“На
двайсет километра от Бургас
сияеше едно градче пред нас,
едно градче със себе си заето –
Поморие
се казваше градчето”
Поморие е
градът на Яворовите дни, на поморийските вина, на солодобива и на
калолечението.
Лодки в пристанището - насреща е
кеят
Археологическите находки доказват, че поморийската кал е била
използвана още в древността. След катастрофално земетресение през
740 г. пр. Хр. се появява Поморийското езеро и изглежда древните
бързо разбрали колко полезно е човек да се кисне в неговата тиня.
В началото
на ХХ век чудесата, които поморийската кал прави били позабравени,
но през 1905 доктор Петър Стоянов ги преоткрива и не след дълго
Поморие се сдобило с калолечебница.
Лиманната
кал подобрява обменните процеси и сваля нивото на холестирола и
кръвната захар, лекува заболявания на опорно-двигателния апарат,
на бъбреците, и др. Изглежда,че не само хората,ами дори и
кокилобегачът, белооката потапница, къдроглавият пеликан,
ливадният дърдавец, саблеклюнът, дъждосвирците и други са
разбрали,че поморийската кал е полезна и си се чувстват като у
дома си, а зиме тук на курорт идва негово величество немият лебед.
Но да
оставим лекуващите се хора и птици да се мажат с лечебна кал, да
плуват в закрития басейн на санаториума или да газят езерната
тиня, а ние да направим една виртуална разходка с “пайтон” из
Поморие.
|
|
Поморийски "пайтони"
Самотна лодка |
Звънчетата
на кончетата запяват, украсените им гриви се мятат, копитцата им
чаткат и ето ни - седнали във файтона, препускаме из потъналите в
зеленина поморийски улички. Минаваме покрай Яворовите скали на
морския бряг. На тях все още седи замислен Поетът, издялан от
сръчните ръце на Иван Блажев, а няколко гларуса кряскат над него,
разтревожени от земната суета на гларуското си битие. Подминаваме
и лятното кино, новото пристанище, лодките на рибарите, беседката,
около която те в ранна сутрин се събират да обсъдят улова. По
крайбрежната алея и кея на старото пристанище безгрижно се
разхождат двойки на всякаква възраст, дечица тичат напред-назад,
весели компании се снимат пред пиратския кораб или с героите на
семейство Флинстоун, по терасите са насядали хора, които вечерят и
бъбрят на бутилка вино, а продавачи на захарен памук подават
огромни, лепнещи от сладост розови вретена на щастливите хлапета
(зъболекарите да не гледат). Подминаваме цяла редица оживени
“капанчета” с прясна цаца, пържени картофки и бира, няколко
луксозни сладкарници.
Ха, ето тук,
където сега има луксозен хотел с коктейл-бар, като дете се редяхме
с брат ми на едночасова опашка за три топки сладолед в заскрежена
метална купичка... Какво чакане само беше...
Сякаш
забравил какво ”благо” беше реалният социализъм, който ни
натресоха съветските другари, някой е забучил над покрива на
дънещата чалга кръчма с многозначителното име ”Сръбска скара” един
червен парцал с пришити на тях сърп и чук. Изглежда,че дори
червеното парче плат се е почувствало конфузно, та се е увило
около пръта и се е провесило унило и безнадеждно като прашясала
реликва от пионерски кът.
Залез в Поморие
Днес в
Поморие вече почти нищо не напомня сивотата на соц-а, сякаш
жителите му само са чакали да изтече пясъкът на безвремието и
събудени от половинвековната си дрямка, са се захванали да
разхубавяват града си. Нови елегантни семейни хотелчета, красиви
къщи, уютни ресторанти и кафенета, модерни фризьорски и козметични
салони, чудесни градинки и паркове - Поморие е съвременен град -
весел и оживен.
И червеният
парцал с основание виси унило.
Продължаваме
напред и подминаваме красивата сграда на модерния лечебен център
за инвалиди, построен от фондация “Бъдеще за България” и със
средства на ЕС, на белгийски дарители и от благотворителен
концерт, проведен в Париж.
Файтонджията
обръща конете и по други улици ни връща към площада пред банката.
Главната улица е търговска. Едната й част, тази пред градинката с
църквата “Рождество на Пресвета Богородица” е отрупана със сергии
и сергийки, където човек може да си купи какво ли не - от
обичайния кич морски и не морски сувенири до бурканчета с мед,
варена царевица и пуканки.
Тръгваме
пеша по същата улица, но в обратна посока, където сергиите са
поотстъпили място на луксозни магазини и супермаркети с климатик.
Минаваме покрай общинския музей и галерия, чийто директор е явно
човек сърцат, защото колекцията е богата и приятно изложена, а в
картинната галерия често се организират спектакли за деца или
различни изложби.
Разходката
завършва в уличките, където са запазени няколко стари дървени къщи
и единствената оцеляла средновековна църква “Преображение
Господне” (ХVІІІ век след Христа), известна със своите уникални
икони.
Останките на
най-древното Поморие - Улпианон Анхиалеон - се намират под водата
и сигурно крият много тайни, защото този велик град, както го е
нарекъл Амиан Мерцелин, е бил важно търговско и военно пристанище
преди онова катастрофално земетресение от 740 г. пр.
Хр.. да го
разруши и запокити на морското дъно.
При
възстановяването му селището е изградено там, където и днес се
намира старата градска част.
Заради
доброто си стратегическо местоположение Анхиало става не само
важен транспортен, търговски и военен център, но и ябълката на
раздора между България и Ромейската империя, та се наложило през
917 година войските на българския цар Симеон да поотупат амбициите
и мераците на ромеите край река Ахелой. И макар битката да е
станала през август, няма сведения да е попречила драстично на
туристическия наплив, на търговията със зърно, вино, риба и дървен
материал. Чак след като охладили византийските мераци да се
сдобият с Анхиало, българите се заели и със солодобива. Това бил
нов поминък, който явно успешно си се развивал и по турско време,
защото Анхиало и Солун били двата най-големи солодобивни центрове
в Османската империя.
Дървените
къщи на Поморие са очаровали не един поет и пътешественик, но за
съжаление почти всички са изгорели в страшния пожар на 30 юли
1906.
През 1934
Анхиало вече се нарича Поморие и продължава да развива солодобива,
винопроизводството и калолечението.
Ако отидете
в Поморие, може да посетите и уникалната антична куполна гробница
(хероон) – архитектурен паметник от ІІ век
сл. Хр., да наминете към
манастира Свети Георги (ХІХ век) , известен с вината си (има си
хас), може да дегустирате вино, коняк и ракия в изба “Димят” на
фирма “Черноморско злато” или да се запознаете с автентичния
анхиалски способ на солодобив в музейния резерват “Анхиалски
солници”.
А може и
даже трябва просто да идете на плаж, да поиграете волейбол на
пясъка следобед, да се гмурнете в морето край скалите, да подишате
рано сутрин йодни изпарения, да пиете по една ракия с хазяите под
смокинята, да опитате вкусната кухня в десетките чудесни
поморийски ресторанти, да изядете огромно количество черноморска
риба и да се върнете почернели и щастливи...
© Снимки -
Авторката |