|
Най-малко
три пъти глобален катаклизъм е унищожавал почти всичко живо
на планетата. При последния - Библейския потоп - Всемогъщият
е бил като че ли най-милостив – с помощта на Ноевия ковчег
биологическите видове (между които и човешкият) все пак
оцелели. Историята е позната и от предбиблейски времена. В
нейния ранен шумерски вариант защитата на планетарното
биологично разнообразие е била поета от Утнапищим –
праобразът на Ной.
В
по-далечни времена Неговият гняв се е разразявал далеч
по-драстично. Преди 70 млн. години астероид налетял на щата
Аризона, образувал гигантски кратер и разпрашил милиони
тонове земна маса, които се пръснали из атмосферата. Това
предизвикало колосална аномалия в парниковия ефект, който
поддържа температурата в границите на приемливите за живота
климатични параметри. Рязкото захлаждане предизвикало
смъртта на над 90% от биологичните видове. Следи от онези
наистина черни хилядолетия могат да се видят например в
Дания – на скалния отвес Стивънс клинт. Там те присъстват
като тънка тъмна ивица в каменната стена. Под нея (преди 70
млн. години) има фосили, които свидетелстват за богат и
разнообразен живот. В нея има иридий. Над нея – само
безжизнен камък, в който с метрите нагоре (с милионите
години) започват да се появяват фосилите на съвършено нови
биологични видове. |
Ной и фамилията му си стягат багажа
за товарене на Ковчега преди Третия потоп
Всички те не са преживели Втория
потоп
Най-древният известен подобен катаклизъм е настъпил преди
200 млн. години. Ето какво е станало тогава. |
Тава е била една
от най-страшните катастрофи на планетата, унищожила три четвърти
от всичко живо на Земята. Но тя не успяла да причини смъртта на
нито един човек – просто тогава хората още ги е нямало...
Катаклизмът е настъпил преди 200 милиона години. Както научаваме
от
Spiegel,
край германския град Тюбинген учените са открили
следи от гигантско цунами, което е било толкова разрушително, че
най-вероятно е било предизвикано от падането на гигантски метеорит
в Световния океан.
Към края на
терциера на територията, където сега се намира Тюбинген, е имало
тропическо море с умерени течения. След това обаче внезапно
спокойствието било взривено. Връхлетяло разрушително цунами,
помитайки всичко по пътя си. Днес за тази катастрофа напомня
20-сантиметровият слой варовикови скали, Според геолога Михаел
Монтенари това ни съобщава през бездната на времето, че преди 200
милиона години огромна вълна е унищожила огромно количество живи
организми. Цветът на слоя, който той е открил в местността
Пфрондорф, прелива от тъмносин до синьо-черен. В него има много
останки от мидени черупки. Всички черупки били с изпъкналата си
част нагоре, което, според изследователя, свидетелства за това, че
те са били отнесени почти мигновено от свръхмощен воден поток.
Британските
геолози са установили, че вълната е била прекалено огромна, за да
бъде породена от изригване на вулкан или подводно земетресение.
Височината й е била от хиляда до хиляда и двеста метра и помела
всичко по пътя си на хиляди километра. За сравнение ученият
посочва изригването на индонезийския вулкан Кракатау в края на ХІХ
век:
"Взривът
практически е унищожил острова. Вълната, образувала се в резултат
на изригването, четири пъти обиколила земното кълбо. Регистрирана
е на хиляди километра от епицентъра на събитието – в устието на
Темза. Гигантските вълни оставят така наречения слой на цунами,
състоящ се от пясък, тиня и останки от живи организми.
Образуваната при изригването на Кракатау гигантска вълна е
оставила само седемсантиметров слой. Дебелината на слоя в Германия
обаче е от 20 до 30 сантиметра. Като се вземе предвид, че в
течение на милиони години слоят значително е пресован, може да се
допусне, че в периода на образуването му той е имал дебелина около
метър. Такова цунами просто не може да бъде породено от вулканично
изригване. Днес най-големите вълни в Тихия океан достигат височина
50-60 метра, а земетресенията се ограничават до девета степен по
скалата на Рихтер. Ако земетресение е било причината за онзи
катаклизъм преди 200 милиона години, то би трябвало да е било от
20 бала! Няма геофизически причини на нашата планета за такъв
унищожителен трус.”
Варовиковите
наслагвания в други части на света позволяват да се направят
изводи за посоката, по която се е движила хипергигантската вълна.
Ударът, дошъл от Космоса, е попаднал някъде между съвременните
Исландия и Северна Америка. Теорията, че катастрофата е била
причинена от метеорит, се потвърждава и от наличието на рядко
срещани на Земята химически елементи като иридия, който обаче е
характерна съставка на блуждаещите из безкрая скални късове. Но
много вероятно е метеоритът да не е единственият виновник.
Възможно е, смятат учените, ударът от космоса да е съвпаднал със
засилена вулканична активност. Както се казва, нещастието не идва
само. Дори в предбиблейските времена... |