19-09-2004

Уважаеми докладчици, уважаеми дами и господа, скъпи приятели,

Аз ще започна с пряко назоваване на нашата мотивация за участие в тази среща и в този разговор, в тази дискусия. Ние искаме да отворим напълно Демократи за силна България за всички етноси и за всички хора с различни религиозни възгледи в нашата страна – християни от всички видове на християнството и мюсюлмани от всичките видове; за всеки етнос; за всяка социална група.

Като казвам “да отворим”, влагам следния смисъл: ние искаме да приемем в Демократи за силна България хора от всички изповедания и от всички малцинствени групи вътре в партията, веднъж. Втори път, ние искаме тези хора да ги обучим, да им помогнем да израстнат около нас, да ги научим преди всичко как се представляват обществените интереси, как се служи на политическа кауза, как верността на политическата идея се поставя над всичко тогава, когато човек решава да представлява други хора политически.

Защо искаме да се отворим напълно? По много причини. Аз ще спомена само няколко от тях. Първо, защото сме дълбоко убедени във верността на европейското решение за съжителство между хора с различен произход и с различно изповедание. Ние дълбоко вярваме, че между нас разликите са много малки, че близостта ни до идеите, особено до политическите идеи, ценности, нашите общи интереси, са много по-силни за спояването ни в една общност политически.

Защо искаме да се отворим към всички? Защото искаме всяка малцинствена общност да вижда свои представители в политиката, да има убеденост, че е представлявана от самата себе си, от свои хора, в смисъл – от хора, които произлизат от нея. Ние си даваме ясно сметка, че доверието в политиците има най-различна основа. Една част от това доверие се ражда тогава, когато хората разпознават сред политическите лица своите представители. Ето защо ние искаме да отворим напълно Демократи за силна България за такова представителство.

След това, вторият мотив е, че ние сме категорично против затварянето на отделни групи български граждани в отделни политически формации. Ние ясно казваме, че не бива по никакъв начин на хората да се казва, че могат да извличат права и привилегии от това, че принадлежат към определена политическа формация, за да се затварят вътре в нея. Ние виждаме много ясно примера на Движението за права и свободи, които затвориха, къде по-успешно, къде по-неуспешно българските турци в едно затворено политическо пространство, започнаха да го превръщат в гето. В това пространство хората не се чувстват по-добре, отколкото ако са български граждани, както всички останали. Ние сме категорично против изолирането на хората партийно в определени такива формации. Защото това няма да реши нито един въпрос, напротив, ще задълбочи всички въпроси. Ние знаем, че се поражда винаги, когато се изолират отделните групи в едно общество с пъстра палитра, каквото е българското, вражда и недоверие между тях. Затварянето на обществата само по себе си създава агресивност помежду им. Ние сме категорично против всяка проява на агресивност както от страната на малцинствата, така и от страна на мнозинството, разбира се, на първо място. А ние виждаме, че това се наблюдава. Виждаме, че има такива наченки и те са достатъчно сериозни. Трябва да се реагира навреме на тези неща. Реакцията не е чрез затваряне в политическа формация.

Ето защо ние сме единствената политическа партия, която действително честно и открито протяга ръка към всички хора в България, независимо от тяхната религия, от техния произход. Искаме да вървим заедно с тях. Това е първото ми сериозно и значително послание, което отправям към всички вас от името на Демократи за силна България.

След това, ние виждаме, че дори в сравнение с българските турци, българските роми имат по-лоша участ. Това е видимо с просто око. Защо е по-лоша тази участ. Първо, защото те не участват по никакъв начин в политическото разпределение и политически не са представени в институциите на страната. Независимо че са достатъчно много на брой, те не са представени и нямат свои представители в полицията, в държавната администрация. Тука си спомняме, че по време на управлението 1997 – 2001 след една добра подготовка беше приета една програма за интеграция на ромите в българското общество. Независимо от значителните противоречия вътре в малцинството, тази програма беше посрещната добре. По нея и сега като че ли продължават някакви усилия да се работи, въпреки че няма я онази политическа енергия и воля, която имаше в самото начало. Някакси, виждаме, че много от елементите в тази програма са изоставени и не действат. Но това беше една добра формула, през която се използва авторитета на държавата, за да бъдат предложени решения за интеграция на общността.

Няма да може да се реши проблемът за недоброто представителство, ако няма представителство в политическите институции, в политическите партии на българските роми. Ето защо ние виждаме в Демократи за силна България възможност за всички вас да извървим заедно своя път.

Какво е необходимо и какво е най-трудно, според мене, в този път. Трябва да си го кажем още в самото начало. Най-трудно е, че ние трябва заедно да преживеем истински изпитания. Трябва заедно да отговорим на проблеми, които реално вълнуват хората - както българи, така български роми, така всякакви български граждани. Трябва заедно да се изправим пред тези въпроси и да дадем отговори. Ако не бъдем заедно при даването на тези отговори, ние няма да имаме доверие помежду си.

Какво е необходимо да си кажем? До голяма степен Димитър Абаджиев го каза. Ние трябва да назовем проблемите. Ние трябва да кажем, че не може да има привилегии за никого на каквато и да било основа в демократичното общество. Всички останали се дразнят, ако някой ползва такива привилегии. Ако всички си плащаме тока, а някой не си плаща тока, това дразни останалите. Ако едни отглеждат реколтата, а други я прибират и остават безнаказани, това също дразни останалите. Заедно трябва да отговорим на въпроса за организираната и за битовата престъпност. Това е един сериозен тест за искреност в политическия ни разговор. Това веднъж.

На второ място, ние трябва да видим измежду вас, между тези, които желаят да вървят заедно с нас, хората, които са способни да водят след себе си другите. Искаме да намерим водачи, искаме да намерим лидери. Лидер не се става лесно. Лидер не можеш да станеш в политиката, само ако направиш пари и имаш работници. Със своите стотина работници ще вземеш максимум стотина гласа. Лидер се става на друга основа. Лидер се става като се представляват хората и като се печели тяхното доверие. Ние виждаме много опити сред българските роми да се изгражда лидерство на базата на политическо и на криминално влияние. Завчера един много известен човек, Цветелин Кънчев, прегради “Граф Игнатиев” със своите бодигардове с мерцедеси, спря трамваите и тръгна на пазар с госпожата. От това той няма да стане лидер и няма да стане водач на ромите. Трябва да е ясно, че с подобно поведение, с подобни средства никой в Демократи за силна България не си служи и няма да толерира подобни средства.

Ние търсим лидери между хората, които са способни да докажат лична тежест в обществото, които в условията на сегашното трудно демократично настояще са успели да пробият, да се утвърдят, да напреднат в своите професии. Които имат толкова енергия, че могат да я изразходват заради другите, не само заради себе си. Ние искаме да намерим измежду тези хора такива, които могат да бъдат лидери. И аз не крия това второ голямо послание на демократи за силна България към настоящата конференция. Ние ще ви слушаме внимателно и днес и утре ще търсим във вашето говорене тези хора с най-голямата убеденост, тези с най-ясните изрази, тези, които са способни да предизвикат аплодисментите на останалите. Ще чакаме да видим такива хора измежду вас. Защото тези хора утре ще бъдат способни да водят останалите след себе си. Не на базата на затваряне, не на базата на парите, не на базата на друго да бъде изградено това влияние. Да бъде наистина такова, каквото има в европейските страни.

Искам да бъда разбран добре, това означава дълъг път. Ние имаме политически опит, аз няма да крия, имам петнадесетгодишен политически опит, а и Катя има, и Веско има, и други политици тука. Ние сме видели всичко. Ние сме се срещали с кого ли не – с царе, с барони, с какви ли не хора. Политическият ни живот ни е сблъсквал с всякакви представители на българските роми. Имаме опит, който ни позволява да не се излъжем този път в търсенето и опирането на хора, на които наистина да можем да се доверим. Ние искаме помежду ни да има доверие и аз гледам на това събиране и му го пожелавам - да бъде първото място, на което ние да се опознаваме едни други, да се чуваме, да започнем да си вярваме, да се разбираме какво говорим едни на други, защото и езиците, с които хората си служат, често са различни. Те се основават на различните идеи, на различните ценности, дори на различните интереси. Хората говорят на различни езици. Ние искаме да заговорим тук на един политически език – ясен, прост, директен, смислен, който е добро средство за комуникация помежду ни.

Защото третият основен проблем, на който аз искам да се спра, е политическата комуникация. Българските роми се чувстват изолирани от политическия живот на страната. Изолацията идва от това, че много често езикът, на който се говори – политическият език – по принцип е труден за разбиране, особено езикът в Народното събрание. Но обикновено политическият език е предназначен да достига до всички хора. Ние знаем, че за българските роми, изобщо за почти всички представители на повечето малцинства, този политически език е трудно разбираем. Ние искаме, освен да се опознаем, освен да изградим доверие помежду си, да поставим основата на разбирателство на един политически език, в който думите да бъдат понятни за всички, които участват в този разговор. Това не е малка задача. Иска се време, иска се дълга работа и ние сме готови да работим по този начин. Очакваме, че ще намерим хора, които са готови да вложат такова търпение и такова желание за работа, защото без него не може да се върви напред.

Искам да дам съвсем откъснат пример, за да илюстрирам езика. Ние вчера бяхме на една конференция, свързана с Наказателно-процесуалния кодекс, която започна на такъв професионален език, че на практика малко хора от тези, които седяха вътре в началото, разбираха за какво се говори на тази конференция. И трябваше да излязат вече хора с по-широка отвореност към различни социални слоеве, които са работили с най-различни слоеве на българското население или които са изключително добри в професията си, за да заговорят и да представят идеите така, че да бъдат разбрани от колкото се може повече хора. Ето този проблем е достатъчно сериозен и на него трябва да се намери отговор.

Няма да бъде лек пътят на този, който реши да върви по този политически, по този партиен път. Искам и това да кажа. Тези хора, които ще вървят заедно с нас в политиката, трябва да знаят, че никак не е лесно. Политиката е едно наистина много трудно призвание. Във фокус се събира общественото внимание в политиката. Аз дълбоко вярвам, че хората, които трябва да участват в Демократи за силна България, трябва да са такива, че да понесат фокуса на общественото внимание върху себе си. Защото общественото внимание разкрива всичко около човека. И аз дълбоко вярвам, че и българските роми са точно като всички останали български граждани и те не приемат определено поведение, и те имат морални стойности, и те имат неща, с които се съобразяват и които не одобряват в поведението на другите хора. Затова не можем да разчитаме на хора, които са свързани с криминалния контингент и които са свързани с престъпността, не можем да разчитаме на хора, които ще злепоставят пред общественото внимание политическата кауза, зад която ние сме застанали.

Каузата на Демократи за силна България, с това искам да свърша, е благоденствие за всички български граждани, сигурност за всички български граждани, замогване на всички български граждани, силни институции, които да спират несигурността за всички български граждани. Тази кауза, в която ние дълбоко сме повярвали, може да завладее и да спечели умовете, сърцата на много хора, които са тука в тази зала и на много други хора и аз желая най-искрено успех на този семинар и на тази дискусия, успех на всички участници и най-вече на следващия оратор след мен. Благодаря ви за вниманието.