Преди сто години Джек Лондон написа фантастичния роман “Червената смърт” (преведен у нас под заглавието “Алената чума”). В него се разказва за тайнствена болест, която унищожава човечеството. Сега обаче ще говорим не за фантастика, а за неща, които са се случили в живата реалност. След като по целия свят се разпространи загадъчният вирус на атипичната пневмония САРС, някои учени предположиха, че става дума за един вид биологическо оръжие, разработено или придобито по нелегален път от Китай. Във връзка с това на Запад си спомнят за човека, който е създал редица от най-убийствените биологически оръжия. Нито един от съветските емигранти, поискали политическо убежище във Великобритания, не може да се сравни по важност с 52-годишният учен Владимир Пасечник, който е

смятан за най-големият световен експерт по водене на биологическа война. През октомври 1989 след бягството си от СССР той в продължение на две години е разказвал на британските специални служби за своята работа над смъртоносни вируси и бактерии, за стратегически ракети, насочени срещу американски градове и пълни с генетически модифицирани причинители на страшни болести.

Когато на 19 април 1972 Леонид Брежнев се съгласи да подпише конвенцията за забраняване на разработването и разпространението на биологическо и химическо оръжие, приета преди това от 160 световни лидери, изглеждаше, че никой вече няма да произвежда зловещите микроби. Но както показва историята, когато политиците обещават нещо, трябва да очакваш точно обратното.

Владимир Пасечник е роден през 1947 в Сталинград. След завършването на Ленинградския технологически институт започва да се занимава с медицински изследвания и скоро се утвърждава като един от най-успешните съветски учени. Разбира се, и той страда от липсата на достатъчно средства за изследователската си работа и достъп до световната научна информация. Ето защо, когато генерал Всеволод Огарков, ръководител на Държавния комитет за микробиологическа промишленост, му предлага да организира в Ленинград научна лаборатория, Пасечник се съгласява. За него това е голям шанс да реализира честолюбивите си мечти за създаване на нови лекарства, например срещу някои видове рак.

До 1981 изгражда специалната лаборатория с 400 сътрудника. Едва след две години Пасечник разбира истината: това ще е част от комплекс заводи и лаборатори, които си поставят за цел създаването на ново оръжие по гигантска програма за подготовка на биологическа война. Две подобни на неговата лаборатории има в Москва, две – край Москва, още една – в Новосибирск. Пет завода с щат от 15 000 души работели в други краища на страната. Задачата на концерна е да разработва аерозоли от нови по-силни щамове микроби, устойчиви към антибиотиците. В лабораторията на Пасечник издирвали методи за пълнене на артилерийски снаряди, бомби и ракети с микроби, за осигуряване на продължителното им съществуване във въздуха и за разпространяването им на голяма територия.

През 1983 с помощта на лабораторията на Пасечник е създаден нов щам на туралемия – смъртоносна инфекция, пренасяна чрез ухапване от насекоми. Заводите пристъпват към широкомащабно производство. След две години е създаден още по-силен микроорганизъм, вариетет на белодробната чума. През 1987 Съветският съюз вече произвежда 200 кг суперчума на година. Според изчисленията на военните бомба, заредена с 50 кг чума или сибирска язва, може да зарази всичко живо на площ от 20 кв. км и  да постави на колене градове като Ню Йорк или Лондон. Суперчумата обаче не е произвеждана в големи количества, тъй като микробът има кратък живот. Но пък е имало непрекъсната готовност за масово производство в случай на война.

Като истински учен, Пасечник непрекъснато се тревожи за резултатите от своята дейност, която в края на краищата е престъпление срещу човечеството. Към края на 1988 започва да обмисля сериозно бягството си. Независимо от дългата му научна кариера, дотогава никога не са му разрешавали да излиза извън съветския блок. През лятото му се предоставя случай – по негова молба му позволяват да участва в преговори за производство на химическа апаратура в Тулуза, Франция. От там телефонира в британското посолство в Париж с молба за политическо убежище. Името му е известно и веднага го свързват с МИ-6.

Английските и американски служби имат откъслечни информации за съветското биологическо оръжие. През май 1979 американското разузнаване узнава за експлозия в секретен завод край Свердловск, където изхвърлянето на микроорганизми на сибирска язва убива около 100 души, а територията край завода в радиус от няколко километра е заразена. Американските и британски власти отправят запитване към Съветския съюз, но Горбачовата администрация им отговаря, че хората в града са загинали, защото са яли купено на черно заразено месо.

Едва Елцин по времето на срещата си с Буш-старши в Кемп Дейвид признава, че подобна програма настина съществува. През април 1992 руският президент издава указ за прекратяване й, с което фактически признава, че СССР се е готвил за настъпателна биологическа война. Елцин обаче не забранява програмата, а само намалява с тридесет процента финансовите средства за военно-биологически изследвания. Тези тридесет процента са точно стопанският еквивалент на заводите, които след разпадането на СССР остават извън пределите на Русия.

Впрочем, едва ли може да се твърди сериозно, че и в западните страни не се разработва биологическо оръжие. За това косвено говори фактът, че през последните години загадъчно умряха единадесет видни учени, по един или друг начин свързани с подобни изследвания.

Сред тях е и Владимир Пасечник. Той е работил в британски институт върху изследвания, за които е мечтал след завършване на университета – разработване на нови лекарства. Според лекарите, причина за смъртта му е инсулт. Останалите микробиолози за загинали по различен начин – един удавен в Мисисипи, друг прегазен от автомобил на паркинга на института, в който работи, трети убит в дома си, четвърти – задушен в херметичната камера в лабораторията си, застреляни, катастрофирали с частния си самолет…

Явно професията “микробиолог” в днешно време е една от най-опасните.