|
|
Как му стана сватбата с Делка Шилева
читателите знаят вече от първите глави на тая книга. Когато му са
намери наследница, девят града и деведесят и девят лица са питаха
по телеграфа като какво име да тури той на своята дъщеря.
Желанието му беше щото това име да обяма: първо, възпоменания за
Съединението; второ, нещо като протест против черните; третьо,
някаква си ненавист към руският цар; четвърто, да бъде емблема и
олицетворение на фараонството и пр., и пр. Много имена са
предложиха, разни съвети са дадоха. Най-после избра са и са
предпочете думата, или името Свобода, която заключава в
себе си сичките желания, така щото неговата наследница носе днес
име: Свобода Чардафонова!
- Фараонка! Майка ти и баща ти
извлякаха един паша. Ами ти кого ще пипниш мари, къзъм? Руският ли
караконджа? – пита своето чадо войводата и го гледа в очите.
Габровалия е той, но само
юридически; а фактически е конариц, не само по това обстоятелство,
че е конарски зет, но по много още причини. Конарци са му
определили даже място за къща в своето село. Дума беше даже
по-напред, ако го изтикат от офицерството, да му съградят една
къщица селски. Да отиди конарец в Пловдив и като са върне вечерта,
да каже, че не е ходил при Чардафонът – това ще значе се едно и
също, че тоя конарец е ходил в руското консулато! Не говорим за
баба Исака и за Ангел Думбалски, които му са редовни гости по
няколко деня. И той не е ексик от Конаре. Там като отиди, са
чувствува най-щастлив, като са събире да похапне и попийне със
своите стари Чарди, да са посмее с баба Исака, с която отношенията
им не са охладнали никак.
Цената на Конаре е покачена твърде
нависоко в цялата околност. Секи конарец, преди да си каже
собственото име, най-напред ще са обаде, че е родом от Голямото
Конаре. Не само в малките селца, като Костиево, Карамфоля и
пр., но и в гордата Перущица и в Старо Ново село, като видят
конарец, посбутват са и го обиколят да питат за новини! И
коприщени като че пречупиха врат пред славата конарска, сприказват
са помежду си, ходят си и си дохождат , като че нищо да не е
бивало помежду им. Думата на конарце тежи в Пловдивско повече,
отколкото на руският цар в Гатчено. При решението на много
политически предприятия ще чуете да са питат и каршиякалии, и
марашчани, и селени:
- Ами конарци на какво са мнение?
Ако пловдивските черни и царски
слуги са наканят да ознаменуват в градът името на руският цар било
с някое убийство, като с Дяда Райча и с поп Ангела в Хаджелас,
било с някои анархически подкупавание на своето българско
правителство – то конарци са готови. Достатъчно е едно известие
под земята до тяхното село било от Търнева хан, от Янка
Айватюлията или въобще от дружината. Слънцето не изгряло още
пловдивските тепета, а Каршияка са блокира от Конарци, пеят си
песните на Ботйова, вика са “долу”. В Карши-яка си оставят
пушките, а през мостят минуват с колове и цепеници! На 4-ий май
1886 г. Руското консулато и неговите храняници: Гешов, Хаканов,
Вазов, Величков, лудият Пранджов и други още симпатични, нареждат
митинг да протестират българското правителство и да гласуват
продажност на руският цар. Взели са от вечерта мерки, конарци
казали доброутру в Пловдив. Масичката на митингът не беше още
турена, когато решающият глас на конарци раздвижи въздухът.
Масичка, мастилница, оратори, бюро, секретари – чистят мегданът и
едвам можат да си задържат палтата на раменете. Бой, ама какъв
бой! Сякаш че бакърджийски чукове падат: Дръжте рубладжиите!” –
викат конарци и си плюят на ръцете. Тоя ден десятина от тях бяха
са снабдили с револвери, които отнели от симпатичните.
После победата гайдите и кавалите
засвирват и сичките конарци, с цепеници на рамо, церемониялен марш
вървят по улиците и викат “долу”. На Джумая обязателно ще са спрат
да отвъртят едно хоро. Оттам ще ударят през ония улици, гдето
живеят рубладжиите. Страх и трепят, не рубладжия, но котките им не
можеш да видиш по прозорците. На отивание ще поздравят и руското
консулато. Дордето преминат из улицата, господин консулът чете
вътре: “Спаси, господи”, признава, че неговите рубли са виновати
на сичките тие възбуждения. В сичко това време Ангел Думбалски
носе две тояги със себе си: една на рамо за действия, а друга под
мишница – за резерва.
Но Конаре е славно още и по други
причини, не само за 6 септемврий ще да бъде то записано в
историята. Прочу се Конаре чак до шопската София. Ето защо, подир
отиванието на Каулбарса, колкото рубладжии, каулбарсисти,
Мингрелиевци, хлебо-солци и православци са появиха в Северна и
Южна България, сичките са изпратени да четят звездите в Конаре и
да словославят името на цар-государя! Пазанието на тие царюви
слуги не е поверено на войска или строга полиция с
помощници-шпиони. Не, самите конарци изпълняват и едното, и
другото. Щом са мръкне, сичките хлебо-солце са длъжни да са явят в
едно кавененци на проверка. Тук под егидата на Думбалата и на
Стоян Празова са върше сичко. Смехове, подигравки, оскърбления,
понякога плюение, продатели, изменници, слуги и лакеи на царя –
ето техническите думи, с които са придружава сяка проверка!
Ясно и определено казано Конаре е
днес български Сибир. Разницата е само тая, че руският Сибир е ад,
а българският е рай. В руският Сибир са души и уморява: свобода,
прогрес, интелегенция, мисъл и гении; а в българският, в Конаре,
са събрани сичките политически и продажни развратници, ония
именно, които са кланят на величието на руският Сибир, които
желаят, щото и в хубава България да са направи такъв ад!
Да живей Българският Сибир – Конаре!
Долу Руският!...
Русе, 21 априлий 1887 г. |
