|
Збигнев Бжежински е един от тези, които вече
дълги години вредят на нашата велика, могъща, а също така
свободна и демократична родина. Той е ярък персонаж в
колективния портрет на врага, нарисуван от
заместник-ръководителя на президентската администрация
Владислав Сурков в неговото “ръководно и упътващо” интервю в
един от централните вестници. Наистина, името на Бжежински не
се споменава в това интервю (в него въобще отсъстват имена),
но не е трудно да се досетим who is who. |
 |
Разбирайки цялата напрегнатост на настоящия момент,
“Новая” реши да даде своя принос в мъчителния процес на повишаване
на общонационалната бдителност и да публикува интервюто на Збигнев
Бжежински без съкращения. Което не може да се каже за руските
държавни телевизионни канали, които съкратиха от дебатите между
президента Джордж Буш и съперника му Джон Кери тази част, в която
те говореха за днешното положение в Русия. Ние взехме решение:
“врагът трябва да се познава добре”.
Пожелаваме ви бдително четене!
5-а колона,
1-и отдел на “Новая газета”
Вие
твърдите в статията си в “Уол Стрийт Джърнъл”, че Русия при Путин
напомня времената на Бенито Мусолини. Но не смятате ли, че опитите
за изолиране на днешния кремълски режим само ще засилят
антидемократичните тенденции в Русия? От друга страна търпимостта
на Америка спрямо тревожните процеси в Русия също поощрява
авторитарните наклонности на президента Путин. Излиза, че и двата
пътя са лоши. Какъв е изходът?
- Не, има още един път. Честен разговор какво ни
обединява и какво ни разделя. Ако Русия иска да бъде част от
цивилизованата западна общност, ако има намерение да изгражда
съвременна икономика, ако иска да светът да я уважава като
демократична държава, тогава има какво да си кажем. Америка,
Европа и Русия могат да станат истински партньори. Но ако вашата
страна Русия желае възраждане под някаква форма на Руската империя
в рамките на бившия Съветски съюз, тогава ние ще се
противопоставим и разговорът няма да се получи. Ако Путин има
намерение да създаде авторитарен, централизиран и паразитиращ
режим, никой няма да го аплодира, а всички ще го осъдят.
Смятате
ли, че стремежът на президента Буш на всяка цена да запази добри
отношения с президента Путин е драматична грешка? Ако бъде
преизбран, ще бъде ли републиканската администрация в състояние да
преразгледа политиката си към Кремъл в случай, че президентът
Путин продължава да затяга режима? И какво да очаква Москва, ако
за президент бъде избран демократът Джон Кери?
- Романът с
Путин приключи както за републиканците, така и за демократите.
Смятам, че няма да има особени разлики в отношението на Буш и на
Кери към Кремъл. Политиката на Америка в близките години ще бъде
пронизана от тревогата за развитието на Русия. Тази тревога се
споделя от най-широки политически кръгове в САЩ. Тя идва от
разочарованието от Путин, който започна да провежда откровено
антидемократична политика, който води жестока самоубийствена война
в Чечения.
Представете си такъв сценарий: Путин премахва всички демократични
свободи в Русия и тя бива изключена от Г-8. Няма ли това да
означава връщане към студената война, нова надпревара във
въоръжаването с непредсказуеми последствия в момент, когато
човечеството се сдоби с толкова силен враг в лицето на
международния тероризъм?
-
Аз не мисля, че светът ще се върне към студената война поради
простата причина, че сега Русия просто не може да я издържи.
Студената война беше сериозно съперничество между две
свръхдържави. Ако Русия започне да се самоизолира, провеждайки
порочна вътрешна и международна политика, тя е обречена на
деградация, а не на съперничество. Тази деградация е неизбежна,
дори ако Русия за известно време стане полуфашистка петролна
държава. А в дългосрочен план стои заплахата да започне да губи
контрола върху своите далекоизточни територии.
115
видни политици изпратиха писмо до държавните и правителствени
ръководители на Европейския съюз и НАТО. В него те изразиха силна
тревога от това, че трагичните събития в Беслан се използват за
по-нататъшно разрушаване на демокрацията в Русия. Може ли това
драматично обръщение да промени световното обществено мнение и
позицията на редица ръководители на западноевропейски държави,
които и досега опитват да умиротворят Путин?
-
Това писмо не “променя общественото мнение”, то отразява
промененото отношение на света към Русия. Руските управници ще
постъпят мъдро, ако го приемат сериозно. Русия имаше и все още има
историческа възможност да се присъедини към водещия демократичен
свят. За съжаление политиката на Путин прави този шанс все
по-ефимерен.
Току-що
американската компания
«Коноко-Филипс»
придоби значителен пакет акции от руската нефтена компания
“Лукойл”. Американският бизнес неведнъж демонстрира и в други
страни, като Китай, че се интересува само от политическата
стабилност. Означава ли това, че президентът Путин може и занапред
да върши своята “антидемократична практика” при високите цени на
нефта и растящата роля на Русия като доставчик на енергоресурси за
Запада?
- Винаги е имало
и има световни компании, които повече се интересуват от бързите
печалби, отколкото от дългосрочните политически и икономически
проекти. Напоследък видяхме това в случая с Ирак.
Доколко е убедителен, според вас, президентът
Путин, когато уверява света, че в Чечения действат агенти на Ал
Каида и следователно руските федерални власти се борят срещу
международния тероризъм?
- Не трябва
много ум, за да разбереш, че твърденията за агенти на Ал Каида в
Чечения са само опит да бъде отвлечено вниманието на света от
провала на кремълската политика в Чечения. Убеден съм, че там и
преди имаше, и донякъде все още съществува възможност за мирно
решение. Америка някога се сблъска с аналогичен проблем в Пуерто
Рико. Други държави също се опитват да разрешат подобен проблем по
цивилизован начин, като например Великобритания в Ълстър.
Представлява ли постсъветското пространство зона на сблъсък на
интересите на Русия и САЩ? Московските стратези твърдят, че
Америка нахлува в зоната на интересите на националната сигурност
на Русия преди всичко в такива страни като Грузия и Азербайджан.
Каква политика бихте предложили на новата администрация на САЩ по
отношение на бившите съветски републики Украйна, Грузия,
средноазиатските държави?
- Ако Русия определя своите “интереси на
националната сигурност” като право да разполага
имперско-колониални войски на територията на новите независими
държави, нейни съседи, то тогава между Русия и Америка винаги ще
съществуват дълбоки различия по този въпрос. Ние нямаме интерес да
настройваме Грузия или Азербайджан срещу Русия, но със сигурност
ще подкрепяме тяхното право на независимост, правото да изискват
извеждането на руските войски от своята територия, ако не ги
желаят. Присъствието на руските войски в Приднестровието,
Севастопол, Грузия, Армения, Азербайджан, Таджикистан е наследство
от имперско-колониалната епоха. Това присъствие води към
нарастване на антируските настроения и никак не укрепва
националната сигурност на Русия, не подобрява нейните отношения
със съседите.
Вашингтон
14-10-2004
Справка на
“Новая газета”:
Збигнев
Бжежински е американец от полски произход, роден през 1928 в Лвов.
Бил е съветник по националната сигурност на президента на САЩ
Джими Картър от 1977 до 1981. Сега е консултант към Центъра за
стратегически и международни изследвания и професор по американска
външна политика в Института за авангардни международни изследвания
“Пол Нитце” към университета “Джон Хопкинс” във Вашингтон, окръг
Колумбия.
Публикацията подготви Борислав Скочев |
