|
|
България е
една от държавите с най-тежко данъчно-осигурително бреме върху
своите граждани. Високите данъчни и осигурителни ставки при
относително ниското равнище на доходи отнемат плодовете от труда
на хората или ги принуждават да преминат в сивата икономика. За да
осъществи своите функции, държавата прибира близо половината от
добавената стойност, създадена от българските граждани. В същото
време на страните от ЕС са им необходими от 1/4 до 1/3 от доходите
на гражданите, за да гарантират тяхното благоденствие и сигурност.
Последиците от продължаващата в годините конфискация на доход са
свързани преди всичко с поддържането на неефективна и разточителна
администрация, с намеса на правителството и прекомерна регулация
на пазара, с ограничаване инициативата на предприемачите,
безработица, неефективни социални механизми и срив на системите за
пенсионно и здравно осигуряване. Няма и не може да има
правителство, което да разчита на лоялност от страна на своите
граждани, ако отнема по този начин техните доходи, ако ограничава
възможностите им за инициатива и за потребление. Отговорът на
ограбваните в това отношение е красноречив – сивата икономика у
нас произвежда близо 40% от брутния вътрешен продукт.
Какво е
решението?
Практиката
показва, че опитите на последните две правителства да ограничат
данъчното бреме върху гражданите претърпяха неуспех. Независимо от
направените стъпки в посока намаление на преките данъци, общата
данъчна тежест и нейният най-важен изразител - общите разходи на
правителството, съставляват близо 40% от брутния вътрешен продукт.
Безброй са примерите за разточителност в издръжката на централната
администрация – неоправдано закупуване на скъпи автомобили,
луксозно обзавеждане, раздути щатове в редица министерства и
агенции, поддръжка на хиляди почивни станции, предприятия за
ведомствени услуги и пр. Публична тайна е разточителството,
бюрократичността в процедурите и неефективността на Националната
здравноосигурителна каса, на Националния осигурителен институт,
както и техните нарастващи дефицити, кърпени с пари на
данъкоплатците. Продължава практиката на явни и неявни субсидии на
губещи предприятия. Необичайно високи са разходите за поддръжка на
дълготрайни активи, част от които биха могли да бъдат
приватизирани или отстъпени на общините. Прекалено голям за
България е броят на заетите в бюджетната сфера и разходите за
тяхната издръжка и заплати в размер на 4 млрд. лв.
Българската
държава харчи прекалено много чужди пари - тези на данъкоплатците.
Именно от ограничението на правителствените харчове трябва да
започне данъчната реформа. Защото няма друг начин да се премине
към ниски данъци, да бъде увеличен броят на лоялните данъкоплатци,
да нарасне събираемостта, да се оставят в ръцете на гражданите
значителни средства, чието изразходване ще решават те самите, а не
българското правителство. Ето защо все повече поддръжници среща
предложението на група икономисти час по-скоро у нас да бъде
въведен пропорционален корпоративен подоходен данък в размер на
10% от печалбата, съответно - от доходите на гражданите. На 10% да
бъде установен и общият размер на осигурителните вноски.
Какъв ще
бъде ефектът от въвеждането на пропорционален данък?
Въвеждането
на пропорционалния данък гарантира възстановяването на един от
най-важните принципи в облагането на гражданите – справедливостта.
От морална гледна точка винаги е справедливо една норма да бъде
прилагана спрямо всички. Различното третиране на различните
доходи, т.е. прогресивното облагане, на практика е наказване на
онези, които със своя труд се стремят към благосъстояние и
по-високи доходи.
Въвеждането
на пропорционалния данък в размер на 10% гарантира незабавно
увеличение на доходите на българските граждани. Нарастването на
онези доходи, които са близо около средната работна заплата в
страната, на практика ще означава нарастване с около 1/3 от
чистото възнаграждение. Още повече, в границите на 40-45%, ще бъде
увеличението на заплатите на мениджърите, работниците и
служителите с висока квалификация. Дори при най-ниските заплати ще
се очертае забележимо повишение в рамките на 20-25%. Особено силен
ще бъде ефектът при т.нар. самонаети – еднолични търговци,
адвокати, проектанти, хора на изкуството на свободна практика и
пр. Ръстът на техните доходи при прилагане на 10-процентния данък
ще бъде от 38 до 63% за доходи, които понастоящем са в границите
от 163 до 728 лв.
С
въвеждането на 10-процентен данък стотици хиляди български
граждани ще предпочетат да се завърнат в легалната икономика, да
ползват нейните предимства, да формират история на своите фирми,
да станат пълноценни партньори на банките, държавата и фирмите, с
които се договарят у нас и в чужбина. Въвеждането на единна
подоходна и корпоративна ставка опростява максимално данъчната
процедура, данъчните декларации и създава изключителни възможности
пред данъчната администрация за ефективност и събираемост. Не на
последно място единната ставка и ниските данъци са мощно средство
за увеличаване на местните спестявания и инвестиции, а така също
благоприятстват в изключителна степен привличането на чужди
инвестиции.
Опитът от въвеждането на ниски пропорционални данъци в някои
страни като Русия, Словакия, Естония показва
значително нарастване на бюджетните приходи вследствие на
разширената данъчна основа.
Каква е рамката на бъдещата реформа?
Подобна
мащабна данъчна реформа не може да не бъде придружена с реформа в
принципите на социалното осигуряване. Необходимо е цялостно
преосмисляне, ново качество на осигурителните услуги и поетапно
преминаване от разходно-покривна към капитало-натрупваща схема.
Само такъв подход, само преминаване от данък към лична инвестиция
в бъдещето, лична отговорност и личен контрол върху собствения
осигурителен капитал гарантират цялостно и дългосрочно решение на
проблема. А проблемът понастоящем е огромен – 2 млн. работещи
българи, или 1/4 от населението издържат останалите, т.е. 6 млн.
деца, пенсионери, безработни, социално слаби. Всяка година тези 2
млн. активни български граждани плащат под формата на данъци и
осигуровки средно 3 000 лв., които се трансферират към останалите.
При това положение няма и не може да има отговорна политическа
партия, която би могла да обещае преди избори повече от 5-10 лв.
годишно увеличение на пенсиите. Промяна може да има, ако се
пристъпи към решителна и всеобхватна реформа. Ниските данъци,
динамизирането на пазара, увеличеният обем на чуждестранните
инвестиции, съкращаването на сивата икономика, откриването на нови
работни места и в крайна сметка - агресивният, а не умереният
икономически растеж, могат да увеличат броя на активните български
граждани и техния принос към бюджета и сферата на осигуряването.
Реформата в
пенсионното и в здравното осигуряване означава закриване на НОИ и
създаване на негово място на държавна изпълнителна агенция, която
да гарантира защитата на сегашното поколение пенсионери, на хората
с увредена работоспособност, на социално слабите и безработните.
Необходимо е да се извадят дефицитите в пенсионното осигуряване,
да се включат в бюджета и да се оформят като дълг на държавата към
хората от третата възраст. Трябва да се създаде успоредна
пенсионна система, основана на капитало-натрупващ принцип и
генериране на средства в индивидуални партиди в частни пенсионни
фондове. Задължително в новата система трябва да се включат всички
онези, които започват трудовата си дейност от 1 януари 2006 при
задължителен осигурителен под в рамките на 7-8%. Реформата включва
още привличане на чуждестранни инвестиции в частните пенсионни
фондове, законодателни гаранции за широк инвестиционен портфейл на
фондовете, запазване на старата разходно-покривна система за
хората, които желаят да се пенсионират след по-малко от 10 години,
и за онези, които не желаят да се включат в новата система.
Старата система трябва да се запази за хората, които ще се
пенсионират след по-малко от 10 години, и за онези, които не
желаят да преминат към новата система.
Реформата
включва още:
-
гарантиране на наследственост на пенсионните спестявания от
новата система в случай на преждевременна смърт на осигурения
или относително кратък срок на ползване на спестяванията;
-
финансиране на държавния дълг към пенсионерите в България с
приходите от предстоящата приватизация в енергетиката,
цигарената индустрия, както и др. крупни приватизационни сделки,
а така също със заем от Световната банка;
-
осигуряване на средства за провеждане на пенсионната реформа
посредством възмездна и безвъзмездна помощ от международни
финансови институции;
-
премахване
на задължителното осигуряване в монополната Национална
здравноосигурителна каса и закриване на касата;
-
приватизация на болниците и отказ от държавно регулиране на
предоставянето на медицински услуги;
-
създаване
на изпълнителна агенция за управление на трансферите от бюджета,
предназначени за инвалиди и домакинства с ниски доходи,
включително за хора в пенсионна възраст.
България е
на прага на Европа. С тежко демографско наследство, с един от
най-ниските стандарти на континента, с огромна емиграция на млади
и висококвалифицирани хора. Можем да спрем този процес, можем да
обърнем нещата. Можем, ако повярваме на себе си, ако повярваме, че
всеки от нас поотделно може да управлява по-добре своите пари,
отколкото държавата чрез чиновниците си. Ето защо отказът на едно
правителство от прекомерни и несвойствени харчове и ниските данъци
е най-прекият път към доброто управление. Взаимното доверие между
правителство и граждани има прост израз – лоялни ли сме като
данъкоплатци, лоялно ли е правителството като харчи народната
пара. Нека с действия и решителна реформа възстановим това
доверие. |
