Злодеянието, извършено в Беслан, е чудовищно. Само такива, които са загубили всякаква представа за нравственост и са загубили правото да се наричат хора, биха могли да подготвят и извършат нещо подобно. Те сами се поставиха в една редица с тези, които унищожаваха хора в Хатин, Лидице и Самашки, с тези, които изгориха жителите на Хайбах*. Те или подобни на тях стоят и зад събитията, предшествали завземането на училището в Беслан. Към виновните в такива престъпления не може да има снизхождение, те трябва да понесат най-сурово наказание.

Вълната на терора, която заля Русия, е насочена срещу напълно невинни хора. Ние с ужас виждаме, как се случват нашите най-песимистични прогнози.

В продължение на последните няколко години представители на правозащитни организации, много обществени и политически дейци неведнъж предупреждаваха: действията на федералната власт и контролираните от нея сили в Чечения като че ли нарочно провокират тероризма.

Нежеланието да се направят стъпки към реално, а не декоративно политическо разрешаване на конфликта доведе до засилване на позициите на екстремистите – на хората, които нямат реални политически цели, въз основа на които да е възможен компромис.

Днес сме принудени да повторим същото, което заявявахме преди седем месеца, след взрива в московското метро: безчовечните действия на федералните сили в Чечения са опасни за всеки жител на Русия.

В Северен Кавказ стотици хиляди хора от много години живеят в атмосфера на смърт, тях ги изтласкват извън границите на цивилизования живот. Хиляди унижени хора, чиито близки и роднини са били убити или отвлечени, сега са физически и морално осакатени. Те образуват тази среда, от която циничните и безсъвестни ръководители на терористичните групи рекрутират последователите, самоубийците, изпълнителите на терористичните актове.

Отговорността за новите стотици жертви лежи и върху ръководството на Руската федерация, което упорито продължава - въпреки нейната очевидна неефективност – политиката на изключително силово разрешаване на конфликта, прикрива или даже поощрява драстичните военни престъпления в Чечения – екзекуциите без съд, изтезанията, отвличанията на мирни чеченци.

Отговорността за нови трагедии трябва да бъде споделена и от политиците от Европа и Америка, готови да си затварят очите за истинското положение на нещата в Северен Кавказ. Но още по-голяма е отговорността, която лежи върху цялото руско общество, което се оказа неспособно да осмисли ставащото в собствената му страна и да окаже необходимото въздействие върху своята власт.

10 септември 2004

Публикацията подготви Борислав Скочев

- - - - - -

* През юни 1942 чешкото село Лидице е унищожено при наказателна акция заради атентата срещу протектора на Чехословакия Хайдрих. 173 мъже и момчета над 16-годишна възраст били разстреляни, жените и децата изпратени в концлагери, къщите унищожени една по една и селото изравнено със земята.

През март 1943 в белоруското село Хатин при наказателна акция на хитлеристките войски са изгорени живи 149 души, в това число 75 деца.

Чеченското село Самашки е трагичен символ на първата чеченска война. През април 1995 загинаха много от жителите на селото при артилерийски и минометен обстрел, стрелба от БТР-и, разстрели в домовете и дворовете на къщите, от гранати, хвърлени от руските военни в помещения с хора, поради това, че в селото не са допускани лекарски екипи. Повечето от сградите на селото били нарочно подпалени от руските сили. Мъжете от селото били изпратени във филтрационен лагер и подложени на изтезания.

В Хайбах, село в планинската част на Чечения, по време на масовата депортация на чеченския народ през февруари 1944, войските на НКВД поради невъзможност да транспортират населението от този район, събират жителите на селото, 600-700 души, в колхозната конюшня и ги изгарят. Разстреляни са и жителите на съседните махали.