|
|
Повод да се
усъмня вече сериозно дали главният прокурор на Република България
познава задълженията си е последното му решение да заведе дело
срещу една от най-авторитетните световни осведомителни атенции –
ВВС. Ако съществуваше някакъв сериозен повод от държавен мащаб, не
бих се учудил на решението му. Но в случая не само че не са
засегнати интересите и авторитета на държавата, но въобще не
следва прокуратурата да насочи обвиненията си съм ВВС . Ако
въпреки всичко желае да разследва случая, за който повдига
обвинение, очевидно г-н главният прокурор не е наясно откъде
трябва да тръгне. Подопечната му столична прокуратура поставя
каруцата пред магарето. Обосновава се с някаква молба на Иван
Славков – “Батето” и му обещава да започне разследване, защото
двама журналисти от ВВС съвсем документирано са изнесли факти,
които били засегнали “чистата като момина сълза” негова чест. Мога
да кажа и докажа, че и моята чест е засягана многократно. Ако бих
направил опит да се обърнал към г-н главния прокурор или някоя от
прокуратурите му да поискам подвеждане под отговорност на
обидилите ме, убеден съм, че той или въобще няма да ме приеме, или
няма да ми обърне внимание. И то съвсем основателно. Главният
прокурор не е арменски поп, за да ходи всеки при него и да му се
оплаква. Да, но Батето не е всеки. Той е зет на Тато, а Тато го
намести в Международния олимпийски комитет !
Елементарното
задължениe на главният прокурор беше, преди да помисли да завежда
дело срещу ВВС, да разследва чрез своите механизми случая и чак
след като се убеди, че въпросното Бате наистина е “чисто като
момина сълза”, да потърси обяснение от ВВС. И ако достигне с
неуспорими доказателства до убеждението, че ищецът няма вина, чак
тогава би могъл евентуално и да заведе дело. И по този начин да
постави магарето пред каруцата.
Ако главният
прокурор знаеше задълженията си, би следвало да възложи една
щателна проверка на обстоятелствата, при които Батето стигна до
поста председател на Българския олимпийски комитет (БОК), а след
това стана и член на Международния олимпийски комитет (МОК). От
обикновен ватерполист, залепил се предвидливо към току що
разведената дъщеря на Тато, скоро стана негов зет. Дотук нищо лошо
– любовта няма граници ! Оттук почна неудържимия възход на
ватерполиста.
Зетчето престана
да кисне в басейните и навлезе бързо в елитното комунистическо
общество, където бърже изучи всичките им непочтени похвати. Но БОК
се оказа местна структура, която не задоволи нарасналите му
амбиции. Отново се намеси Тато. Установи тесни връзки с бившия
архаичен президент на МОК г-н Самаранч, който вероятно по
“познатата” от древността система, беше бързо убеден, че вече
младият зет е дорасъл да стане член и на МОК. И започна блестящата
му кариера – безплатни за него пътувания из цял свят, със
специални самолетни билети, в най-луксозни хотели, посрещания с
почести (и с голямо количество уиски) и какви ли не други екстри.
Но както според френската поговорка “Апетитът идва с яденето”,
така и нашият герой иска още и още. Докато се стигна до провала с
намесата на ВВС.
При тези
обстоятелства г-н главният прокурор най-малко не трябваше да се
намесва, защото така изложи една българска национална институция,
която оглавява, а и раздуха още повече нашумялия скандал.
И накрая, още
една нелепост – вече в Наказателния кодеск. Обвинението срещу ВВС
щяло да е по чл.339 А, по който може да бъде обвинен всеки, който
си служи с технически средства, в.т.ч. и фотоапарат за събиране на
информация. Това означава, че всеки, който прави снимки на
туристически и културни обекти в столицата или в страната, може да
бъде подведен под отговорност по същия член, тъй като всяка снимка
е информация.
Всички тези
обстоятелства, а и други неправомерни действия на главния
прокурор, напр. нареждането за неотдавнашния побой над българските
свещеници, буди у мене подозрението, че или нему липсва
компетентност, или работи за нечии интереси и отдавна е обърнал
гръб на Темида. |
