|
“Признавайки и
уважавайки принципите на равенството на гражданите пред закона
независимо от тяхната религия, Съборът същевременно се надява на
такова развитие на законодателството, което в по-голяма степен би
се съобразявало с факта, че Православието е традиционна религия на
територията на страните от ОНД и Прибалтика, и дори в много от
тези страни абсолютното мнозинство от населението принадлежи към
Православната църква” – се казва в определението на събора по
въпросите на външната дейност на църквата.
Предлага се
запазването и възраждането на православната идентичност на тези
страни да се гарантира “на държавно-правно равнище”.
Силно
безпокойство е изразено от “строящата се днес система на
обществени отношения, при която религията остава единствено лична
работа. Под предлог, че се защитават правата на човека, се
защитава грехът, който се въвежда в света като някаква болезнена
норма. Предприемат се също и опити да се отстрани Църквата от
различни сфери на обществения и държавен живот. ”
Архиереите на
Руската православна църква призоваха за “по-тясно и координирано
сътрудничество на поместните православни църкви за разрешаването
на стоящите пред световното Православие проблеми, в частност
въпроса за противодействието срещу разкола. Съборът изразява
безпокойство от съществуващите разногласия в междуправославните
отношения и призовава поместните църкви да пазят православното
единство.”
Съборът призова
Константинополския патриарх “да се откаже от необоснованите
претенции за недвижимо имущество на Московската патриаршия в
Унгария” и, изразявайки удовлетворение от решението на
будапещенския съд, отхвърлил иска на Константинополския патриарх,
напомня, че “решаването на вътрешноцърковни въпроси чрез светски
съд противоречи на каноничните норми на Православна църква и
нанася сериозна щета на православното свидетелство пред лицето на
секуларизирания свят.”
Архиерейският
събор се обръща към Константинополския патриарх и по друг
конфликтен за двете църкви момент – съществуването на две
православни църкви в Естония, едната от които е под юрисдикцията
на московския, а другата – на фенерския патриарх, и призовава за
изпълнение на споразуменията от 1996 и 2001, които “предвиждат
равноправие на всички вярващи в Естония, в това число в областта
на имуществените права”.
Съборът обръща
внимание и на разделението в Украинската православна църква и
призовава “отклонилите се в разкола към възвръщане в спасителната
църковна ограда и възсъединяване с Майката-Църква, която търпеливо
очаква своите заблудени чада.”
Архиерейският
събор единодушно приветства възстановяването на единството с
Руската задгранична църква. Официалното присъединяване ще се
състои след като завършат работа църковните комисии и всички
документи бъдат съгласувани.
На събора
патриарх Алексий II заяви: “Аз намирам установяването на добро
сътрудничество между църковните, обществените и държавните
структури за отрадно знамение и вярвам, че сътрудничеството на
Църквата и държавата с всяка година ще се разширява. Едновременно
с това е очевидно, че не всички църковни инициативи, имащи
значителен социален потенциал и сериозна обществена подкрепа,
намират нужната оценка от някои представители на светската власт.
Именно затова трябва да бъде казано, че е настъпило време за
възстановяване на правилното разбиране за мястото и ролята на
църквата и православното предание в развитието на славянската
култура, държавността, духовно-нравствената основа на народния
живот.”
(По материали от руските медии и сайта на Московската патриаршия)
|
