|
Генералният секретар на ООН Кофи
Анан в интервю за BBC на 16 септември определи войната в Ирак за
“незаконна” и за нарушение на Устава на ООН. Анан каза още, че се
надява дълго време да не види военна операция като тази в Ирак.
Забележките на Анан бяха незабавно отхвърлени от съюзниците на
САЩ, Великобритания, Австралия, Полша, България и Япония, които
подкрепиха освобождението на Ирак. Вероятно и Белият дом ще
отговори подобаващо.
Необмислените нападки на Анан
подкопават усилията за стабилизацията на страната на новото
иракско правителство, което получи подкрепата на ООН. Генералният
секретар на ООН насърчи иракските бунтовници и чуждестранните
терористи, които се решени да задушат младата демокрация и да
победят коалицията. Трудно е да се разбере защо Анан би искал да
подкопае усилията именно на ООН в Ирак, когато международната
организация е критикувана за неспособността си да решава
международните кризи.
Изявлението на Кофи Анан, че войната
е “незаконна”, е подвеждащо и лъжливо. Според логиката му водената
от САЩ и Великобритания акция в Косово през 1999, за която нямаше
резолюция на Съвета за сигурност, също е “незаконна”, въпреки, че
беше широко подкрепена от международната общност. Вярно е, че
Вашингтон не успя да убеди Москва и Париж да гласуват за резолюция
на Съвета за сигурност, която изрично да разреши употребата на
сила в Ирак. Но Съветът за сигурност единодушно прие резолюция
1441 през ноември 2002, в която Ирак се заплашва със “сериозни
последици”, ако не я изпълни. Бившето иракско правителство не
обърна внимание на 16 други резолюции на ООН за разоръжаването,
човешките права и подкрепата на тероризма.
Освен това, Ирак се постави в
положение на война със САЩ като наруши примирието от 1991, след
Войната в залива. Иракските сили стреляха всеки ден , в
продължение на години, срещу американската и британската авиация,
която охраняваше наложените от ООН зони в Ирак, където беше
забранено прелитането на самолети.
Клинтън не реагира на тези
нарушения, но правителството на Буш правилно реши да действа,
заради отказа на Ирак да унищожи забранените оръжия. Уставът на
ООН изрично позволява на всяка страна да се защитава. На този факт
Анан неизвестно защо не обръща внимание.
Неуместните забалежки на Анан трябва
да се разглеждат като лошо прикрит опит да бъде злепоставен
президентът на САЩ във връзка с предстоящата му реч пред Общото
събрание, както и да се окаже непряко влияние върху президентската
кампания. Идеята за изолацията на САЩ - мит, който се
разпространява от сенаторът Джон Кери, е и мит, който Анан иска да
разпространи в света. Той пренебрегва факта, че повече от 30
страни подкрепят Америка в Ирак – 12 от 25 страни-членки на ЕС, и
16 от 26 страни, членуващи в НАТО.
Безпочвеното изявление на генералния
секретар на ООН е необикновена, недипломатична и неподходаща
намеса от страна на човек, който би трябвало да е неутрален
арбитър. Този акт повдига сериозни въпроси дали Кофи Анан трябва
да остане на поста си. САЩ трябва да окажат натиск върху него, за
да обясни причината за вредните си забележки, както и да се извини
за тях.
Нападките на Анан срещу Америка са
сигурен показател за хаоса и несигурносттта в ООН. Престижът на
тази организация е най-ниският от създаването й. Зрелищният провал
на ООН да се справи с диктатурата на Садам Хюсеин сега се повтаря
с неспособността на международните чиновници да прекратят геноцида
в Судан. Междувременно се отправят сериозни обвинения за корупция
във връзка с програмата “Петрол срещу храни” в Ирак. ООН има
огромни, може би смъртоносни проблеми в ХХІ век. Забележките на
Кофи Анан потвърждават безсилието на организацията.
17 септември 2004
Публикацията подготви Огнян
Дъскарев
- - - - - -
* Джеймс Филипс е научен сътрудник в
Института за Близкият Изток. Найл Гардинър е научен сътрудник
във Фондация “Херитидж” и в Англо-американският институт за
политика по сигурността. |
