НАПРЕД!
В железен строй
вървим напред.
Не сме добре, но
сме наред.
Вървим натам,
вървим натук,
вървим във крак,
като юмрук,
жена до мъж,
баща до син,
във сняг и дъжд
– като един,
и всеки глух, и
всеки сам,
вървим натук,
вървим натам
във строй единен
и сплотен –
до тебе - той, а
ти до мен,
върви орач,
върви доцент,
върви водач
(за
тоз момент),
върви работник
до плувец,
миньор – до
оперен певец,
върви директор
до поет,
Кръгом!...Напред!...Кръгом!...Напред!...
Натук!...Натам!...Натук!...Натам!...
Вървя и аз. Къде
– не знам,
не сме добре, но
няма глад
сред босоногия
парад,
вървим,
издигнали плакат,
че няма връщане
назад –
Кръгом! Напред!
Кръгом! Напред!
Кръгом!....и
всичко е наред !
20-04-1989
ДЕКЛАРАЦИЯ
ЗА МИНАЛАТА ВИНА НА…..
Откраднатото –
скрито.
Скритото –
продадено.
Продаденото –
измито.
Измитото –
извадено.
Невидимото –
изчезнало.
Неведомото –
разнищено.
Сляпото –
прогледнало.
Недоученото –
отприщено.
Драпаното –
издрапано.
Бърканото –
избъркано.
Папаното –
изпапано.
Кърканото –
изкъркано.
Писаното –
изписано.
Мръсното –
изпрано.
А бе, битото –
бито,
ебаното – ебано.
1991
В СТРАНАТА СЪС РАЗМЕР ЧОВЕШКА ДЛАН
В страната със
размер - човешка длан,
доскоро свита
във червен юмрук,
объркан, ала не
разколебан,
захвърлил
петолъчка, сърп и чук,
живея днес –
внезапно обкръжен
от множество
новородени пръсти.
Един от тях
отново е червен,
макар, че почна
в църква да се кръсти.
А тази длан е
тежкият ми кръст,
във тази длан
човешка съм роден,
със тази длан
измервам своя ръст,
за разлика от
онзи пръст червен
отново обявяващ
– “Пак съм тук!
Пак моят път е
верен и победен!”
Навярно бих
повярвал, че е друг,
ако не беше
откровено среден !
1991 |
