|
|
Политическата
ситуация в предприсъединителна
България
заприличва все повече
на цирк-ноар,
с отсенки на готическа комедия в стила на “Семейство Адамс”.
Българските
комунисти (имам предвид ония, автентичните на Александър Паунов, а
не „реформираните” така наречени „социалисти” от „Позитано” 20 –
за последните не знам, макар да се досещам) се оказаха – според
подробен репортаж в „168 часа” – привърженици не само на Сталин и
бай Тошо, а и на Адолф Хитлер и идеите на националсоциализма.
Гаулайтерът им за Русе др. Рафаил Рафаилов дори си бил обзавел
музейче с избрана комунистическа и нацистка литература, свастички,
сърпичуци и пр. аксесоарчета, както е модерно да се казва. Защо ли
не съм изненадан? Всъщност, вече няма значение кой на кого е
привърженик, след като лично др. Румен Петков от „социалистите” на
Позитано бил потвърдил, че „коалицията” за „България” щяла да се
запази и на следващите избори в същия формат, т.е. с гарантираното
участие на фен-клуба на въпросния Адолф.
В такъв случай,
какво ли празнуваха преди има-няма две седмици „реформираните”
т.нар. „социалисти”, ведно с техните коалиционни партньори,
„антифашистите” на бай Вълканова? Може би Голяма Задушница? Според
официалните словесни еквилибристики на партийната централа, хората
си били празнували „присъединяването на България към
демократичната антифашистка коалиция”. Макар че, ако можех – като
в роман на Хърбърт Уелс – да върна времето назад и да запитам на
живо някой от озъбените, размахващи съветски Шпагин или германски
Шмайзер хуманоиди, „слезли от Балкана” на въпросния фатален за
България ден, какво точно разбира самият той под „демократична” и
„антифашистка”, та на всичко отгоре и “коалиция”, щях най-вероятно
да си изкарам един кратък, но съдържателен откос с Шпагина
(Шмайзера) някъде през средата на корема…
Не знам Борислав
Геронтиев от кои точно е – дали от автентичните комунисти или от
така наречените „реформирани” такива (във всеки случай, по бай
Тошово време беше от “априлските сърца”, което само по себе си е
диагноза ясна и твърде песимистична) – но изказването му в „24
часа”, че най-малко от всичко би желал да гледа по БНТ
(на която съвсем
случайно се
пада и нещо като
директор) „американски програми, в които пошли негри с потници
свирят на китари”, е нацистко, расистко, откровено просташко и
изобщо достойно за някой уволнен отвсякъде бивш пазач на паркинг в
щата Алабама, станал по липса на социален избор член на Ку Клукс
Клан. С това си изказване априлското сърце Геронтиево се явява,
ако не друго, подходящ кандидат за „народен избраник” с листите на
„коалицията” за „България”,
so good luck
to you, Геронтиев.
В същото време
така наречените „народни избраници” гласуваха, може би в пристъп
на маларична треска в края на лятото, два тотално и диаметрално
противоположни законопроекта в един и същ ден: единият за даване
по-големи правомощия на следствието, а другият – за орязване на
същите правомощия до степен почти на нон-екзистанс. Не знам чрез
каква отрицателна селекция са попълнени избирателните списъци през
2001, за да влязат в тях чак такива разпасани, малоумни и
безотговорни индивиди като онези, гласували с еднаква убеденост
и двата взаимно отричащи се текста, но със сигурност сме
смаяли европейските посланици и кореспонденти като страна на
финалната права пред портите на Европа.
Европа?
Както би казал
Граучо Маркс, „Не бих желал да членувам в клуб, където приемат
такива като мен.”
Все
пак, докато горната парламентарна неразбория може да се оправдае с
обикновена човешка тъпота
или може би с
разбираема разсеяност (хората в парламентарната зала се напъват да
разберат нещо, дето не им е работа да го разбират, а отсреща ги
мамят колосаните покривки на „Радисън” и „Ла Капанина”), какво да
кажем за „закона Петканов”, според който могат да ти вземат всичко
до шушка, стига някой (Кеворк) да те наклевети за нещо си и
„прокуратурата” да се „самосезира”, за да те „разследва”, ако
случайно не си й симпатичен. Че законът нарушава конституцията и
основни граждански права, да не говорим за фундаментални принципи
на римското право, дори Петканов сигурно си дава сметка като
(божем) юрист, но няма накъде да мърда, човекът, понеже по-силни
от римското право „фактори” му дишат във врата. Оттук нататък
можем да се досещаме как този „закон”, достоен за
Сталинско-Ежовското правораздаване, ще се използва за разправа с
омразни на режима политически противници или с неудобни конкуренти
на „национално отговорния капитализъм” за окончателно разчистване
на пътя към тоталната путинизация на България.
Всичко това, за щастие, не пречи
на звездите от
развлекателния жанр, начело с неколцина издокарани като за оперета
от Офенбах генерали от МВР – някои пенсионирани, други активни или
дори хиперактивни – да продължават да ни забавляват с веселите си
скечове, етюдчета и (най-вече) импровизации по всички канали,
кабеларки и по услужливите вестникарски страници, доказвайки на
дело, че от хляба и зрелищата по-важен е циркът.
- - - - - - -
*
Перефраза на бележитата
Ленинова "мисъл" - "От всички изкуства за нас най-важното
е киното (пояснение за родените след 1980 - бел. ред.).
Заглавието е на "Още инфо" |
