11-10-2004

Краткият, но изчерпателен отговор на горния въпрос е: нищо особено. Защо – ще видите по-долу.

Тези дни Надежда Михайлова разпрати поканите за среща на десните партии. Първия въпрос, който трябва да бъде разгледан на въпросната среща, е: Защо е необходима дясно управление на страната?

Този въпрос прекрасно илюстрира импровизаторския стил на работа, който цари в ръководството на СДС. На всеки що-годе мислещ човек в страната е ясно защо й е необходимо дясно управление. Излиза, че не е ясно само на ръководителите на СДС. А според тях - и на останалите десни партийни лидери. Затова се предлага да си го изяснят на предстоящата среща. А ако срещата се провали или на нея не се стигне до решение? Значи десните партии в България  може и да не са убедени в необходимостта от такова управление? Няма що, добро послание към избирателите от всички цветове!

Причините СДС да подхване инициативата за такава среща са две.

Първо, с това съюзът цели да запази образа си на най-голяма дясна политическа сила в страната, способна да бъде обединител на дясното.

Трябва да признаем основателността на тази причина. След развода с Иван Костов мнозинството от твърдите привърженици напуснаха СДС. Състоянието му на най-голяма политическа сила вдясно днес се крепи само на инерцията в масовото съзнание, формирана в продължение на петнадесет години. Когато тази инерция се изчерпи, подреждането вдясно ще е друго. Логично е в СДС да съзнават този факт и да предприемат стъпки за отлагането му.

Втората причина е също очевидна – необходимостта от присъствие във властта.

След тежката криза в дясното пространство, причинена - по ирония на съдбата - от същите хора, които днес се опитват да го обединят, стана ясно, че никоя партия в него не е достатъчно силна да управлява сама. Оттук като че ли естествената стъпка е обединение на десните сили, което...

На пръв поглед тази причина е толкова убедителна, че можем да й се отдадем страстно. Какво е лекарството срещу любов от пръв поглед? Едно от препоръчваните средства е да хвърлим втори, по-внимателен такъв.

При втори, по-внимателен поглед започваме да изпитваме съмнения. И не само защото в политиката 2+2+2 не винаги е равно на шест - понякога то е равно пак на две, а понякога и на по-малко от две. Коренът на съмненията е много по-дълбок и се крие в това, което се опитваме да обединяваме.

Има множество виждания за това кое е дясно и кое – ляво у нас, но в практиката се е наложил, дали защото е много удобен, или по други причини, един много прост критерий. Той гласи така: дясна е тази партия, която се самоопределя като такава. За дясна партия се самоопределя, например, Съюза на свободните демократи (ССД). Ако погледнем обаче не програмните й документи, а суровата действителност, ще видим, че основната сила, обединяваща активните членове на тази партия, е магнетичното излъчване на Софийската община. Сами по себе си идеите, които това излъчване поражда, нямат политическа идентичност - те не се нито леви, нито десни, и могат да бъдат ползувани от политическа сила с всякаква ориентация.

“Дясна” партия е и “Гергьовден”. Нейния бивш водач - Дилов-син, е автор на изречението: “Няма ляво и дясно сирене”. Пак на пръв поглед може да решим, че имаме пред себе си не политик, а собственик на мандра. Но ако подходим към казаното от фройдистка гледна точка, ще осъзнаем, че това мандраджийско мислене не е лишено от основание – сиренето, т.е., келепирът, не могат да са леви или десни. Келепирът е просто келепир.

Или да вземем ВМРО. Това е организация на хора, обединени от мисълта за Македония и опазването на нейния български характер. Основна цел на тази партия, както е записано и в устава й, е справедливото решаване на македонския въпрос. Хората, които лидерстват в нея обаче са обединени от нещо по-прозаично – използуването на имуществото и най-вече на името „ВМРО” с политическа цел. Засега това им носи само места за общински съветници. Как присъствието на партията в общинските съвети допринася за решаването на македонския въпрос остава загадка.

Всички тези партии са се нарекли “десни”. Причините за това са най-различни. При ССД, например, причина е обстоятелството, че основният състав идва от дефинитивно дясната партия СДС. Какво е накарало един бивш комсомолски лидер, един възпитаник на школата на МВР в Симеоново, един телевизионен продуцент и др. да обявят партията си за дясна  за нас остава абсолютно неизвестно. Сигурно са имали някакви си свои съображения. Изненадващото е, че тези съображения се взимат за основателни и ето, че “Гергьовден” е поканена за срещата на десните партии.

Ако продължим тези разсъждения, ще стигнем до нещо, което хората знаят и без да им го казваме – че единствените политически сили, които могат да се нарекат десни и същевременно сами да бъдат парламентарно представени, са СДС и ДСБ. Но последната все още е заета с изграждане на образа си и е много вероятно да откаже участие в предлаганата среща. Какво остава тогава?

Подобно жонглиране с дясното не може да бъде прието насериозно. Политически субекти като описаните не могат да се обединяват на принципна основа. Единственият принцип, който може да ги обедини, е кроежът преди деленето на баницата. Коалициите, изградена на този принцип, обикновено живеят до първия сблъсък на интереси.

Пример: “дясната” коалиция в Софийската община след последните избори.

Каква полза, ако бъдем управлявани от такава коалиция? Нали и сега си имаме подобно “дясно” правителство, чиято основна грижа е да балансира между интересите на различните подкрепящи го групи? Едно такова управление е способно да предизвика у избирателите  трайно отвращение към всичко, що се нарича дясно.

Това, от което се нуждаем, е обединяване на десните избиратели. То не може да се постигне чрез конюнктурно обединение на партии, претендиращи да ги представляват. Но може да стане върху основата на ясни и достоверни политически идеи.

Разпространеното схващане, че партиите съществуват, за да се борят за властта, е болшевишко по съществото си. Политическите партии в нормалната държава изпълняват две важни функции: първо, предлагат идеи за управление на обществото и второ, предлагат личности, способни да осъществят тези идеи. Борбата за власт е борба за осъществяването на тези функции. Ако една от тях не е изпълнима, властта става излишна.

За съжаление днес политическите партии отправят към обществото главно обтекаеми послания, главната цел на които е да се харесат на всички. Те даже не допускат възможност за критика от някъде. Интересни политически идеи идват от другаде – например от неправителствени организации. В това няма нищо лошо. Не е казано, че идеите, предлагани от партиите на политическия пазар, трябва да са собствено производство.

Затова ще е добре би било тези партии да се поогледат.

Надясно.