19-09-2004

Водещ Николай Бареков: Преди няколко дни наш гост беше бившият вицепремиер Димитър Луджев, с когото разговаряхме за външнотърговските дружества. Парламентът реши да гласува комисия и състав, който да работи по разкриването на тяхната дейност и най-вече за това къде между 1984 и 1989-1990 България загуби 10 милиарда долара. Това е всъщност външният дълг, който ще бъде изплащан от няколко поколения българи. Поканили сме сега бившия председател на бившата комисия по досиетата, така тя поне бе известна в българското общество - Методи Андреев, с когото ще разговаряме по тази тема. 

Г-н Андреев, пропускаме политическата тематика със създаването на тази комисия и с целите, които тя би могла да преследва, ще стане въпрос може би за това и след малко. Вие като председател на тази комисия, имайки достъп до архивите на Държавна сигурност, на всички български тайни служби, включително външно и контраразузнаване, каква информация успяхте да добиете, каква представа за дейността на тези външнотърговски дружества и за начина, по който те са работили с националните капитали?

Методи Андреев, член на Националния съвет на СДС: Положително в архива на Държавна сигурност и по-точно в архива на научнотехническото разузнаване, който се съхранява в архива на Националната разузнавателна служба, има информация, която дава представа за това как са работили и как са организирани тези външнотърговски дружества. Аз искам да направя една уговорка, че е имало два вида външнотърговски дружества. Едните са били пряко организирани от службите, било то военно разузнаване или цивилно разузнаване. Тяхната задача е била, в началото, чрез тях да се извършват определени оперативни дейности на службите зад граница. Не бива обаче да се забравя, че огромната част от външнотърговските дружества са били чисто търговски дружества. Но в тези външнотърговски дружества, занимаващи се чисто търговска дейност, съставът е бил изключително подбран от служители на спецслужбите - офицери. Така че индиректно тези дружества отново са били под контрола на съответните служби.

И при двата вида външнотърговски дружества техните бизнесмените са били офицери?

- Бизнесмените са били офицери, това е било съвсем нормално за онова време, най-вече от външното разузнаване.

Затова ли след 1989 се прехвърлиха отново нещата и те продължиха да бъдат такива? Първоначално бизнесмените пак бяха офицери.

- Да, историята, започва много преди 1989. Започва след ХІІІ конгрес на Българската комунистическа партия. През 1981 е създаден валутен съвет, който трябва да набавя валута за изпълнение на тогавашните стопански планове. Този валутен съвет е бил един много по-широк орган, който е имал представители на различни тогава институции. Но много интересно - в този валутен съвет е имало едно ядро от хора, които впоследствие са участвали и са били най-наясно с тази политика, която започва след 1983 с едно секретно постановление на Министерския съвет.

Каква е тази политика?

- Тази политика е да започне на организирането на външнотърговски дружества с цел проникване в западните икономики. Това е било отговор на тогавашната политика на президента Рейгън, който приема твърд курс спрямо държавите от Варшавския договор, като нарича Съветския съюз "империя на злото". Отговорът на соцстраните е било проникване...

Проникването, тайното и подмолно, в партизански стил.

- Да. Чрез този валутен съвет.

Кой влиза в този валутен съвет, това ядро, за което вие говорите?

- Този валутен съвет, това ядро, което между другото е било ядро, натоварено с невероятно голяма власт от тогавашната върхушка...

Да уточним само за зрителите - защото рано е, сутрин е - вие сега това, което говорите, видял ли сте го черно на бяло, прочел ли сте го в архива?

- Значи, това в архива не съм го чел, това съм го чел в други архиви.

А кои са тези други архиви?

- Това са архивите на БКП, които се държат в държавния архивен фонд (Централния държавен архив - бел.ред.).

Той достъпен ли е в момента за българските граждани?

- Аз смятам, че той е достъпен. Не би трябвало да има проблеми, той отдавна се намира. Там има документи, от които се виждат тези тенденции.

И какво пише там за ядрото?

- Ядрото на този валутен съвет са били известни на българските зрители хора: Огнян Дойнов, Андрей Луканов, Христо Христов. Тогава в това ядро е влизал и началникът на научнотехническото разузнаване, който е бил по онова време, и Стоян Марков.

Част от тези хора са покойници, Бог да ги прости.

- Да. Има няколко живи. Значи, сигурно жив е Христо Христов. И Стоян Марков.

Понеже ставаше въпрос за Андрей Луканов и за Огнян Дойнов...

- Да. Една скоба отварям, Стоян Марков е тъст на брата на финансовия министър Милен Велчев. Това не е без значение в контекста на темата.

И все пак между тези събития са минали 20 години и би следвало да е без значение вече.

- Напротив, аз ще ви припомня, имаше една много интересна публикация на един български финансист, казва се Кольо Парамов, преди около може би няколко месеца. Тогава той каза нещо, което аз напълно подкрепям. Според анализа на Кольо Парамов се забелязва една "финансова реживковизация" на България в сегашните условия. Какво разбира авторът под тази "финансова реживковизация"? Връщане на кадри от живковия режим чрез свои близки, чрез свои синове и дъщери, свързани с външнотърговските дружества и изнесените капитали на важни за държавата ни ръководни и  управленски постове.

Димитър Луджев пък каза в предишното предаване нещо друго - че точно между 1997 и 2001 в процеса на приватизацията тогавашното правителство на СДС е допуснало тези капитали да се върнат в страната под формата на чуждестранни инвестиции.

- Аз твърдя, че втората голяма грешка, която правителството на Иван Костов направи тогава, беше именно това, че не отговори на очакванията на хората да се търсят тези капитали. Искам да се върна малко исторически и да кажа с две думи следното нещо. Забелязва се една странна тенденция - по този изключително важен въпрос за страната има епизодичен интерес, проявяван от време на време от някое правителство. Най-сериозен е бил интересът и най-сериозно е имало решение по въпроса да се работи по времето на Филип Димитров. Тогава действително със заповед на премиера Филип Димитров е направена една ревизия на Българската външнотърговска банка и на Българската народна банка от финансовия министър тогава - Костов, и от Тодор Вълчев. Но, забележете, до 1994, когато излиза регистърът по времето на Беров, има някакво движение по въпроса. След това, странно защо, по времето на четиригодишното управление на Иван Костов, по този жизнено важен за националната икономика въпрос няма движение.

Странно защо, казвате вие. Защо е странно, защо е странно?

- Сега ще кажа, да. Аз също забелязвам, в последно време правя свой анализ. Вижте, г-н Костов стана първи антикомунист на републиката, след това той стана първи борец с мафията, след това стана първи борец с Държавна сигурност. Чудно защо по този въпрос, който той най-добре познава от съвременните политици...

Беше взривена бомба пред дома му.

- Това е въпрос, който не искам да коментирам. Но странно защо по въпроса за външнотърговските дружества, по които г-н Костов, продължавам да твърдя, е най-информираният съвременен български политик...

Това го казахте вие тук, в това студио, преди време.

- Да, казвам го и продължавам, и от публикациите в пресата се потвърди това нещо, той е наредил тази ревизия, той е чел ревизионния акт. Странно защо г-н Костов по този въпрос и в момента мълчи, а говорят хора от неговото обкръжение, като Иван Иванов например.

Какво би могъл да е видял Иван Костов, какво би могъл да е видял той по такъв начин да се вкамени тази информация, все едно, че това е главата на Горгона.

- Какво е видял Иван Костов не мога да кажа, тъй като се разбра, че тази информация, която той е видял, е засекретена. Но аз мога да кажа следното. Аз  ви предлагам просто да бъде поканен г-н Костов в тази комисия.

В парламентарната комисия?

- В парламентарната комисия.

Какво знае Иван Костов? Ето, вие казвате - най-информираният политик в държавата.

- Знае резултатите от ревизионния акт, който е направен по негово време.

Там пише ли кой е участвал в тези външнотърговски дружества и колко пари е прибрал?

- И по този въпрос ще ви отговоря съвсем категорично - да, пише. Тъй като един от най-активните участници в разследването на дейността на външнотърговските дружества, държа да го заявя, е Лъчезар Тошев, ако внимателно сте следили неговите изяви като народен представител и въпросите, които той в продължение на няколко парламента задава, ще видите следното развитие. Значи, през януари 2001 той задава на Муравей Радев въпрос, същият въпрос, който и сега задава. Муравей Радев  му отговаря, че има много бели петна, че има липса на документация, че на Българската външнотърговска банка архивът все пак е прибран, но липсват много неща. Един от най-важните списъци, това е приложение номер 12, който съдържа информация точно за това, което ме питате - кои са външнотърговските дружества, колко са кредитите, как са били отпускани и т.н.

След като има тази информация, защо ще има комисия? Не може ли просто да отворим тези документи и да ги прочетем публично?

- Чуйте след това как се развива този въпрос. Лъчезар Тошев задава въпрос към Милен Велчев, (през) 2002, тогава е първият опит да се направи такава комисия. Той, разбира се, е отхвърлен.

Това е следващият финансов министър.

- Така. Милен Велчев казва: "Аз нищо не знам за този  списък".

Ама и Муравей Радев казва същото.

- И той казва: "Нищо не знам".

И Муравей Радев казва, че нищо не знае, и Милен Велчев казва, че нищо не знае?

- Да. В резултат на изследователската дейност на Лъчезар Тошев, в последното питане и последния дебат, който беше преди седмица, той казва: "Списъкът е там, той е в ревизионния акт". И аз питам следното нещо. След като един опозиционен народен представител по време, когато е в опозиция, е успял да докаже, че този списък съществува, защо 4 години, когато ние бяхме на власт, когато г-н Костов беше министър-председател, това нещо не беше продължено съвсем логично?

Защо, защо този списък не излезе? Какво има в този списък, какво има в него?

- Аз смятам, че всъщност разбирателството по отношение на съдбата на тези финансови средства е проклятието на българския преход.

На какво се дължи това разбирателство?

- Дължи се на това, че най-вероятно на кръглата маса е постигнат паритет по отношение на управлението на тези финансови средства. 

Колко са те?

- Говори се, че те са от 2 до 8 милиарда.

Между 2 и 8 милиарда долара. На кръглата маса политическите сили, тогава те бяха БСП и СДС, са се разбрали да постигнат паритет в управлението на тези пари?

- Твърде е вероятно, защото няма логика в една бедна, изтерзана държава, като нашата, този изключително важен, ключов въпрос да остава извън полезрението на политици и на правителства.

Г-н Андреев, току-що в това студио вие казахте, че на кръглата маса преди 15 години БСП и СДС са поделили 8 милиарда долара под масата зад гърба на българския народ, който по това време е гледал телевизия и кой знае какво си е мислел.

- Това е моята хипотеза, и тази хипотеза, за съжаление, не я мисля само аз, мислят я всички български граждани, които загубиха доверие в управлението.

Но тази хипотеза почива на някакви факти.

- Почива на факта, че този въпрос, когато Иван Костов беше министър-председател, не беше решен. Не беше решен заедно с другия важен въпрос - въпроса за досиетата, или поне той беше, вторият, частично решен. Сега, не може аз да дам друго обяснение. Текат приватизационни процеси, приватизират се част от тези външнотърговски дружества, както разбрахме, около 50, а всъщност цялата информация в този ревизионен акт стои в прокуратурата. Необяснимо е и защо е индиферентна прокуратурата по този въпрос.

Директен въпрос. Тези 8 милиарда долара влизали ли са и в партийните каси на СДС и БСП за развиване на политическа дейност у нас?

- Твърде конкретен ви е въпросът и твърде малки са ми познанията по него.

Хипотетично.

- Тези пари влизат чрез всички офшорки.

Имаше една офшорка, която внесе 200 хиляди долара във фондация "Демокрация".

- Тази офшорка е твърде скандална и достатъчно нещо се изписа. Говорим за офшорките, които участваха в приватизацията на крупните обекти от нашата национална икономика. Има сега офшорки, които правят хотели по морето. Нека да си спомним все пак. Не казвам, че това са офшорки, свързани с външнотърговските дружества, но тези офшорки са  много странни образувания.

А те внасят ли пари в партийните каси?

- Е, предполагам, че има някакъв контакт между парите, които влизат чрез офшорките и в партийните каси. Ненапразно въпросът за финансирането на политическите партии е един доста болезнен въпрос за нашата политическа...

А лидерите на тези политически партии, които са се разбрали на кръглата маса да делнат парите, както се казва, те участвали ли са след това в тяхното управление? Можем ли да кажем, че лидери на СДС и БСП са участвали в управлението на тези пари?

- Вижте, трудно е аз да кажа точно по този начин, тъй като това е едно конкретно пак обвинение.

Като хипотеза.

- Но пак казвам, има явно някаква тайна договорка между двете огромни ядра на нашето политическо пространство - дясно и ляво, да го кажем, за ненападение по отношение на този въпрос.

Политически консенсус?

- Политически консенсус... Ето, примерно, четете интервюто на моя колега Иван Николаев Иванов. Казва така: "По време на нашето управление ние трябваше да изтръгнем държавата от ямата". Така е, държавата беше в тежко състояние след правителството на Жан Виденов. Добре, но въпросът за външнотърговските дружества опираше до конкретни положителни моменти.