25-09-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

25 септември 2004, 15:45

Страх

Проф. Михаил Кметов

 

Когато човек бъде обхванат от страх, действията му стават неадекватни. Когато това болезнено състояние порази една единствена личност, медицината е в състояние да му помогне. Когато, обаче страхът обхване големи групи хора, медицината е безпомощна, тъй като той се превръща в масова страхова психоза.

Напоследък наблюдаваме тази болест епидемично се разпространява. И то по един съвсем нормален повод – бившият министър председател на България г-н Иван Костов беше избран за председател на новоучредената партия Демократи за силна България – партия, която обединява истинските демократи в страната. Продължилото повече от две години мълчание на бившия премиер беше удобно за сегашните управляващи, защото на хулите им по негов адрес и на прехвърлянето на грешките на днешната власт върху правителството на Костов, те не получаваха отговор. Решиха, че той се е предал. Да, но Иван Костов престана да мълчи и се появи отново на политическата сцена.

Периодичните му изяви пред медиите, анализите му на политическата обстановка  и визията му за бъдещето на страната отново, вече по-силно раздвижиха духовете на комунисти, ченгета, мафиоти, царски лакеи и разни квазидемократи. С какво точно бившият премиер ги раздразни? Само с факта, че не някой друг, а точно той се зае да каже истините за нескопосната съдебна система, за нежеланието на комунистическото ни МВР да се справи с мафията и наркобизнеса и въобще с цялата некадърност на правителството на Сакскобургготски. Та какво толкова страшно има в това да се критикува властта? Нали за това в парламента има опозиция – за да бъде коректив на властта.

Може би ако някой друг парламентарист беше подхванал тази критика, в парламента или извън него, мнозинството, а и мафиотите и комунистите нямаше да я възприемат така, но когато това е сторено от Костов, това вече ги вбесява. След множеството хули и провокационни писания  в жълтата преса по адрес на Костов и на семейството му, стигна се и до там, че сложиха бомба пред домът му за да го плашат. Безпрецедентен акт в една уж демократична страна – да поставяш взрив пред жилището на един депутат, при това бивш министър–председател на страната! Само че сплашването не даде ефект. Иван Костов продължава да изрича горчиви за властта истини. Това, което кара враговете на демокрацията да прибегнат до такива екстремни действия е страх. Страх от личността Иван Костов, от нарастващата популярност на неговата партия.

Най- точно за мен е изказването на един напълно аполитичен младеж (каквито за съжаление са множеството млади хора), който, четейки вероятно спортните новини в някой от жълтите вестници, без да иска попада и на поредните хули по адрес на Костов. Реакцията му беше "А бе този човек изглежда е “голяма работа” за да се нахвърлят така злостно срещу него”!  В думите на този напълно политически безпристрастен млад мъж се крие истината. Жълтата журналистика го издига на висок пиедестал.

Първото демократично правителство, изкарало пълният си мандат, беше правителството на СДС, ръководено от Иван Костов. То поведе България към атлантическия и европейски път, то стабилизира икономиката и финансиите на страната. Това се знае от днешните управници. Лично Сакскобургготски, поемайки властта чрез популистките си лъжи, се обърна към към Костов и изрече думите: “Вие сте вдигнали много високо летвата”. Днешните управници много добре знаят това, но преписват старите заслуги на себе си. Само, че правителството "Костов" предприе и други мерки – без колебание посегна върху мафиотските структури, които са така добре цъфнали отново под покровителството на царедворската власт, подпомагана от депесари и комунисти.

Това, че политическите врагове на Костов, в лицето на БСП, НДСВ, ДПС и мафиотските структури не без основание се страхуват от него е обяснимо. Но към техния панически страх се прибавя и този на някои  демократични, но колебливи партии, завладени от стремежа за влизане във властта при всякакви обстоятелства и във всякакви коалиционни комбинации, поради което са готови на компромиси, вкл. коалиция с НДСВ. От своя страна НДСВ не скрива възможността за коалиране и с БСП. Вместо да проявяват страх от Костов, останалите демократични сили тлябва да изоставят компромисното си поведение и вождистките си амбиции и да намерят пътя за отказ от нелепия компромис, на който са готови. Да потърсят пътя към сътрудничеството с единствената откровено опозиционна на днешния режим партия. В противен случай България е заплашена от тотална комунистическа реставрация и налагане на тоталитарен режим, какъвто Путин налага сега в Русия.      

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо