Тази сутрин (07:10) телевизия btv излъчи интервю на Николай Бареков с депутата от НДСВ д-р Алеко Кюркчиев по въпроса за критериите при кандидатирането на народни представители.

По-брутално и дебелашко мнение до сега не бях чувал. Депутатът – хирург по професия, съвсем откровено каза, че освен депутат, е собственик на бензостанции и развива още няколко други бизнес дейности. Обясни, че всичко това съвместявал успешно, защото бил способен и предприемчив. На въпроса на водещия дали е необходимо кандидатите за депутати да доказват някакъв минимален трудов доход, той беше категоричен и дори предложи една цифра от минимум 1500 лв редовен месечен трудов доход. По-нисък доход показвал, че въпросният потенциален кандидат е неспособен и некадърен човек.

Във връзка с това мнение на твореца на българските закони д-р Кюркчиев, пред мен възникнаха следните въпроси, отговорът на които е ясен на всеки редови българин, но не и на височайши енциклопедисти като доктора.

Категориите “способност” и “кадърност” съпоставими ли са у нас с богатството?
Наясно ли е д-р Кюркчиев кои са богатите хора в България, с редовни “трудови” месечни доходи над предложената от него сума? Това са хора от комунистическата и царска номенклатура, които са закупили и експлоатират доходни предприятия с многократно изпираните пари на комунистическата партия. Друга категория хора с още много по-голями месечни доходи са търговците на наркотици, незаконни оръжейни търговци и всякакъв друг тип търговци на фирми от типа “Рога и копита” (вж. Илф и Петров).
Такъв тип хора ли трябва да градят българското законодателство? По мое мнение, точно те не трябва да се допуска дори да минават покрай парламента. Законите трябва да се коват от действително способните и умните, без да им броим парите им. Депутатите получават достатъчно високи заплати за нормален живот и всякакво отклонение от парламентарната им дейност би било само в ущърб на справедливото законодателство. Доказателство за това са нелепите и несъстоятелни закони, които този парламент изработи, както и списъкът от необходими закони, които не успя да разработи и приеме, въпреки изискванията за присъединяването ни към ЕС (и може би умишлено - под натиска на най-мракобесните кръгове от пребоядисани по различен начин комунисти!). Точно защото голяма част от парламентаристите основно си гледат частния си бизнес, а парламентарната дейност за тях е неприятно, но полезно задължение, за което им липсва и професионална компетентност, но пък им осигурява логистиката на бизнеса... На телевизионния екран беше показано заседанието 1 октомври. От 240-те депутати присъствуваха в залата по-малко от 10 !
В подкрепа на тезата си за необходимостта от изискването депутатите ни да са толкова (по нашите стандарти) богати, д-р Кюркчиев даде пример със САЩ, където всички сенатори били милионери. Възможно е да е така, но да се сравняваме толкова примитивно с тази страна е най-малко нелепо. Очевидно, той изхожда от личното си нескрито благоденствие, демонстрирано при това по възможно най–наглия и невъзпитан начин.

Накрая, бих задал въпрос: Кой би се решил да легне под ножа на хирург, който едновременно е депутат, бензинаджия и върти още няколко други бизнеса?