Кой с кого ще се коалира при следващите парламентарни избори – това е като че ли е най-дискутираният въпрос в момента. Забравят се всякакви други важни проблеми, които трябва да се решават от парламента, и които трябваше да предотвратят позорното положение, в което изпадаме преди приемането ни в ЕС, като мързеливи деца, които не могат да си напишат домашното. Всички усилия вече се хвърлят в тънки сметки и проучвания за възможни коалирания с оглед запазване на места в Народното събрание, а и в правителството. В интервюта, вестникарски публикации и навсякъде, където е възможно, този животрептущ за политическите личности въпрос се ползва с приоритет.

Въпреки усилията на Симеон Сакскобургготски да размаже политическата палитра чрез партията си, която хем е водеща политическа сила в сегашния парламент, хем правителството му (и държавните служби, които са му подчинени) са изпълнени с бивши и сегашни комунисти, ясно е че следващият парламент ще бъде двуполюсен – десни и леви, изпъстрен тук-таме с някой неориентиран депутат, прескочил бариерата.

Соцкомунистите считат, че са с най- големи възможности да поемат властта през следващата година. Считат, но не са сигурни, което ги кара да търсят коалиционни партньори. В търсенето си изпадат в смехотворни ситуации. Единственият им сигурен партньор е Доган, който ползва предимството си на ченге от бившия 6-ти отдел на ДС. Но той едва ли ще им е достатъчен, тъй като доверието в него и партията му е достигнало критичния минимум и има вероятност изобщо да не намери място в следващия парламент.

По сериозен, хипотетичен партньор се оказва партията на бившия цар – Симеон Сакскобургготски, която днес има мнозинство в парламента само поради това, че лидерът й успя да опияни с неусъществяемите си обещания голяма част от избирателите, които вече изтрезняха и няма да го подкрепят така, както през 2000. Но нали БКП (БСП) и произлезлите от тяхните среди групировки го докараха в България? Такива жестове не се правят без визия за бъдещето. А ето, че дойде време да се плаща сметката. Сега, ако комунистите му свирнат, той ще се строи до тях. Да, но НДСВ започна да се цепи и едва ли всички отцепили се ще се строят редом с комунистите.

Общо взето, това са възможностите за коалиция на левите. Вероятно, тя ще бъде следизборна. С някаква комбинация от този вид те ще се постараят всячески да попречат на демократичното развитие на страната и да я пришият отново към путинизираща се Русия.

За нас по-важен е въпросът как да предотвратим такава нелепа съдба на страната си. Десните със своите партии (въобще не е ясно кои партии са десни у нас, какво именно означава дясна партия и кой с какво право си приписва принадлежност към „дясното политическо пространство” с лява политическа програма – бел. ред.) имат потенциал за това, но все още им липсват политическите похвати, които биха им помогнали да поемат бъдещото управление. И те се нуждаят от коалиция, по всяка вероятност, също следизборна, но такава коалиция трябва да почива на ясни и честни антикомунистически принципи.

Антикомунистическите партии (поне деклариращите се като такива – да, само деклариращи се, не заявяващи се с недвусмислени политически послания – бел ред.) са много на брой. Но не всички са с ясна визия за бъдещето. Голяма част от тях са склонни на компромис. Провеждат леки флиртове с част от хората на НДСВ, дори напоследък и те насочват погледите си към личността  на Симеон Сакскобургготски. Склонни са към сътрудничество с партии като Гергьовден, Оборище, ВМРО и др., които са твърде неясен политически облик. С такива малки партии е рисковано да се прави коалиция, защото действията им са непредсказуеми в бъдещето.

Има и други деклариращи се като антикомунистически партии, с които изобщо не бива да се мисли за коалиция. Например партиите на Бонев, на Бакърджиев, чиито лидери са твърде компрометирани с действията си в близкото минало. Достатъчно разочарования претърпяхме в първите години след 1989 от разни квазидемократи, които се оказаха комунистически подлоги, за да гласуваме отново доверие на лица с подобен образ.

Колкото и претенциозни и критикувани да изглеждат на пръв поглед поставените от Демократи за Силна България критерии за коалиция, те почиват на ясни принципи. Ако искаме да премахнеме опасността от реставрация на комунизма в България, която вече пълзи, това може да се постигне само в коалиция с партии които:

-          не са участвували в управление заедно с комунистическа или друга тоталитарна партия;

-          няма в бъдеще да участвуват в коалиционно управление с такива партии;

-          при никакви обстоятелства няма да участвуват в коалиция с властващата сега партия НДСВ, която показа своята некадърност в управлението на страната и която непрестанно демонстрира нескритата меркантилност на лидера си и останалите висши сановници в партията му.

Без политически принципи, гарантиращи ясен път на утвърждаване на световните демократични ценноси, съдбата на България се поставя на карта. Онези у нас, които все още са запазили разума си, не може да си играят на комар със съдбините на народа ни и на поколението, което идва след нас.

Следващите избори ще бъдат решаващи за бъдещето на България. Изборът ще бъде: Напред - окончателно присъединяване към демократична Европа, или Назад – завръщане към комунистическото минало като сателит на Русия. Това ще е тест за политическа зрелост на народа ни. От нас зависи, дали ще успеем да се справим с това предизвикателство на историята.