05-10-2004

кулисите на тайните служби" (1997), "Историята на Федералната криминална служба" (2000). През есента на 2002 г. Дитъл посети България и участва в конференцията "Нови стратегии срещу международния тероризъм", организирана от фондация "Конрад Аденауер".

За пореден път Дитъл влезе във фокуса на обществено внимания миналия месец, когато издаде заедно с бивш служител от германското разузнаване книгата "Услужлив при условие", в която разказва за руските агенти в Германия.

Г-н Дитъл, книгата Ви "Услужлив при условие", която написахте заедно с бивш служител от разузнаването (БНД), бе посрещната на нож от властите, а главната прокуратура на Германия възбуди проверка срещу нея. Защо правителството реагира толкова остро?

- Действително главната прокуратура нареди проверка срещу моя съавтор Норберт Юрецко и на 23 август започна следствието по подозрение в разкриване на държавни тайни. Естествено, БНД и прокуратурата от самото начало смятаха, че става дума за държавна измяна, защото когато човек, работил 16 години за БНД, издава книга, в нея може да е описал всичките си спомени. По-късно обаче бе установено, че първоначалното подозрение не се оправдава. Разследването още тече, но нищо не се казва, и аз мисля, че от него нищо няма да излезе, защото главната прокуратура се убеди, че ние сме работили по книгата много внимателно. И не разкриваме никакви държавни тайни.

А доколко верни са твърденията за дълбоко проникване на руското контраразузнаване (ФСБ) в германските служби?

- Това е труден въпрос. Със сигурност обаче ФСБ има свои хора в германските тайни служби. Винаги е било налице подозрението, че в службите има "къртици", които работят за други държави. Но изключително рядко бива разкривана някоя от тях. И предимно се виждат само резултатите от този шпионаж. Когато например агент на БНД е разкрит и арестуван в Русия (каквито случаи разкрива книгата ни), то тогава е напълно естествено да се смята, че информацията за тях е дошла от Германия.

През последните години руският шпионаж се засили особено много. Според официални доклади на германското контраразузнаване (Федерална служба за защита на конституцията, виж http://oshte.info/004/02/0202/02.htm), руските служби се насочват не толкова към военната област, колкото върху икономиката на Германия. Тъй като в днешно време икономическият шпионаж е доста по-важен, околкото да имаш сведения за танковете.

Какво, според Вас, целят руснаците с икономическия си шпионаж срещу Германия и другите западни страни?

- Те искат да подобрят позициите си в международното икономическо съревнование. Искат много по-бързо, отколкото досега, да научават какви нови технологии и продукти развиваме и какво сме постигнали като икономически напредък.

Към коя конкретна обаст е най-силен интересът на руския икономически шпионаж?

- Мисля, че е в сферата на електрониката. Там напоследък има най-силно руско проникване.

Значи ли това, че Русия при Путин отново изгражда тайните си мрежи в чужбина и отново провежда секретни операции зад граница?

- Всичко показва, че е така. Под ръководството на някогашния офицер от КГБ Владимир Путин тайните служби отново имат голямо влияние и постоянно засилват позициите си. Така че те пак провеждат много операции извън Русия. Освен това, Вие видяхте, че след последните атентати (двата самолета, Москва, Беслан) бе обявено, че руските служби ще се борят с тероризма и на чужда земя и ще извършват удари в чужбина. А за това все пак е нужно наличието на функциониращи тайни мрежи.

В тази връзка, каква оценка бихте дали на поведението на службите на Москва в случая Беслан?

- Случаят в Беслан без никакво съмнение бе фиаско, катастрофа на руските служби. Първо, те са неспособни да разкрият предварително подобни терористични операции. Акция като завземането на училището в Беслан не може да се организира тихо и невидимо, в нея участват голям брой хора и тече дълга подготовка. На второ място, реакцията на Кремъл бе твърде непрофесионална от гледна точка на борбата с тероризма. Както видяхме и в случая "Норд-Ост", Кремъл познава само тактиката на нападението. Не се преговаря, нито въобще се търси някакво политическо решение.

Вие сте експерт и по ислямския тероризъм. Как интерпретирате серията похищения на чужденци в Ирак?

- Мисля, че това е едва началото. Ще станем свидетели на още много отвличания в Ирак. Мисля, че те изразяват и тактиката на терористите. Ислямистките терористи в Ирак искат да изгонят чужденците от страната, да си отидат и хуманитарните организации, и разбира се, преди всичко да се махнат коалиционните армии. Към тях прибавят и западните компании, като американските "Халибъртън" и "Бехтел", които развиват голям бизнес от следвоенното възстановяване. На подобна тактика много трудно може да се противодейства, тъй като отвличанията все повече зачестяват, а срещу тях не действат никакви инструменти.

Забелязвате ли пропуски в стратегията на водената от САЩ коалиция?

- Проблемите бяха ясни от самото начало, още от пролетта на 2003 г. Коалицията имаше наистина стратегия за войната, но не и успешна такава за времето след това. И до днес подобна няма. Коалицията е застанала "с гръб към вратата" и може само да се отбранява, или пък да нанася непрофесионални удари, чийто жертви в повечето случаи са само цивилни граждани. Дилемата в Ирак е твърде голяма и аз мисля, че коалицията няма адекватно решение за нея.

До кога може да продължи въоръжената съпротива срещу съюзническите части?

- Имам впечатлението, че съпротивата няма край и ще продължи дотогава, докато в страната стоят чужди войски.

През последните месеци се влоши осезаемо и положението в Афганистан. Според западни разузнавателни сведения, радикалният пущунски водач Гулбудин Хекматяр се е съюзил с набиращите отново сила талибани и с "Ал Кайда", за да попречи на президентските избори, насрочени за 9 октомври. Каква е преценката Ви на тамошната ситуация?

- Ситуацията в Афганистан, особено в някои южни региони, наистина е драматична, тъй като талибаните отново взеха надмощие в някои региони. Понастоящем те управляват вече 6 провинции, главно покрай границата с Пакистан. В същото време правителството на Хамид Карзай трябва да се справи и с увеличаващата се опозиция от страна на други фракции, които се опитват да намалят влиянието на централната власт. Освен това мнозина от досегашните му поддръжници по места се прехвърлиха при талибаните. И те не могат да бъдат спечелени обратно със силни военни части, нито с афганистански, нито пък с американски или германски.

В момента доста се говори и за кандидатурата на Турция за членство на ЕС. Как гледате на битката за власт между "джамията" и модернизмът в страната?

- Това е много сложна и същевременно решаваща борба, която или ще циментира съществуващите традиционни отношения, или ще вкара Турция в бъдещето и ще я присъедини към Европа. Турция е на изключително важен праг - дали ще се наложат модернистите или традиционните сили. Разбира се, има и едно известно размиване между полюсите. Правителството се характеризира като ислямско, но същевременно носи и реформаторски черти. Премиерът Реджеп Таийп Ердоган се числи, според мен, към модернистите и иска да прокара закони, които да направят от Турция партньор на Европа. С това, естествено, той се изправя и срещу собствените си ислямски кръгове, които все пак се бранят, както забелязахме при атентатите в Истанбул миналата година.

Тъй че Турция отново е изправена пред един вид проба за издръжливост на скъсване. Затова мисля, че Европа трябва да стои на нейна страна и да направи всичко възможно, за да запази стабилността на правителството в Анкара и в крайна сметка страната да стане партньор в ЕС.