С наглия си опит да го възкресят
навръх 60-тия му рожден ден, адептите на комунизма върнаха
политическия дебат в България в изходната му точка. През
революционната 1990 не само просветеното обществено мнение, не
само прохождащата опозиция, но даже и превратаджийският елит на
БКП през 90-та отрече Системата заради причинените от нея
стопански, политически и идеологически катастрофи. Минаха обаче
петнадесет години, перестройчиците изтекоха в канализацията, и
“новите” леви, окуражени от факта, че обществото не ги наказа за
престъпленията им и не ги отстрани от властта и политиката,
пожелаха не само властта. Пожелаха Историята.
Няма да я получат. Историята е за
победителите, а комунистите загубиха Студената война. Арогантният
им деветосептемврийски опит да превърнат поражението в победа,
като възстановят позитивния образ на “годините преди 1989”, дойде
в повече на всички. Все пак помним. И ни е нужно покаяние, преди
да простим.
Какво обаче идва след комунизма?
Капитализъм, естествено. Всичките му алтернативи през миналия век
се провалиха, но той оцеля. А какво е капитализмът? Общество,
основано върху права на собственост, пазари и власт на закона. На
такова общество най-пълно
|
Got to know?
"Либертарианството" от Дейвид
Боаз!
Премиерата на книгата е на 16
септември 2004 от 18:30 в Софийската градска художествена
галерия.
Live: яростният критик на
Здравната каса, преводач на уникалното издание и съпредседател
на Българското общество за индивидуална свобода Божидар
Маринов, както и издателят: другият съпредседател на
либертарианското сдружение Калин Манолов!
Всички на купона! |
|
съответстват либертарианските идеи,
които
българите все още не
(при)познават, но от които се нуждаят, за да го създадат. За да
живеят в капитализъм.
Либертарианството означава: колкото
се може повече свобода, колкото е необходимо държава. Много хора
живеят според този възглед; малцина са достатъчно смели, за да го
изповядат като политическа програма.
А трябва. Държавата, особено
социалната държава, е ненаситен консуматор и ненадминат прахосник.
Социалните държави навсякъде по света ( дори там, където са
вписани в конституцията), не могат да бъдат поддържани и трябва да
бъдат радикално реформирани. Колкото по-голяма е държавата,
толкова по-голям е нейният провал. Тоталната държава е тотално
бедствие. Справка – комунизма.
Заради спомена от него даже и в
България защитниците на голямата държава не се обявяват открито
срещу Свободата. В замяна обаче твърдят, че при свободния пазар
няма сигурност и справедливост, че той непрекъснато се проваля, и
че за да не се провали, е нужно планиране и централизирана власт.
В“Либертарианството: въведение”
Дейвид Боаз показва, че няма противоречие между свободата и
сигурността, че ненамесата на държавата и индивидуализмът са
рамката, която позволява морален и добродетелен живот.
Либертарианците вярват последователно и в индивидуалната свобода,
и в ограничената държава. За тях общество, основано на принципите
на свободата и доброволното съжителство не е утопия, а възможна и
желана алтернатива.
Но и без книги е ясно, че българите
се нуждаят от ограничена държава, за да навлязат в едно
неограничено бъдеще.Те могат да променят страната, в която живеят,
само като ограничат държавата, която я управлява. Преди това обаче
трябва да освободят съзнанието си от комунизма. Свободата на ума е
най- важното условие, за живот в общество на индивидуална свобода
и лична отговорност.