|
Тотална съпротива
Обратно на
високоцентрализираните структури в другите страни, характерната
швейцарска заповед е всеки отделен войник да действува по своя
инициатива: „Където няма офицери или сержанти, всеки войник
действува напълно самостоятелно по своя собствена инициатива.”
Цялата нация е била мобилизирана за нападението и
Widerstangeist
(духът на
съпротива) тук е бил най-решителен и повсеместен в сравнение с
цяла цяла Европа.
Когато
Берлин се оплаква от непрекъснатия антинацизъм на швейцарския
печат, швейцарското правителство отговаря, че „дълг на нашата
преса е да излага на показ ясно и отчетливо вътрешната и външна
политика на националсоциалистите”.
Въздушни боеве
На 10 май
1940 се отваря западният фронт с германското нападение срещу
Холандия, Белгия и Франция. Тогава Луфтвафе пуска 27 бомби върху
Северна Швейцария, а швейцарските противовъздушни оръдия прогонват
немските бомбардировачи и изтребители. Швейцарска изтребителна
ескадрила влиза в бой с Луфтвафе и швейцарски
Me-109
сваля
Heinkel-111,
двумоторен бомбардировач. Това е първият от многото случаи, в
които швейцарците използват самолети, които първоначално са били
закупени от Германия, за да свалят самолети на Луфтвафе.
Германски
разузнавателни самолети, оборудвани с камери и летящи над
укрепената северна граница на Швейцария, биват прогонени с
противовъздушен огън. На 1 юни 36 немски бомбардировача навлизат в
швейцарското въздушно пространство и биват атакувани от швейцарски
самолети
Me-109.
Два бомбардировача
HE-111
са свалени. На следващия ден още един
HE-111
е свален от швейцарски изтребител. На 4 юни, докато британската
армия се евакуира от Дюнкерк и Уинстън Чърчил произнася своята
известна реч, „ще се бием на брега, ще се бием на летищата, ще се
бием на полето и на улиците, ще се бием по хълмовете; никога няма
да се предадем”, швейцарските ВВС водят ожесточен въздушен бой с
29 германски самолета. Биват свалени и самолети на Луфтвафе, и
швейцарски самолет. На борда на един немски самолет е намерена
заповед: „Подмамете швейцарските изтребители да се бият и свалете
възможно най-много от тях”. На 8 юни отново в битка на Давид срещу
Голиат 15 швейцарски самолета влизат в бой с 28 самолета на
Луфтвафе. Свалени са 2 швейцарски и 3 немски самолета.
„Нападението е неизбежно”
По целия
свят въпросът не е бил дали Вермахтът ще атакува алпийската
република, а кога. До 13 май са мобилизирани над 700,000
швейцарски войници – почти 20% от населението на Швейцария,
най-висок процент от всички страни по време на войната. Когато на
южната граница започват да се събират италиански войски, повече
дивизии биват пратени на юг. Обществото на народите,
Международният Червен кръст и американските консулства напускат
Женева, Цюрих и Базел в очакване на неизбежното нападение. Все
по-често има въздушни боеве между германски и швейцарски самолети.
САЩ препоръчват на всички американски граждани незабавно да
напуснат Швейцария. Холандия и Белгия са капитулирали, а
британските и френските армии са в отстъпление.
За война
срещу диверсантите, на
Ortswehren
или местните отряди за защита са раздадени над 70,000 стари пушки.
В отговор германското правителство се оплаква, че швейцарската
армия раздава боеприпаси и организира гражданите за партизанска
война в случай на нападение!
Военнонаказателният кодекс бива променен да включва смъртно
наказание за издаване на военни тайни и за измяна. Това важи и за
военни, и за цивилни. Швейцарците се подготвят за унищожаване на
тунели, мостове и железопътни линии в случай на нападение.
На 16 юни са
заловени нацистки диверсанти с големи количества експлозиви,
предназначени за швейцарски въздушни бази. Няколко швейцарци биват
убити, когато на 12 юни британските ВВС по погрешка бомбардират
Женева и Ренан. На 14 юни Париж пада без нито един изстрел. Същият
ден биват заловени шпиони на Гестапо със списъци на швейцарски
граждани, които при окупацията трябва да бъдат арестувани,
затворени или екзекутирани. На 18 юни Хитлер и Мусолини обсъждат
завладяването на Швейцария и поделянето й между Германия и Италия.
След капитулацията на Франция на 22 юни 1940 Щвейцария бива
напълно обсадена.
Германските
вестници заявяват: „Швейцария трябва да бъде набързо погълната...
На Швейцария не трябва да се позволява да остане извън
реорганизацията на Европа”. По време на войната биват подготвени
няколко военни плана за нападение над Швейцария. След като Франция
е покорена и Италия влиза във войната, Швейцария се оказва
най-прекият път за транспорт на хора и товари между Германия и
Италия. След като съюзниците дебаркират в Италия през 1943,
нуждата на Германия бързо да прехвърля войски и оръжие в Италия
става още по-належаща. А при настъплението на съюзниците през
1944-45 нацисткото ръководство планира да установи своята последна
крепост именно в Алпите.
Но във всеки
от тези случаи перспективата да се захващат с упоритата и
непокорна съпротива на една цяла нация от изкусни стрелци върху
ски кара германското върховно командване многократно да отлага
неприятната задача.
Политиката
на въоръжен неутралитет на алпийската република се оказва пълен
успех. Единствено Швейцария сред всички европейски народи успешно
се съпротивява на 12 години нацистки пропагандни атаки, шпионаж и
подривна дейност и непоколебимо посреща многократните заплахи за
нападение със спокойна решителност и цялостна подготовка. Страната
на Вилхелм Тел, Улрих Цвингли, Гийом Фарел и Жан Калвин, със
своята дълбока неприязън към всякаква централна власт, със своята
непреклонна любов към Божието Слово, живота и свободата, остава
бастион на свободата на един континент обхванат от тиранията.
Когато
Европа се превръща в океан от тирания и войни, Швейцария остава
твърда като остров на свободата. Хората, които желаят мир и
благоденствие, трябва да се поучат от нейния вдъхновяващ пример.
Преведе Божидар Маринов
Край |
