|
|
|
В събота в София се проведе
кръгла маса на тема "Предизвикателството Чечения - правата на
човека и регионалната сигурност", организизирана от
Международната Хелзинкска федерация за правата на човека,
Българския Хелзинкски комитет и фондация "Манфред Вьорнер". В
дискусията взеха участие български и чуждестранни
правозащитници, политици и журналисти, които разгледаха
конфликта в Чечения и ситуацията в Кавказкия регион в
контекста не само на нарушенията на човешките права, но и на
европейската и световната политика, тероризма, медиите.
Повечето участници споделиха мнението, че положението с
правата на човека в Чечения е трагично, а
|
 |
|
Улрих Фишер |
силовата политика на Путин не води
(и не може да доведе) до мир, както и че липсва разбиране на
конфликта и от руснаци, и от чеченци, и от международната общност.
Един от изводите от срещата бе, че е нужно да се прокара
същетвената разграничителна линия между законните чеченски
представители, каквото е правителството на Аслан Масхадов, и
терористите като Шамил Басаев.
По тези проблеми помолихме за
коментар г-н Улрих Фишер, вицепрезидент на
Международната хелзинкска федерация
. Известен правозащитник, Фишер дълги години работи по хуманитарни
инициативи в Афганистан, Босна, Кавказ и Средна Азия, бивш депутат
в Бундестага през 80-те и съветник по въпросите на човешките права
на Партията на зелените.
Д. И.
Г-н Фишер, как изглежда днешната
ситуация с човешките права в Чечения?
- Разбира се, това е изключителна
катастрофа. Казвам "разбира се", защото в Чечения не е гарантирано
едно от най-важните човешки права - правото на живот. Особено що
се касае за хора от мъжки пол, в една определена възраст. След
навършване на 14-15 години момчетата в Чечения вече трябва се
страхуват за живота си. Ние сме изследвали стотици случаи на
изчезнали хора. През 2002 в Чечения и Ингушетия всеки месец
изчезваха по 60 до 80 човека. Това не може да понесе никое
общество, още по-малко пък едно толкова малобройно като
чеченското, което в най-добрия случай обхваща 1 млн. души.
А как се стигна до трагедията в
Беслан?
- Това, което се случи в Беслан, е
абсолютно непростимо. Непростимо е от гледна точка на човешките
права, непростимо от хуманитарна гледна точка, както и от
мюсюлманска гледна точка. Не съществува абсолютно никакво
оправдание да посягаш да деца по този начин - да ги овързваш с
кабели и да ги използваш като живи бомби. Това е неопрадвано от
никаква позиция, никаква цел, нито от лошите неща, които се
случиха и продължават да се случват в самата Чечения. Забележете,
същото заявиха и чеченските политическите представители, които
бяха готови на пълно сътрудничество с руската страна.
Руските власти първоначално
открекоха, че щурмът на училището е бил планирана акция. Как
преценявате този военен отговор на Путин, който доведе до много
жертви, повече и от "Дубровка" през 2002?
- Все още не съм много убеден, че
г-н Путин е дал заповед за такова нападение. Мисля, че трагедията
в Беслан се дължи до голяма степен на неспособността и
некадърността на различните служби. Там бяха ОМОН (милиционерски
отряди със специално предназначение - б. ред.), полицията,
армията, спецчастите "Алфа" и т.н., всички бяха едни върху други,
а освен това имаше и възмутени граждани и близки на похитените,
които бяха хванали оръжието. И една група терористи, които, от
гледна точка на ситуацията предявяваха абсолютно невъзможно
искане, което от една страна да им спаси живота, а същевременно да
освободи други. От самото начало ситуацията беше напълно
изкривена.
Искам нещо да подчертая. Аз имам
силно критична позиция към г-н Путин, но не мога да му припиша
този цинизъм на развръзката в Беслан. По-скоро го отдавам на
неспособността на руските сили за сигурност, на това, че тази
твърде опасна ситуация излезе извън контрол.
Мнозина наблюдатели и обикновени
зрители видяха сетне един кремълски цар, който в телевизионното си
обръщение не пое никаква отговорност върху себе си. Как имперският
стремеж на Путин влияе върху чеченския конфликт?
- Вижте, във всяка цивилизована
държава или такава, която е подписала Европейската конвенция за
човешките права и е член на Съвета на Европа, а и се опитва да
намери пътя за присъединяване към Европа, бих очаквал тази огромна
трагедия да бъде изяснена с възможно най-голямо внимание и пълно
ангажиране на държавните ресурси. Но вместо това ние слушаме
някакви неща за египтяни, дори африканци, там били тези или онези,
но не получаваме нищо контректно, нищо видимо, нито ние, нито пък
близките на жертвите.
Нека само за секунда си позволим
сравнението с "Абу граиб" и ужасяващите и справедливи обвинения,
че американски войници са измъчвали иракски затворници.
Най-малкото ще видим, че случаите се изясняват, има заведени дела
и осъдени. И днес ние знаем много за случилото се в затворите и
можем да се надяваме, че тове повече няма да се случи. Тук е
огромната разлика с Русия. Руската администрация твърде явно и
видимо се опитва отново да замете нещата под килима. И за това е
отговорен тъкмо Путин.
За първи път в чеченския конфликт
Москва помоли за подкрепа Съвета за сигурност на ООН. Значи ли
това, че Русия е склонна най-сетне да допусне по-голяма роля на
международната общност в конфликта?
- Опасавям се, че е точно обратното.
Защото Русия искаше да замаскира под шапката на общо решение на
Съвета за сигурност своята дефиниция за тероризъм, в която включва
също и политическата борба и въстанията за свобода, както и всяка
справедлива политическа и военна съпротива. Освен това Русия
поиска да получи право да посяга и върху хора в чужди държави,
както и да принуждава други страни да й предават личности, които
смята за опасни. Например хора като
Ахмед Закаев,
специален пратеник на чеченския президент Аслан Масхадов, който,
за щастие, най-сетне получи напълно резонно убежище във
Великобритания. Москва иска да принуди демокрацията в Европа не
само да застане на страната й в тази позорна "камарадщина",
другарство, но и да принуди към колаборация и Съвета за сигурност.
Това не може да стане!
С брутално насилие и в две войни
Русия се опитва да възпрепятства откъсването на Чечения. Кои са
руските мотиви за това, според Вас?
- Руската политика на възпрепястване
има дълбоки корени. Тя е свързана и със самата история на
Кавказкия регион. Въстанията там са вдигани винаги. Това се отнася
и за други кавказки народности, но чеченската съпротива, заради
самата структура на чеченското общество, винаги е била най-силно
изразена. В нито един момент в Чечения не е имало мир, в
най-добрия случай - осъствие на война във времената, когато
чеченските петролни кладенци още не са били разработени.
Разкриването им обаче доведе до значително подобряване на
жизнените условия на хората и чеченците отново бяха върнати от
Сибир, защото от тях се нуждаеше петролната индустрия.
Руската политика и до днес не се е
научила да подхожда към конфликтите вътре в обществото с
механизмите на самото общество. И за Путин Чечения вероятно е
безнадеждният опит да възпрепятства всичко, което някъде може да
послужи като оправдаващо доказателство, че някоя нация или
народност в старата руска федерация е тръгнала по собствения си
път. Докато в една открита демокрация най-малкото се разсъждава
върху различни, ясно очертани модели на автономия. Ако Бавария
например поиска да напусне Германия, то тогава трябва да го
направи. В рамките на Европа ние сме част от една общност на
ценностите. Ето Ви класическият пример: На мен по никакъв начин не
ми пречи, че съществува Австрия. Австрия никога не е била отделна
държава, винаги е принадлежала към Германския райх. Австрийският
кайзер бе част от германския съюз. И съюзниците след Първата
световна война настояха Австрия и Германия да бъдат две отделни
държави. Това дълго време беше проблем, но днес вече не е. Всички
тези въпроси могат да се разрешат другояче - мирно, чрез взаимно
разбиране, културно подпомагане, и разбира се, в икономическо
сътрудничество. С тотално насилие обаче нищо не се решава. Ако
Путин иска с тази политика да реши проблема с чеченците, то би
трябвало да ги изтрепе всичките. Представяте ли си? Това, слава
Богу, не успя и дори Хитлер с евреите.
Доколко отговорни за нерешаването на
конфликта са и управниците в Париж и Берлин, които два дни след
изборния фарс в Чечения отидоха на гости на Путин в Сочи?
- Не са виновни само Франция и
Германия, а и останалите страни. Шрьодер направи зловещ гаф през
май в Осло, като поздрави Путин за избора на Кадиров-младши като
наследник на загиналия президент. Но не само Шрьодер и Ширак,
виновни всъщност са всички европейски правителства.
Също и българското, особено в
качеството ви на ротационен председател на ОССЕ. Вчера (петък -
б. ред.) във вашето външно министерство ми казаха: Ама какво
трябва да направим? Ние въобще нищо не можем да направим!
Къде виждате шанса за мир и смятате
ли за реалистичен планът на чеченския външен министър Иляс
Ахмадов, предвиждащ управление на ООН в Чечения?
- Това е само една възможност. Има
много планове, всеки прави своите предложения. Всяко от тях, което
залага на взаимния респект и на диалога, заслужава адмирации.
Планът на Ахмадов е една възможност, дали е реалистична, ще се
види, като се приложи. Преди всичко обаче трябва да се организира
руско-чеченският диалог, който в момента е напълно замразен.
Кои са легитимните чеченски
представители, с които да се води този диалог? В Чечения са
размити границите между фронтовете и вътре в чеченския лагер. Сред
бунтовниците има такива, които приемат независимостта за своя
висша цел (Масхадов), но също и ислямистки групи, които въобще не
се интересуват от бъдещето на републиката?
- Това може да се установяви по
абсолютно еднозначен начин. Имаше един процес, който доведе до
края на първата чеченска война, прекратена от ген. Александър
Лебед (междувременно мъртъв) и бившия президент Борис Елцин. И в
рамките на този процес се проведоха единствените легитимни и
демократични избори, от които възникна и администрацията на Аслан
Масхадов. Дали го намирам симпатичен или не, няма никакво
значение. Това е единственото правителство, което някога е
получавало мандат на избори. При това под контрола на стотици
наблюдатели от ОССЕ, които обявиха, че изборите са били честни и
свободни. Заради това трябва да се разговяра с Масхадов и Закаев.
Техният проблем е, разбира се, налагането им в рамките на малкото
и разнородно чеченско общество. Но въпреки всичко, видяхме, че те
се опитаха да помогнат и сега в Беслан, както и в театъра на
"Дубровка" преди две години. В обръщението си пред Световния
чеченски конгрес в Копенхаген няколко дни след "Норд-Ост" Масхадов
ясно се разграничи от терористите и посочи, че не това е пътят към
мира. Проблемът може да се реши само с политически средства. А с
Басаев и другите ислямистки интереси стремежът към независимост на
Чечения няма въобще нищо общо. Терористите, хората на "Ал Кайда"
печелят също толкова от тази ситуация, колкото и руските военни,
което пък оставям изцяло на сметката на Путин.
Интервюто е публикувано със
зцначителни съкращения във в. "Дневник"
Трагедията със заложниците в Беслан...>>
...и в московския Театрален център
>> |
