|
Преди две седмици, когато във
въздуха едновременно се взривиха два самолета, от устата на
президента Путин не прозвуча нито дума за тероризъм. Когато преди
няколко дни близо до станция на метрото в центъра на Москва се
взриви терористка - камикадзе, руският народ отново напразно
очакваше каквито и да е думи от своя президент.
Когато най-ужасният от всички
терористични актове, които можем да си представим, отне живота на
стотици деца в южния руски град Беслан, на Путин не му остана друг
избор, освен да каже нещоq и той каза. Но какво каза? Думите на
Путин и краткото му изявление се оказаха неприятно познати на
всеки, който е живял при съветската власт.
Можем да обобщим обръщението му по
точки:
1. СССР беше прекрасен и ние трябва
да се върнем към неговите методи.
2. Руското общество не е готово за демокрация и всички трябва да
следват централната власт.
3. Моят личен имидж на силен човек е по-важен, отколкото живота на
руснаците.
Във всяка демократична държава речта
на Путин би трябвало да предизвика повод за оставка. Но в
съветския речник няма понятие "доброволна оставка". В момента на
криза Путин показа истинското си лице. Той говореше за "нас" и
"тях". Никакви имена, никакво споменаване за отговорност. Ние
бяхме слаби. Ние сме длъжни да подобрим отбраната. И всичко това
от устата на президент, който дойде на власт благодарение на
темата за сигурността и който има пълния контрол над страната в
последните пет години.
В периода на пребиваването на Путин
във властта неотклонно нарастваха разходите за въоръжените сили и
сигурността. През 2005 г. тези разходи ще достигнат най-високият
дял за цялата история на Русия, докато за социална сигурност и
училища ще останат само трохи. Той също така говори за
изкореняване на корупцията, макар че за нея трябва да вини
изключително лично назначените си кадри и сътрудници.
Именно Путин възроди чудовището на
КГБ, издигайки го до "някогашната слава", като върна единното
командване в управлението на бюрото, след като Борис Елцин мъдро
го раздели. При пет сменени наименования, КГБ не измени на своята
природа.
От началото на управлението на Путин
досега остават неразкрити взривовете в московски жилищни сгради от
1999 г.. Преди две години преживяхме вземането на заложници по
време на мюзикъла "Изток - Запад" и парламентът блокира
разследването. Сега Путин казва, че всяко разследване на събитията
в Беслан ще се превърне в политическо шоу и затова той ще проведе
вътрешно разследване.
Липсата на прозрачност и отговорност
означава поощряване на некомпетентността и повторение на грешките.
Сравнете работата на американската комисия, разследваща атентатите
от 11 септември 2001 г. и онова, което се случи в Русия след
кризата в театъра.
Никой не твърди, че сега САЩ са
неуязвими за терористи, макар че може да е съвпадение това, че
след относително бързия отговор на администрацията на САЩ, на
американска територия оттогава не се случиха никакви атентати.
Политиката на КГБ на тотална
секретност е достатъчно ефективна за преследване на дисиденти и
вкарване на бизнесмени зад решетките. Но тя е трагично, фатално
неефективна, когато става дума за борба с тероризма.
След многогодишно притворство, че в
Чечения няма никаква криза, сега за правителството е крайно трудно
да признае, че възпламенената република в Северен Кавказ не е
утопия. Какво ще струва на Путин признанието на това, че Чечения
няма да се подчинява на назначения от Кремъл лидер, особено във
време, когато нейните селища ежедневно попадат под ударите на
руските въоръжени сили и на поддържаните от Кремъл бандити, които
по нищо не се отличават от терористите?
В своето обръщение Путин беше
наполовина прав по един въпрос - когато каза, че опитът на други
страни показва ефективност на контратерористичните мерки само
когато държавата има подкрепата на гражданското общество. Това
трябва да означава открито общество, в което провалите се
разследват и средствата за масова информация могат да критикуват
правителството.
Путин обаче има предвид обратното -
сталинско общество, което безпрекословно поддържа държавата.
Скоро след ужаса в Беслан, в Москва
се появи една високопоставена оставка - но не в Кремъл. В
понеделник от поста си се оттегли главният редактор на престижния
вестник "Известия" Раф Шакиров. Собственикът на вестници, олигарх,
който е в добри отношения с Кремъл, по никакъв начин не коментира
това събитие, макар да няма съмнение, че емоционалният начин, по
който "Известия" представи кризата в Беслан, е раздразнила режима
на Путин и оставката е следствие от това.
Търсейки подобни примери, просто
трябва да се обърнем две години назад, когато работата си загуби
директорът на телевизионния канал НТВ, след като Кремъл
разкритикува начина, по който телевизията е отразявала кризата със
заложниците в московския театър. Тогава уволнението дойде след
няколко седмици; но сега страховитият цикъл отне общо 36 часа.
Но за Кремъл не беше толкова
необходимо активно да преследва журналисти, за да напомни за
най-съществената част от своята програма: ограбването на умиращия
петролен гигант Юкос. Макар че вниманието на страната е приковано
към Беслан, правителството проведе рейд в офисите на юриста на
компанията. Аз се съмнявам, че службата за сигурност е в състояние
да се залови с терористите, докато в същото време ръцете й са
заети с ограбената плячка. Бившият директор на Юкос Михаил
Ходорковски е в затвора, а най-известният чеченски полеви командир
Шамил Басаев - на свобода.
Възможно е Путин просто да е извън
разговора по въпросите на тероризма. Фактът, че той продължава
отколешната съветска традиция на подкрепа за Ясер Арафат, прави
невъзможно да му бъде доверено нещо по този въпрос. Същото може да
се каже за някои европейски лидери. Жак Ширак беше категоричен в
обвиненията си към американските действия в Ирак и към израелските
действия на неговите граници. Въпреки това той и Герхард Шрьодер
са щастливи да се поразходят в компанията на Путин, игнорирайки
руските зверства в Чечения. Същия ден, когато ООН осъди Израел за
военни престъпления в Дженин, организацията отказа да осъди
престъпленията на Русия в Чечения.
Издевателствата над иракските
затворници трябва да бъдат наказани, макар че на фона на
безкрайните ужаси в чеченския затворнически лагер "Чернокосово",
Абу Граиб изглежда като еднозвезден хотел от съветската ера. Том
се извършва пълномащабен геноцид, който се поощрява от всеки член
на "Голямата осморка", които отказват да го съдят.
Западът подписа на режима на Путин
празен морален чек в името на стабилността. Осребряването на този
чак за сметка на руските граждани превърна лидерите на свободния
свят в морално банкрутирали. Русия е допусната в Г- 8 -
организацията, създадена по идея за най - развитите индустриални
държави, а Русия не е такава.
Още един аспект от чеченския
конфликт, който заслужава внимание, е относителната липса на
интерес от страна на мюсюлманския свят, макар че вие може да
смятате, че необявената война на християните против мюсюлманския
свят си заслужава да бъде упомената в ефира на Ал Джазира.
Независимо от опитите на Путин да
обвини Ал Каида, за да създаде видимост, че води същата битка,
каквато и Запада, войната в Чечения е негова собствена рожба.
Текстът е публикуван за първи път
на български в
Mediapool
- - - - - -
* Знаменитият гросмайстор Гари Каспаров е председател на
опозиционното руско движение "2008: Свободен избор". |
