16-09-2004

Ужасяващата трагедия в Беслан сенчи неотдавнашните трагедии, които се случиха на страната ни. Ние изразяваме своите съболезнования на близките и роднините на тези, които загинаха в Беслан на 3 септември, в Москва на 31 август, които летяха на 24 август във взривените самолети… Този скръбен списък става все по-дълъг. Днес за руското общество са много важни устойчивостта и солидарността. То не трябва да забравя Беслан, както се оказа, че е полузабравен “Норд-Ост”, както беше полузабравена цялата война в Чечения. Но не по-маловажна е и честността. Затова ние чувстваме морална необходимост да изкажем своята позиция, каквото и раздразнение тя да предизвика, каквато и пропагандна атака от страна на властите и войнстващите националисти тя да провокира.

Ние категорично осъждаме тероризма, доколкото сме убедени, че никаква политическа цел, никакви, дори най-възвишени идеи не оправдават и никога не могат да оправдаят насилието над невъоръжени, превръщането на хората в заложници.

Но нима трябваше да има планини от детски тела на улиците на осетинския град, за да си спомнят властите, че в страната ни се води война?!

Втората чеченска война се води вече пет години. А целият конфликт в Чечения продължава вече повече от десет години. В резултат на чеченската война вече са загинали повече от 100 000 души – предимно мирни хора от различни националности, много от които бяха деца.

Войната поглъща огромни средства, които са за сметка на ограниченията на най-насъщните социални разходи, за сметка на пенсионерите и инвалидите, за сметка на бедната медицина, за сметка на учениците и студентите. Не трябва да се лъжем: Русия води война не с международния тероризъм, а с въоръжени формирования на чеченското сепаратистко движение. Разбира се, глобалните терористични мрежи с готовност използват конфликта в Чечения за своите зловещи цели. Но и много политически и военни кръгове в Русия също усилено експлоатират въоръжените конфликти в Кавказ за своите користни пропагандни, политически и финансови интереси.

Дългогодишната война в Чечения, която вече на практика прие формата на геноцид, безнаказаността за престъпленията на военните, чудовищните злодеяния на различни на практика частни спецслужби, масовите отвличания, убийства, изтезания и насилия – всичко това естествено доведе до появата сред чеченските бойци на бързо разрастващо се ултрарадикално движение. Снизходителността на западните демокрации и на консервативните мюсюлмански режими спрямо наказателната политика на Русия в Чечения обрече сепаратистите на контакти с най-одиозните сили на ислямския радикализъм.

Властите могат още веднъж да се опитат да направят това, което така добре им се удаде през 1999-2000 – да мобилизират общественото мнение в подкрепа на войнстващата и параноична политика, още да засилят цензурата и да скопят обществения живот, да създадат вече напълно откровен полицейски режим. Но това още повече ще отведе чеченската криза в кървава безизходица. Световният опит показва, че война, подобна на тази в Чечения, може да продължава дълги години и конфликтът да стане “вечен” за цели поколения. Постоянни частични успехи на армията, все нови опити да се създаде имитация на нормален живот, в това число избори и референдуми под дулата на автоматите, парадно ремонтирани училища посред димящи руини. И все нови и нови, все по-страшни терористични актове, в отговор - неудържими в жестокостта си наказателни акции, и така безкрай… Кръв, отчаяние, мъст…

Ние сме убедени, че такъв път на разрешаване на чеченската криза е безизходен и порочен.

Ние предлагаме алтернативен път – незабавно да бъде започнат реален политически процес, мирни преговори с рационалните сили сред чеченската съпротива.

Това не е капитулация пред терора. Това е признаване на реалността. Капитулацията е крайното поражение на политиката. Отказът от безнадеждно безперспективната политика е винаги победа.

Мирни преговори, водещи към обективен разкол сред сепаратистите, към възможност за умерените, вменяеми бойци да се разграничат от екстремисткото крило, към постепенно създаване на общочеченска коалиция на умерените обществени сили, към възможност да бъдат спечелени нови съюзници в борбата с тероризма – това е безспорна политическа победа в дългосрочен план.

Затова ние призоваваме незабавно да бъдат започнати политически контакти с представители на Аслан Масхадов.

Ние призоваваме Аслан Масхадов ясно и недвусмислено официално да потвърди своите предишни заявления за готовност за мирни преговори без предварителни условия.

Избори в условията на война – това винаги е лоша пародия на демокрация. Изборите в Чечения трябва да бъдат резултат на дълъг и сложен мирен процес, а не негова недодялана имитация.

Ние призоваваме към отказ от тази нелепа игра с провеждането на избори “за парламент на Чеченската република” по време на война, към признаване на предишните “президентски избори” и на “конституционния референдум” за недействителни, тъй като са проведени в условията на военни действия.

За въвеждане на ситуацията в Чечения в правови рамки е необходимода бъде въведено извънредно положение на територията й. Тази мярка отдавна се предлага като важно условие за реален политически процес, но Кремъл я отказва, предпочитайки имитацията на “възстановяване на мирния живот”.

Необходимо е лъгането на обществото да престане. Всички ръководители, отговорни за вътрешната сигурност и за днешната политика в Чечения, трябва да бъдат отстранени, и на първо място Николай Патрушев. 

Трябва безпристрастно да бъдат разследвани всички факти за военни престъпления срещу мирното население на Чечения от 1994 насам и последователно да бъдат привличани под отговорност виновните за тях без значение на длъжностното им положение.

Ние смятаме за много важно включването в мирния процес на международни посредници, създаването на широк международен проект за възстановяването на Чечения.

Много важно е привличането на ООН, ОССЕ, Съвета на Европа и други международни институции към мирния процес, в това число използвайки като основа “Плана Ахмадов”, който предвижда система на международни гаранции за разрешаването на конфликта в Чечения.

Ние разбираме цялата важност от консолидация на гражданското общество за противодействие на тероризма.

Затова ние призоваваме към създаване на обществена коалиция на всички сили, които са за мирни преговори в Чечения и възстановяването на демокрацията в Русия.

Членове на инициативната група “Общо действие”:

Елена Бонер, фонд “Андрей Сахаров”

Игор Боршчев, член на Московската Хелзинкска група

Светлана Ганушкина, Комитет “Гражданско съдействие”

Лев Левинсон, Институт по човешките права

Виктория Маликова, член на Московската Хелзинкска група

Лев Пономарьов, движение “За човешки права”

Юрий Самодуров, Музей и обществен център “А. Сахаров”
Сергей Сорокин, Движение против насилието
Александър Ткаченко, писател

Ернст Чьорни, Коалиция “Екология и човешки права”

Алексей Яблоков, Център за екологическа политика

Глеб Якунин, Обществен комитет за защита на свободата на съвестта

Обръщението е подкрепено и от В. Белоцерковски, Д. Бродский, А. Ваксберг, С. Валков, Лев Гудков, Евгений Ихлов, Татяна Котляр, Д. Краюхин, В. Каткова, Марк Куперман, Любов Моисеева-Еле, В. Луховицки, Юлий Рибаков, Е. Санникова, В. Постников, А. Скобелев, Е. Раутбарт, Н. Храмов, В. Шаклеин, И. Яковенко