Аз гледам отгоре как нейде далече
там пуши ли пуши
завода
–
и сутрин го
гледам, и гледам го вечер
–
нали съм Човек
от народа!
И къща, и вила,
и служба си имам,
и куче от чиста
порода,
колата –
държавна, държавен бензина,
нали съм Човек
от народа!
За мене не вáжат
всеобщи закони,
за мен се
запазва природа.
Аз
крача напред, който може – да гони
–
та аз
съм Човек от народа!
Когато потрябва,
комуто е нужно,
аз пея
хвалебствена ода
и после
разказваме с него задружно
как сме дошли от
народа.
И мойте дечица,
които играят
ей-там, на
небето под свода,
те малки са още,
но вече си знаят
–
и те са Деца от
народа!
Човекът към мен
тъй сервилен и мек
е Човек на Човек
от народа,
а този край него
пък, той е Човек,
на Човек на
Човек от народа!
Аз давам на тях,
те дават на мен,
изгода се среща
с изгода.
Ех, как е
красиво в свят така подреден
да бъдеш Човек
от народа!
1982
- - - - - -
* Под това име беше направен и прожектиран Тогава
документален филм за другаря Тодор
Живков |