|
След последното
си разширяване Европейският съюз ще има четири държави с
преобладаващо православно население (преди беше една страна), а
също още пет страни със значителни православни общности.
Това разширяване
на православното присъствие в Европа отправя предизвикателство към
теорията на Самюъл Хънтингтън за “сблъсъка на цивилизациите”. Той
смяташе, че православна Гърция е “една аномалия” в католическа и
протестантска Европа. Имаше и дискусии за възможното влияние на
православните вярващи и църкви от целия свят върху политиката на
Евросъюза.
Изглежда, че
тонът на подобни дискусии се задава от Московската патриаршия. В
нейния “Църковен вестник” миналия месец митрополитът на Виена и
цяла Австрия Иларион, чиято епархия влиза в състава на
патриаршията, разглежда особеностите и проявите на нарастващото
присъствие на православието в страните на Европейския съюз и по
какъв начин патриархът на Руската православна църква би могъл да
се възползва от тези тенденции.
В статия,
озаглавена “Православието в нова Европа: проблеми и перспективи”,
Иларион отбелязва, че 94% от общия брой на всички православни
живеят на територията на Европа. Но доскоро единствената
православна страна в Европейския съюз беше Гърция. Това положение
е ограничавало влиянието на православието и неговите идеи върху
възгледите на Европейския съюз по редица въпроси.
Скорошното
разширяване на Европейския съюз кардинално ще промени това
положение. В ЕС ще има още три православни страни – Румъния,
България и Кипър – и пет страни със значителни православни
малцинства – Полша, Естония, Латвия, Литва и Словакия. В резултат
на това – пише Иларион – на територията на Европейския съюз сега
има десетки хиляди православни общности и десетки милиони
православни вярващи.
Виенският
митрополит признава, че би било неправилно да се гледа на всички
тези хора като на единна православна общност с еднакъв светоглед.
Те са разделяни както от религиозни, така и от политически
различия и много от православните йерарси са в неразбирателство
един с друг.
Но Иларион
твърди, че, “когато се формира идентичността на нова Европа,
изработват се основополагащите закони, които ще определят облика
на Европейския съюз, православните трябва да вземат активно
участие в диалога с европейските политически структури”.
Това трябва да
се прави, тъй като в този момент съществува “истинска заплаха
западната либерална идеология да бъде провъзгласена за единствен
легитимен модел на общественото устройство в обединена Европа”.
Тази идеология – продължава Иларион, - не предвижда активна роля
за църквата и религиозните организации в обществения и
политическия живот. Напротив, религията е виждана като
изключително лична работа на гражданите.
“Подобен възглед
– продължава той – противоречи на фундаменталните разбирания на
православието и трябва да му се противопоставим. Изключително
важно е, според Иларион, църквата да има воля активно да се
противопостави на либералната европейска идеология и така да
защити не само собственото си учение по такива въпроси като
абортите и еднополовите бракове, но също и да наложи църквата да
играе основна роля при насочването на политическия и обществен
живот в целия Европейски съюз.”
Иларион завършва
със следния абзац: “Руската православна църква с интерес наблюдава
осъществяването на “европейския проект” и чрез своето брюкселско
представителство в ЕС взима активно участие в него. Като
наднационална църква, представена на територията на Европейския
съюз с няколко епархии, стотици енории и стотици хиляди вярващи,
Московската патриаршия придава голямо значение на процеса на
европейската интеграция, която по наше мнение трябва да доведе до
създаването на многополярна Европа, в която да се спазват правата
на религиозните общини. Едва тогава Европа ще стане истински дом
за църквите и за религиозните общности, в това число и за
православната църква.”
Че Московската
патриаршия има намерение не просто да наблюдава този процес, става
ясно от статията на цитирания епископ, но и от изявленията,
направени тази седмица в Москва от патриарх Алексий II и от
митрополит Кирил на Архиерейския събор на Руската православна
църква. В своите речи и двамата йерарси подчертаха своята
загриженост за положението на църквата в Европа и декларираха
готовността си съвместно да работят с руската държава по
прокарването на общите интереси на континента.
В този смисъл
митрополит Иларион е напълно прав: Европейският съюз бързо се
превръща в “нова Европа” – място, където много от старите
положения вече не са валидни. Православните християни са важна
част от тази промяна и изглежда, че те имат намерение да играят
все по-голяма роля във вземането на политическите решения в ЕС.
Растящото
влияние на православието в Европейския съюз на свой ред разкрива
възможност за Руската православна църква да разшири своята роля,
което отговаря освен на собствените й конфесионални интереси, но и
на прокарването на външнополитическите интереси на Русия.
Публикацията подготви Борислав Скочев
- - - - - -
|
