27-10-2004

Трябваше да ходя до Университетската библиотека в Лайден, за да взема една книга на Тимъти Аш. Влязох вътре и веднага ме обзе онова необяснимо чувство на щастие, което се появява винаги, щом кракът ми стъпи в библиотека. Когато през 1990 дойдох в Холандия, живеехме в Лайден и първото нещо, което отидох да разгледам, беше Университетът плюс университетската библиотека и университетската ботаническа градина. Там, в ботаническата градина на лайденския Университет, както си вървях по пътечките, докато

Лайденски двор

слушах малко разсеяно разговора между Роб и Мартин, изведнъж ме обзе странно чувство и бързо се запътих към един кестен, на чийто дебел ствол се подпрях и кой знае защо се закотвих като магаре на мост. Мартин, който обича да е наясно с всичко, малко изненадан от внезапната ми спирка, се наведе да прочете табелката и извика: “Ама този кестен е български!” И така се и оказа - че кестенът е донесен от България още по турско време и е расъл и порасъл - голям и хубав (според мен е най-красивото дърво в Лайденската ботаническа градина и може би най-старото, след като старият червен бук изгни и падна).

Оттогава не е имало българин да дойде в Лайден, без да го заведа под българското дърво и колекцията от снимки “ние, българите под българския кестен в Лайден” расте непрекъснато. Последната е от това лято и е с Боян Знеполски и Албена Хранова.

Стихове на Цветаева от дувара

Излязох от библиотеката и тръгнах по лайденските улички, покрай малките антикварни магазинчета и уютните кафенета. Бутнах тежката порта на едно “хофье”, т.е. дворче, от тези, които навремето са били създавани от богати граждани или от общинските власти за бедни, за сираци или за стари хора. Тези дворчета са изолирани от улицата с голяма порта, а вътре в кръг около градината, където обикновено още се вижда стара помпа за вода, са наредени малки къщички, в които са живеели социално слабите. Една котка лениво се протегна, а някакво пиле ми изчурулика ведро: ”здрасти”. Такива дворчета в Лайден има над петдесет.

По-натам правя снимка на изписано на японски език хайку на една бяла стена и на стихотворение на Ана Ахматова на руски. Това е симпатично хрумване - да се изписват стихотворения на различни езици по калканите на сградите. Оказва се, че по този начин подрастващите били респектирани и не цапали стените със спрей, но за да е доволен всеки, в Лайден си има и стени, отредени специално за тази работа.

Лайден - една от северните венеции на Европа

Минавам покрай изкуствено струпания хълм (така е, като си нямат естествен, отбелязвам всеки път с леко злорадство), върху който има крепостна стена, изкатервам се горе и снимам червените лайденски покриви.

Вървя покрай каналите, минавам по покрития мост, около който по традиция се разполага пазарът всяка седмица, гледам подвижните мостове, запалените вече фенери, гредоредите на старите къщи и се сещам, че наближава Денят на Освобождението на Лайден - 3 октомври.

През далечната 1574 лайденци героично устояват на продължилата четири месеца и половина испанска блокада и въпреки настъпилите в града глад, мор и чума, цели 131 дни не се предават.

Легендата разказва, как в тези драматични месеци, имало един момент - аха, аха на косъм да се обърка работата, когато отчаяните и най-вече освирепели от глад лайденци се вдигнали на бунт с искане градът да се предаде. Тогава кметът на града Ван дер Верф интерпретирал пред гневната тълпа прочутата реплика с пастите така: като няма хляб, изяжте мен!

- Изяжте ме – рекъл тоз героически кмет, - но не се предавайте!

Изглежда обаче кметът не представлявал особено съблазнителна хапка и тълпата, макар и съставена от инак непридирчиви холандци, била дотолкова шокирана от вида на жилавия кмет, че решила да потърпи още малко и... ето го : изведнъж Вилхелм Орански пристигнал с гръм и освободил града!

Испанската блокада се вдигнала по един твърде оригинален начин. Войските на Вилхелм Орански се притичват на помощ на обсадения град, но не яхнали коне, а... насядали удобно в лодки....

Работата била такава - холандците разрушили няколко диги и водата нахлула, превръщайки сушата в море.

Испанците - друг път такова чудо не видели, панически зарязали и блокада, и чудо и хукнали по единствения все още сух път да се спасяват, а Седемте Провинции спечелили една много важна точка в едва започналата и продължила 80-години война, която завършила с Мюнстерския мир и така Нидерландия най-после станала независима от тези нашественици, които харчели данъците на гордите холандци, вместо за диги, пътища и други народополезни и богоугодни работи, за войска и за осъдителен лукс в католическите църкви...

Тук отварям една скоба и със съжаление констатирам, че още през ХVІ век холандците били народ осъзнат - за разлика от нас, българите, които и днес още търпим разсипници да разхищават народната пара за какво ли не. За разлика обаче от холандеца, който си знае, че ако сам не си помогн,е и Господ няма да му помогне, българинът е уверен, че трябва някой да го оправи и затова като дойде тук и види холандските пътища, цъка с език и въздиша: “Гледай ти, гледай ти какви пътища са ИМ направили на хората.” Но това е, защото българинът не знае, че испанците, например, отдавна са прокудени и холандците САМИ са си направили пътищата, понеже не са чакали марсианци да дойдат и да им свършат работата.

Но да се върнем в онези славни за Лайден времена.

Легендата разказва още, че испанците избягали така бързо, като видели как сушата изчезва под краката им, че оставили на огъня да къкри един казан със странна яхния от картофи, моркови и месо. Оттогава това ястие се смята за традиционно и задължително се похапва на 3 октомври.

Днес в парка Ван дер Велф има статуя на доблестния лайденски кмет, когото съгражданите му за негов късмет и за тяхна чест отказали да изядат. Възхитен от героичната съпротива на лайденци, Вилхелм Орански им подарил сградата на манастира и практичните холандци веднага го направили на университет, защото не щели за нищо на света да са по-назад и да са по-прости от фламандците, а университетът в Льовен останал под испанско владичество. Така гражданите на Лайден още през 1575 откриват Лайденския университет, който

днес е един от най-старите и авторитетни университети в Европа. И почти веднага след това започнал златният век на Лайден, защото всеизвестно е, че златните векове обичат да вървят под ръка с качественото образование.

Ние, българите можем да се гордеем, че нашият златен век е е-ехе, е още през девети век и няма какво вече да се напъваме и да се доказваме на този терен. Ние сме се доказали пред цял свят още, когато светът е газил из блатото на невежеството, затова сега можем да си позволим ние пък да шляпаме в това блато

Благодарение на либерализма си, Лайден, става притегателно място за учени от цял свят.

Тук, например, е живял и френският просветител Декарт, когато “свободолюбивата” му родина го подгонила за просветителските му разбирания. Заради прочутите лекции по анатомия на проф. Бурхаве през 18 век в Лайден започват да се стичат студенти от цяла Европа.

През 1908 г. проф. Камерлинг Онес от Лайден за първи път втечнява хелий.

Физици, математици, астрономи, медици, теолози, просветители - списъкът е внушителен, дори Айнщайн е преподавал тук, а да не забравяме, че и Рембранд е син на лайденски мелничар.

С две думи - ето колко е важно да си извоюваш свободата навреме,че кой знае какво щеше да стане, ако лайденци се бяха поддали в онзи драматичен момент на глада.

Снимки: Авторката