Към средата на 2004 външният дълг на частния сектор на България започна да привлича все по-голямо внимание. Първо статистиката на БНБ отчете голямо увеличение на брутния външен към юли 2004 спрямо края на 2003, дължащо се изцяло на огромен скок на частния дълг от над 2 млрд. евро, или с над 60%. Частният външен дълг вече е почти 5.5 милиарда евро, докато публичният вече е спаднал доста под 7 милиарда. За пръв път от 75 години насам частният сектор е основният двигател на нарастването на външната задлъжнялост на българските стопански субекти.

Второ, при последния кръг разговори между МВФ и български представители, нарастването на външния дълг, водено от частния сектор, за пръв път беше споменато от страна на фонда като възможна опасност за стабилността на българската икономика и като

аргумент в полза на консервативните мерки в областта на паричната политика. Твърдението е, че нарастващата външна задлъжнялост е един от водещите индикатори за възможни финансови напрежения и дори кризи.

Трето, и точно обратно на второто, анализатори в България пък твърдят, че именно консервативните мерки в областта на паричната политика през последните месеци са довели до увеличен стимул на частния сектор при търсенето на кредитни ресурси да ги намира извън страната, след като БНБ му пречи да ги намира по-лесно вътре в нея.

Нарастващият размер и значение на частния външен дълг на българските стопански субекти вече заслужава по-внимателно вглеждане и анализ. В случая това по-внимателно вглеждане води до два основни извода. Първият е, че случващото се с частния външен дълг не би трябвало да е изненада за хората, които следят макроикономическите процеси у нас - както правещите политика, така и анализаторите и медиите. След общата икономическа криза от 1996-1997 българската държава престана да окупира цялото възможно пространство за външно финансиране на български субекти и външната задлъжнялост на частни български лица расте непрекъснато, понякога доста бързо. Измерен в долари (при които статистическият ред е по-дълъг), този дълг расте над 4 пъти през самата 1997, с над 60% през 1999, с близо 30% през 2000, с 46% и 47% съответно през 2002 и 2003. На този фон малко над 30-процентното увеличение към юни 2004 спрямо края на 2003 (на годишна база това е малко над 70%) е високо, но не драматично - просто продължаване на тенденция. Освен това тези темпове са напълно сравними с темповете на нарастване и на вътрешната частна задлъжнялост.

Вторият извод е, че основното увеличение на частния външен дълг през 2004 се е случило в един месец - юли. Именно този скок от над 800 милиона евро (близо милиард долара) привлече вниманието на всички. Само през този един месец частният външен дълг нарасна с над 17% в долари и с над 18% в евро. Подобен скок се нуждае от тълкуване, защото той дава възможност за поне две посоки на мислене.

Първата е, че това е признак на промяна на тенденция и оттук нататък по някакви причини външният частен дълг ще расте по-бързо, което изисква съответни анализи на рисковете и вземане на мерки. Втората е, че юли 2004 е особен случай, не маркира промяна в тенденциите и не е нужно да се правят драматични промени и движения.

Хипотезата, че юли 2004 маркира фундаментална промяна в динамиката на частния външен дълг би била подкрепена, ако нарастването на дълга през юли е с широка база, т.е. горе-долу равномерно разпростряно между различни кредитори, длъжници и видове инструменти. Тя би била подкрепена и ако месеците преди и след юли дават поне някаква индикация за нарастване на средното месечно темпо. И обратното, ако скокът на дълга се дължи на един заем към един длъжник и същевременно през месеците около юли не се забелязва много променена динамика на дълга, вероятно се намираме в хипотезата, че става въпрос за единичен случай, който не маркира нови тенденции.

Както често се случва в реалния живот, конкретните данни на БНБ за юли в някаква степен едновременно подкрепят и оборват и двете хипотези. Например ръстът на частния външен дълг в евро е под 3% през април, 4.5% през май и над 6% през юни, преди скока с над 18% през юли и това спокойно може да се привиди като ясна тенденция на ускоряване на растежа. От друга страна обаче, големият скок през юли не може да се разглежда като равномерно разпределен. По-внимателното вглеждане в данните на БНБ сочи, че става въпрос за рязък скок на един тип кредит (дългосрочен финансов кредит от “други сектори”, т.е. не от банки - нарастване с над 725 милиона евро) към един тип длъжник (търговски фирми, тип “други заеми”, т.е. не вътрешнофирмени заеми или търговски кредити - нарастване с около 767 милиона евро).

Подобна тясна база не може да служи за двигател на тенденция на макро ниво, дори и ако става въпрос за доста кредити към доста български фирми. Но когато човек се сети, че именно в началото на юли беше приключена операцията по прехвърляне на М-тел на нови собственици на стойност от над 1.2 милиарда евро, се налага усещането, че става въпрос наистина за една сделка за една фирма. Това наблюдение се подкрепя и от факта, че и вътрешният кредит регистрира значителен скок през същия този юли. Тук данните дават възможност за още по-голяма конкретика и става ясно, че огромната част от увеличението на кредита през юли се случва именно през първата седмица на месеца - дни преди медиите да съобщят за приключването на сделката за М-тел. След този скок през август вътрешният кредит почти не нарасна.

Към момента коя от двете хипотези за значението на растящия частен външен дълг е вярна, не е ясно. Освен това е възможно и двете да са частично верни. Данните за следващите няколко месеца би трябвало да покажат дали се увеличават рисковете пред платежния баланс на страната и дали се налагат промени в политиката. Засега важното е да знаем какви показатели трябва да следим и как да ги тълкуваме.