24-09-2004

Докога ще търпим униженията

Денят 22 септември е отбелязан в календарите като празник. Само това обаче не е достатъчно - на тази дата трябва да бъде националният празник на България.

Защо не е? Защото с решение на Великото народно събрание и указ на президента Желев за национален празник беше определен 3 март - тоест датата, на която през 1878 е подписан Санстефанският договор. Ако събитието от датата 3 март отстъпва по значение за нацията пред събитието от датата 22 септември, защо унизителното несъответствие се търпи и досега?

Още като първи думи е задължително да кажа следното: за значението на едно събитие, станало на определена дата в миналото на нацията, най-компетентни да се произнесат са историците. И най-вече тези, които с летене, катерене или пълзене са се изкачили дотам, че да пишат пред името си престижното "проф."

Да, ама не!

Скатават се на четири нашите историци с престижното "проф." пред името си, макар да е невъзможно да не знаят истината за това, което е станало както в Сан Стефано на 3 март 1878 и в Берлин само четири месеца по-късно, тъй и във Велико Търново на 22 септември 1908. (Както, разбира се, и за пируетите на княз Фердинанд на дипломатическото поприще в годините, преди да се самообяви за цар), ако събитията се обясняват на младите с честно придържане към истината, просто е невъзможно да се измислят аргументи в полза на 3 март като национален празник. Противоречието е драстично. Но уважаваните ни историци (един от които впрочем е самият президент) го търпят. Уважаваните ни юристи - също. Уважаваните ни политици - също.

В миналото, когато тоталитарното мракобесие се проявяваше най-брутално с премълчаването или изопачаването на исторически истини, бе нещо нормално съмнението да е постоянен спътник на всичко, прочетено или чуто. Но в ония времена като национален празник се честваше 9 септември, акцентите в празнуването падаха върху дни като 1 май и 7 ноември, тогава 3 март също се отбелязваше, но под сурдинка и разбираемо защо. А пък 22 септември 1908 все едно, че го е нямало. Но очевидно хроничната подлизурщина у преминалия в прословутия "преход" наш политически елит е била толкова дълбоко вкоренена, че даже и във Великото народно събрание след уж демократичната промяна се е получило мнозинство за честването на Санстефанския договор като национален празник.

Е, хубаво, ама сега вече обстановката е различна и понеже има вече достатъчно материали, от които можем да научим фактите за 3 март 1878, от една страна, и 22 септември 1908, от друга, нека им хвърлим поглед.

Сан Стефано

Подписаният на 3 март от Русия и Турция документ носи названието "Прелиминарен мирен договор". Тоест предварителен. В деня, когато бива подписан, английски бойни кораби са навлезли в Мраморно море, а Австро-Унгария е обявила бойна готовност на войските си в Карпатите. Русия, чиито войски са стигнали до градчето Сан Стефано - само на 12 км от Цариград, знае, че ако откаже преговори с Високата порта и отиде само метър по-напред, западните сили стопроцентово ще є обявят война. А тя е изтощена и не може да поеме риска. Затова приема да преговаря. Но кой е ключовият момент в съдържанието на Санстефанския договор? Това е клаузата, че завоюваните от руската армия български земи остават под руска окупация още две години. Това е клаузата, по силата на която турската окупация се сменя с руска. Това е клаузата, по силата на която независимата българска държава остава неродена. (В добавка по силата на договора са преотстъпени на Сърбия Моравско с Пирот и Ниш, а на Румъния - Северна Добружда с Тулча и Кюстенджа - бел. ред.)

Това ли честваме на 3 март?

Берлин

Конгресът на великите сили, свикан в Берлин с цел да се реши окончателно Източният въпрос, открива първото си заседание на 13 юни 1878. Участват представители на Русия, Австро-Унгария, Англия, Германия, Франция, Италия, Турция и Иран. Конгресът решава въпроси и извън балканските, но тук ще ги пропуснем. На 13 юли 1878 е подписан Берлинският мирен договор, който анулира договора от Сан Стефано и той изчезва от "правния мир". С подписа и на Русия. Балканите са радикално прекроени. Но пак няма суверенна България. Има Княжество България, оставено под върховенството на султана. Има и така наречената Източна Румелия, васална на султана в политическо и военно отношение територия. Македония и Беломорска Тракия са върнати на Турция изцяло.

Какво тогава честваме на 3 март?!

Независимостта

Тя е обявена с голяма тържественост от княз Фердинанд във Велико Търново на 22 септември 1908. Тоест цели 30 години след Сан Стефано и 20 години откакто Фердинанд е княз. Едновременно с независимостта князът се самопровъзгласява за цар. Така България става царство. Както пише в книгите, този едностранен акт на един нищо и никакъв, обладан от мания за величие български "владетел", бил посрещнат в столиците на великите сили хем с раздразнение и досада, хем пък и като неизбежно зло. След броени дни признали и титлата, и държавата му.

Казано просто, на 22 септември 1908 България обявява на света, че е суверенна държава и съответно е призната за такава. Правните последици, породени от този акт, са в сила и днес. За САЩ например националният празник - Денят на независимостта, е 4 юли, за България Денят на независимостта е 22 септември.

Но какво още пише в книгите, което не искам да пропусна? Пише нещо, което на съвременните ни носители на проруското подлизурство никак не е приятно. Може да се разбере защо мнозинството във Великото народно събрание се е хвърлило към датата 3 март като удавник към сламка. Защото цялата дълга, трудна и крайно деликатна дипломатическа подготовка на независимостта е била дело на княз Фердинанд. Да, вярно, сигурно го е тикала амбицията да се титулува "цар", може би наистина (както пише в книгата "Фердинанд лисицата") се е виждал в сънищата си като цар на нова Византия със столица Цариград, но обявената от него независимост на Царство България е международно признат факт, нали?

Страшно е интересно как го постига. Русия и Австро-Унгария водят помежду си люти дипломатическа битки, за да "вържат" България към своята зона на влияние и покрай съперничеството двамата външни министри Изволски и Ерентал адски се намразили. Княз Фердинанд не пропуска да се възползва. Успява да убеди Виена първа да наруши Берлинския договор, като анексира Босна и Херцеговина. Така неговото нарушение минава покрай австрийското на заден план. И най-изумителното: Русия поема задължението да плати на Турция огромно обезщетение заради независимостта, за да не би България да попадне под австрийско влияние, а Виена от своя страна пък отпуска на България щедър заем.

Така пише в книгите. И въпросът е: позорно ли е за днешна България, че независимостта ни е била изработена с дипломатическите дарби на княз Фердинанд? Ами че по онова време цяла Европа наред със Санкт Петербург са се занимавали с дипломатическия балет на колоритния български княз от една велика столица към друга и после обратно. По онова време и метачите по улиците на тия столици са знаели къде и какво е България. Искал да бъде цар! Ами хубаво, искал и го постигнал. Важното е, че на 22 септември 1908 след петвековно турско владичество са възстановени и официално признати независимостта и суверенитетът на отечеството.