|
|
Американската
президентска кампания, в която преобладават въпросите на външната
политика, едва-едва се докосна до опасностите, идващи от Владимир
Путинска Русия. Макар
че
Вашингтон
призна, че Русия върви към
авторитаризъм, а Брюксел разкритикува политиката на Москва в
Чечения, нито Съединените щати, нито Европейският съюз съзнават,
че Москва представлява дългосрочна заплаха и за американските, и
за европейските интереси.
Президентът Путин има намерение да възстанови международния статут
на Русия за сметка на стабилността в региона. Неговата политика
комбинира три основни елемента: статичност, господство на службите
за сигурност и възстановяване на хегемонията на Москва върху цяла
Евразия. Това представлява заплаха не само за руските съседи, но
заплашва и постигането на целите на САЩ и ЕС на двата континента.
Борис Елцин,
бившият кремълски ръководител през 90-те, положи основите на
путинизма, засилвайки извънредно властта на президента и
отслабвайки парламента. Путинистите елиминираха съперниците си
като ликвидираха свободните медии, алтернативните партии,
независимите губернатори и капиталистите с политически амбиции.
Макар г-н Путин да се представя за центрист чрез маргинализирането
на комунистите и асимилирането на националистите, “политическият
център” в Русия има малко общо с идеологията и всъщност
представлява едно място – Кремъл.
“Управляемата
демокрация” на г-н Путин включва статичен капитализъм, при който
Кремъл контролира най-важните икономически лостове и ресурси и
толерира само лоялните олигарси, които могат да обогатят режима и
да обслужат неговите външнополитически цели. Парадоксално е, че
докато администрацията на Буш активно работи за създаването на
демокрация в Ирак, за да победи тероризма, тя е твърде пасивна в
опазването на демокрацията в Русия, което би трябвало да е борба
със същата заплаха.
Северноатлантическият алианс няма общи дългосрочни цели с Русия,
въпреки че техните интереси могат да съвпаднат в конкретни
операции, както беше срещу талибаните в Афганистан. Москва
използва различни методи за възстановяване на империята на
Съветския съюз чрез своето надмощие в сигурността, икономиката и
политиката. Ако успее, тази политика ще подкопае американското и
европейското влияние в Евразия. Дори да не успее, руската
стратегия ще предизвика регионална нестабилност и терористични
заплахи, което също ще застраши западните интереси.
Има три основни
разлики между целите на Запада и на Русия. Първо, Америка и Европа
са истински демокрации, стремящи се да разпространят спазването на
човешките права и политическия плурализъм, дори и методите им да
се различават. Русия на г-н Путин е авторитарна държава, която
няма интерес да подпомага развитието на демокрацията в съседните
държави. Напротив, Кремъл поддържа край границата си диктатори,
които не се противопоставят на неговите интереси. Такава политика
ще предизвика политически радикализъм, терористичен сепаратизъм и
религиозен тероризъм из цялата южна руска периферия.
Второ, Америка и
нейните европейски съюзници се борят с международния тероризъм,
защото смятат това явление за дългосрочна заплаха за сигурността.
Русия манипулира заплахата от международния тероризъм, за да
установи една вътрешна диктатура, да смаже чеченската независимост
и да постигне имперските си цели чрез подкопаването на
суверенитета на нейните източноевропейски, кавказки и
средноазиатски съседи. Относителната слабост на Русия, толкова
често използвана като оправдание от защитниците на Путин, е опасно
заблуждаваща, особено когато нейните съседи са институционално и
икономически по-слаби и политически по-уязвими.
И трето, Америка
и Европа търсят сътрудничество в областта на сигурността с
различни партньори, включително Русия, за да противодействат на
регионалната нестабилност. Москва се съгласява на партньорство с
Вашингтон, защото в момента не може да надделее или защото може да
влияе върху западните политически и военни възможности, за да
засили собствените си позиции.
Докато наивно
вярват, че западните и руските национални интереси са еднакви или
съвместими, Вашингтон и Брюксел са използвани от една имперска
сила, съживила амбициите си. При една скорошна обиколка из Средна
Азия г-н Путин даде да се разбере, че работи за “възстановяването
на това, което беше загубено при разпада на Съветския съюз”.
Руският президент хвърли вината за масовото убийство в Беслан
върху разрушаването на Съветския съюз и чуждестранните врагове,
които уж желаели да разпокъсат Русия.
Русия има
глобални цели, които не съвпадат с идеята за демократичен световен
ред. Кремъл желае да възстанови един доминиран от Русия
постсъветски регион, в който сигурността, външната политика,
енергийните доставки и търговията се определят от Москва. Така г-н
Путин иска да създаде противовес на американското присъствие в
Евразия и да неутрализира влиянието на Европейския съюз.
При неправилни
стъпки сътрудничеството на САЩ и ЕС с Москва може само да ускори
действията на г-н Путин. Това може да навреди на западните
политически и военни интереси в Средна Азия и Кавказ, където пред
слабите държави стои двойната заплаха от ислямския радикализъм и
руския империализъм.
Решителна задача
пред следващата американска администрация ще бъде да създаде
ефективна трансатлантическа политика срещу руската дестабилизация.
И САЩ и ЕС могат да работят съвместно за гарантирането на целостта
и сигурността на всички държави, заплашени от плановете на Москва,
от Молдова и Украйна до Грузия и Узбекистан. Те трябва да бъдат
включени в орбитата на Запада, а тяхната дългосрочна стабилност
трябва да бъде постигната чрез политически плурализъм, гражданско
общество и върховенство на закона – практики, които са дефицитни в
Русия.
Публикацията подготви Борислав Скочев
- - - - -
*
Януш Бугайски е директор на източноевропейския проект на Центъра
за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, автор
на книгата “Студен мир: Новият империализъм на Русия” |
