кажеш–да Шефе.

- Да, шефе! Ама излиза, че не той изяжда прасето-татко, а дру….

- Кой изяжда прасето-татко не е твоя работа. Ей, Манджи, ще спра да те уча и ще зачета следващата новинка от пресата: “Лъга народа, както турчин не го е лъгал!” Я да зачетем какво пише по-надолу…” Преди да вземе властта, Враг Омразен обеща на Народа, че никога няма да го лъже. “Няма да те излъжа!-каза той и всички го помним. Ето, днес, седем години, три месеца и седемнайсет дни след тази клетва, Той излъга!  На въпрос на Журналист от мегаимперията “Трудовак”- “Вярно ли е, че междуконтиненталният бизнесмен и генерал Ман Сур ти е дал двеста хиляди диаманта, с които си закупил под някаква маса Източните Родопи, Беломорска Тракия и Северната част на Южна Африка? “, Враг Омразен хладнокрълно, и без никакъв срам отговори: “Не!”… Е, аз по-нагла лъжа, драги зрители, не съм чувал. Но, истината винаги може да се докара в шоуто на Лонг Лонг Лонг, и той я докара! Тя е той и се нарича-Междуконтиненталният бизнесмен и Генерал Ман Сур от северните части на Южна Африка, който е гост на шоуто тази вечер. Посрещнете го с аплаус……

Влиза Генерал Ман Сур. Черен, като бял човек, намазан с кафява боя за обувки “КОВО”, което означава Коларовград–Волов. Коларовград е средното име на Шумен, а Волов–малкото име на Панайот. Още с влизането си прави грешка и се покланя на Шутчето Манджи, вместо на Шефа Лонг Лонг Лонг. При поклона неочаквано му се цепва панталона отзад и пред камерата лъсва чистият му и розов задник. Лонг Лонг Лонг бързо обръща Генерал Ман Сур с лице към камерата ( как прави разлика между двете си е негова тайна ) и от този момент задникът на генерала винаги му е отзад.

- Казвам добър вечер на моя гост Генерал Ман Сур, добър вечер.

- Добри вчера, драго драго. Мене здес учала икномка с АОНСУ. Зная езиците, джокер не надо.

- За пръв път ли сте в Бъл…тоест, намирате ли страната променена?

- Много трудно намирал страната. По рано лесно намирал. Сега трудно намирал. Аз не идва от Северна част на Южната Африка, къдет родила. Се. Аз избягал от тях и отишъл в Бряг на Червен Слон, друг, силно, ама многа силно демократичните режимата. Там станало Генерал. Сега търси армията. Може тука намерило?

- Не ми се вярва. Тя нашата армия, от генерали не се нуждае, ама вие опитайте. Щом идвате от силно, ама силно демократичен режим, може и да ви я дадат. Но да се върнем на въпроса. Защо напуснахте родината си, кой ви принуди?

- Благадари за така въпроси. Аз разказва подребно..

- Подробно.

- Да. Аз въртял законна бизнес на краден диамант. Аз никога не крадила диамант. Мене научили в АОНСУ да наемам българската ром и тя за без мъней краде всичко диамант. Аз купува от тях законно и продава на Нидерланд. Бизнес много се развивал и вкарвал още ваш ром да учи наш ром как да краде диамант всякакъв. Но краде само от богатото. Бедното диамант нямало. Така учило АОНСУТО. Аз много мъней направило. Купило къщите. Купило яхтите. Купило всичкото. Бил щастие и порядък. Обичал да седи на креслата на яхтите до къщите и да гледа как мазно минавало на танкер след танкер Садам на патрола…а-а-а…петрол на Садама. Обаче един ден край! Край щастие, край порядък. Както си стояло аз на яхтите, гледа, по океан идва към мен нещо такова, кога дошло близо, видяло–сауна плавает. А в сауна лежи така на едната страната човек мъжко, голямо, леко пригърбено, мургаво и като казва “Добррра срррещата”,  “р-р-р”-то му ан франсез озвучавало океаните и мене в ушите.

- Ама как така лежал в сауната този човек. Гол ли?

- Пешкирчето синьото само на него и пешкирчето синьото малко била. Ама кой гледа пешкирчето синьото, кога лошото дошло на яхтите, а?

- И после?

- После този ми казало страшно ми станало когато чул какво този ми казало, този ми казало :

- “Защо ти български ром караш да крадеш?

- Аз не кара, то само иска, аз само помагам му работата да му я давам, ти кой си и какво тебе засяга?

- Аз–вика–съм този, които управляват този ром, и не трябва да караш този ром да крадеш нито диамант, нито другото всичкото. Дошло съм да си взема рома и да си го връщам в училището в роднинатата. Да се учи да работиш там, не да да учи теб как да крадеш тук. Анадъму ,вика.

- Аман, викам, бащице-и аз научило малко ромски така-давай да се разбереме бизнесманското.

- Може, отговаря той, давай.

- Колко  да давам–питам?

- Двеста-отговаря.

- Какво двеста–питам?

- Хиляди–отговаря.

- Какво двеста хиляди–пак питам?

- Диамантите–отговаря.

- Много бе–викам?

- Толкова струва ром–отговаря и всичкото от сауната отговаря, ей тъй излегнато на едната страна отговаря–бецален или си го дигам.” Те така се осрещнахме с вашия Враг Омразен. Много патило ваш народ от него и аз много патило от него. Всичко много патило от него…

- Много интересна история. И как продължава? Защо все пак напуснахте родината си и отидохте в друга държава? Платихте ли му двестата хиляди диаманта изкарани с пот на челото в горещата Южна Африка, макар и в северната й част?

- Платило, всичкото платило до последното ром платило. Но Враг Омразен още по-подло и по-хитро и по-долно и по-…..омразено. Когато този прибрало последен диамант в торбата на която седял в сауната, изведнаж извадило едно голяаама маса. И под масата, показало на мен, че току що купило Северната часта на Южните Африки, Белодупеста…

- Беломорска!

- Да, да, Тракийка и Някакава Родопа Източена също. 

- Със същите двеста хиляди диаманта?

- Със същите моите двестата хилядите диамантите! И защо да остава аз пак там? Български ром престанало да краде диамант всякакъв. Аз станало беден и голо като голо и беден. Хваща каквото останало от много пари, хваща много къща, хваща много яхта и бързо бяга с мой много боинг в Бряг на Червен Слон. Плаче. А Враг Омразен стои полулегнато вътре в сауна, парата го потява-из здравословно и се смее се на мен.

- А като го гледаше така от Брега на Червения слон, не го ли видя да пиянства, жени да идват в сауната, мръснички оргийки не видя ли?

- Ооо, много мръсно видяло! Всичкото мръсно видяло. Всичкото мръсно изяло и изпило. Всичкото мръсно изнасилило доброволно. Видял как изнасилвал мръсно на четири пътища Проститутка Хубава, която сега пратил при мене Кашпиворк, мой другар светъл. И всеки път кога изнасилвал, слагал пешкирче на главата. Да се скрива и да не го познава после Проститутка Хубава.

- А имаш ли доказателства? Свидетели имаш ли?

- Има доказателства. Аз доказвал всичко това. Аз записвал всичко това. Аз свидетелствал за всичко това. Вие трябва да доверява мен. Аз никога на крадил. Аз никога не лъгил. Аз никога не измислил. Тебе може пита уважаван Йерихон Йерихонски, тебе може пита уважаван Кашпиворк Кашпиворкян. Тебе може пита мен. Тебе може пита себе си. Всички може пита Проститутка Хубава. Само трябва мъней…

- Какво ще ни запишете в нашата жълта книга?

- Ще ви запишам, че много харесва наша страна, наша Бльгария, харесва Цар и тяхното Мусала, харесва Президент и тяхното Социализам, харесва Прокурор и тяхното мафия, харесва Велчев и тяхното черноморие, харесва и Проститутката Хубава, коя изпратил ми Кашпиворк  харесва, само дето трябва плати не харесва. И Враг Омразен не харесва! Искам да ти подарявам едно Калашник да те пази от Враг Омразен и червен слон да ти подарявам, ама не истински, от червен рубин да ти го подарявам, за някоя къща да го сложиш отгоре на високото.

-  Да благодарим на нашия скъп гост от Северната част на Южна Африка, изгонен нагло от там от нашия, вашия, неговия и на всички Враг Омразен и скитащ се немил недраг като просяк заедно с остатъка от многото си диаманти, многото си къщи, многото си яхти, многото си боинги , искреният и истински приятел на Измислените Държавички и шоуто на Лооонг Лооонг Лооонг - Междуконтиненталният бизнесмен и Генерал Ман Сур.

Излизат танцувачките от балет “Магистрал”, набързо и безмилостно извиват ръцете и краката на поредния нещастан танец. Междуконтиненталният бизнесмен и генерал Ман Сур и дългият като масур Лонг Лонг Лонг се измасурват заднешком, пазейки от камерата розовия задник и на двамата. Светлината се изнизва след тях. Чува се скърцане като при смяна на явление трето с

Явление четвърто:

Тук сценографията е абсолютно невъзможно приложима като професия. Само като чисто изкуство, каквото тя не е. Явлението се являва в някакво дълбоко подземие. Някъде на много висок план са разположени познатите ни вече подземни явление първо, явление второ и явление трето, а също така и непознатите ни още явления пето и явление шесто, ако случайно стигнем до него. То е резервно и се употребява само ако спрат вестник “Трудовак”, шоуто на Лонг Лонг Лонг и телевизия Седем дни. От току що явилото ни се подземие до всички току що изброени явления и до още хиляди и милиони неизброени такива няма никаква пряка аудиовизуална интерактивна полупроводима или друга връзка. Обаче въпреки това всички изброени и няколко неизброени такива връзки действат перфектно. Подземието е полусфера с неизмерим диаметър. Периферно по кръга в безкрайна като царско обещание огърлица са конфигурирани сто работни места със святкащи екрани. Откровен Оперативен Диспечерско-Контролен Център - ООДКЦ. Такива центрове са десет. Останалите девет са разположени в невидим кръг на нивото на нашето подземие. Те също не са оборудвани с никакви познати ни от положителните науки и практики комуникационни средства, които също функционират безотказно. Някъде надолу пък, на много подземен план е разположен Централният Командно-Оперативен Диспечерско-Контролен Център - ЦКОДКЦ. Какво има по-надолу знае само Путин.

Връщаме се на нашето си подземно ниво, в нашето си явление четвърто. Заслушваме се в хората с хладен ум, горещи сърца и чисти ръце, работещи тук.

…..

- Сто и първи, сто и първи, какво оставихме в явление първо, повтарям, какво оставихме в явление първо, приемам!

- Единайсти, тук сто и същия, в явление първо оставихме всичко под контрол. Повтарям, всичко под контрол. В момента другарят Йерихонски втвърдява контролът над другарката Светулчица Прозрачна Негова. Контролът показва, че Светулчица Прозрачна Негова е негова. Приемам.

- А Велчето Пеева? Приемам.

- Дали сме историята й на нашият летодраскач Венко Марковски. Няма да остане нито в Историята, нито в Литературата.. Приемам.

- Сто и първи, нищо от това, което пише Венко Марковски няма да остане никъде. Той впрочем за това го пише. Историята трябва да сме само ние, сега и завинаги, докато смъртта я раздели, ако ли не, ние ще се разделим с теб! Следи явление първо да няма никакво Историческо развитие. Следи изобщо да няма никакво развитие за никого, освен за Враг Омразен. Следи! За утре да се подхвърли новинката, че Враг Омразен е унищожил медицината, като принуждавал насилствено лекарите да стават таксиметрови шофьори и сценични работници в оперетата. Велчето Пеева да измисли за Светулчицата Прозрачна Наша действителен случей. Например, че във вестник “Вонещо-баровска Правда” е излязло откритие на местния агроном, че по време на управлението на Враг Омразен водата в курорта Вонеща бара завоняла на сяра. По тази причина туристопотокът в селото намалял десетократно и хората от безработие се отдават на варене на сливова ракия и нейната консумация от мъка по унищоженото от Враг Омразен остатъци на местното ТКЗС, което до тогава процъфтявало…

- Единайсти, прието, позволявам си да припомня, че водата във Вонеща бара винаги си е миришела на сяра, никога не е имало вестник, никога не е имало агроном и никога не е имало ТКЗС. Което прави идеята блестяща! Поздравления! Приемам…

- Спосибо!…Привети на Йерихонски…

…..

- Двеста и първи, какво става с явление второ? Това Нещо вони ли достатъчно, или трябва да га обвоним допълнително?

- Тук Двеста и първи. До Дванайсти. Това Нещо вони нормално. Водещият е доволен от вонята. Повръща три пъти дневно преди ядене. Приемам.

- Уреден е телемост с духа на Маркс. Предай на Кашпиворк, че също така е уредено духът на Маркс да потвърди Материализма, като пълна и окончателна победа на Прогресивната Лява Мисъл над Здравия Човешки Разум. Целта на разговора трябва да бъде доказателството, че духът като такъв не съществува. Пращаме му Андрея Райков, Кънчо Спокойчев и Немира Комунянова -  Комуненянова, които ще докажат същото със социологически, политологически и социопатологически данни. За всичко това, естествено те ще обвинят Враг Омразен, който по време на своето управление изпуснал така да се каже Духът от бутилката. Точка. Не приемам….

…..

- Триста и първи, тук тринадесети, приемам…

- Триста и първи се предава, както винаги. Сценариите ми издишат. Аз издишам. Help първи път. Приемам всякакви. Даже Ман Сури приемам. Боядисани до някъде. Розови от там нататъка. Лошо, тринайсти, лошо. Help втори път! Приемам…

- Триста и първи, никакви хелпове повече. Твойта работа не е да приемаш, а да предаваш! Културата предаваш! Музиката предаваш!  Изкуството предаваш! Учиндол предаваш! Недоучиндол също! Наивниците предаваш. Тарикатите предаваш. Ако трябва, цяла България предаваш. Най-важното е за Враг Омразен да предаваш неуморно, задъхано, гръмогласно и вдъхновено. Ние тук ще приемеме. Особено, ако е предадено от теб. Предай на Лонг Лонг Лонг-с Ман Сур сгрешихме. Гласувахме доверие на  Манчо Сурата от оперативното звено на Пъчо Лявото Мъдо. Пълно измъдване. Сурата елиминиран. Проститутката Хубава–преминала в следващо ниво. Тя го приема. Аз също.

- Лонг Лонг Лонг също приема. Всичко. Предавам му го! Приемам.

- Приемам му то… Предавам ….Ошибка!…Стой на подпикване…

…..

- Четиристотин и първи… Четиристотин и първи …Обади се…Приемам…

- Четиристотин и първи е на Ваше разположение, Четиринайсти. В Подземие 1А сме. Всичко е под контрол. Несъществуващите връзки с Горния свят са перфектни. Чуваме мисълта на Автора пет минути преди да се е появила. Чуваме я дори пет минути след като Авторът е умрял. Да демонстрираме ли?

- Не, но остани готов за същото. Този Автор ние го диспечеризираме от тридесет и седем земни години. Безопасен е. Нещо по-важно! Безполезен е. Забелязваш ли някакви нови обекти, бъдещ предмет на нашия контрол?

- Четиринадесети, докладвам, забелязва се странно раздвижвание в “Подземието”. Подчертавам, странно раздвижване в “Подземието”. Чакам инструкции. Приемам…

- Сто и четвърти, какво е това  “Подземието” ?

- На “Иван Вазов” и “Раковски”.

- Не знаех, че и Раковски и Вазов са писали заедно. Следва проверка. Чакай инструкции…

- Петстотин и първи, какво е това “Подземието” на Раковски, че и на Вазов?

- Господарю Петнайсети, докладвам: Не на Раковски и на Вазов, а на “Раковски”и “Вазов”, Улици. Клубче на формени неформали. Кръстили си единственото място, което е над земятя “Подземието”! Нищо особено. Още една плаха демократична пръдня срещу нашето здраво социалистическо насиране. Насиране, бих го определил Над-национално. Над-професионално. Над-кон-фиденциално…Това дето току що го казах, не го разбирам про-центово.

- Ех, бляд, ще го разбереш про-копейково. Не казвай нито мисъл повече, че изгоря партийно и материално! Знаеш инструкцията: Няма безопасен враг на парите ни! Няма безопасен враг на властта ни! Врагът никога не спи! Ние също никога не спим! Ние сме на всеки сантиметър! Затова – за всеки неформал–отделен канал!  Искам несъществуващ, пряк, аудио-визуален, интер-активен, контра-пасивен, полу-проводим, цело-проводников, винтово-виртуален, 7.62 милиметров канал с това “Подземието”. Сразу, бляд! Сразу!!!…..

………

Нещата определено се изплъзват от контрол. Щем или не щем, ще преминем към следващо явление. Естествено ще обявим антракт, в който докато пушачите пушат, пиячите пият, а…биячите-бият, ние трябва да си изясним некои положения.

От изпълзяното до този момент става ясно, че през цялото досегашно Действие Първо на Театрото, ние сме се намирали на различни нива в подземията на Измислените Държавици. Тоест в тяхната клоака. Това ни припомня един стар, стар анекдот, призьор на Златната Решетка…

На един стомашен глист му се родило стомашно глистче. Раснало и пораснало то, дошло време баща му да го запознае със света, в който ще живее. И тръгнали те. Глистът напред, Глистчето след него, той говори, то слуша…

- Тръгваме, моето момче от стомаха през чревния тракт. В началото са тънките черва. Около толкова метра. Минаваме край панкреаса, бъбреците, много завои, много нещо, но ето, че трасето се изправя. Навлизаме в дебелото черво. Още малко и ще стигнем до края на пътешествието. Ето това, сине, е Другият Свят.

- Тате, боже мой, какво е това зеленото и мекото?

- Това е тревичката, моето момче.

- Тате, а какво е това пъстрото и уханното?

- Това са цветята, моето момче.

- А какво е това синьото и безкрайното?

- Това е небето, моето момче.

- Тате, колко е хубав, уханен и безкраен Другият Свят! И защо ние сме се завряли в тоя гъз?

- Ех, сине, Родина!!!…

Тук вече сцената се показва, но само за секунда и се скрива. Явно й е неудобно върху нея да се разиграват явления като предишните

Някои хора си мислят, че сцената служи само за да има къде сеирджиите да видят какво става около тях, за да могат да го отрекат тутакси преди да са го разбрали. Но от друга страна–не е ли сцената, която предопределя действията, които е възможно да се случат върху нея? Например–сцената е кварталната кръчма. Е, какви действия биха се развили върху нея? Правилно, пиянски. Или родилен дом–ражда се. Или публичен такъв–плаща се...

Или като в нашето театро, което непрекъснато се движи из различни нива на мрачни, макар и в същото време отлично осветени тайни подземия? Какво действие да очакваме в мрачни, зловещи и засекретени подземия? Естествено мрачно, зловещо и засекретено действие! По цялата верига на явленията. От явление първо, до явление пето. Или до сто и пето. Или до хиляда и пето…

Антрактът свърши.

Театрото отново се връща в своите подземия, към

Явление пето

Малкото стомашно глистче реши да емигрира. Остана в зеления, уханен, и син Друг Свят. Но нежната му кожица не издържа на слънчевите лъчи и то скоро умря.

Край

Естествено завеса не пада. Няма такава.

И тази пиеска също я няма….