Обръщение на президента Путин към нацията

Трудно и мъчно е да се говори.

В нашата страна се случи страшна трагедия. През последните дни всеки от нас дълбоко страдаше и преживя със сърцето си всичко, което се случваше в град Беслан. Където ние се сблъскахме не просто с убийци, а с такива, които използват оръжие срещу беззащитни деца.

И сега аз преди всичко се обръщам с думи на подкрепа и съчувствие към хората, загубили най-ценното в живота си. Своите деца, своите близки и роднини.

Нека си спомним за всички, които загинаха от ръцете на терористите в последните дни.

В историията на Русия има много трагични страници и тежки събития. Ние живеем в условия, които се създадоха след разпада на огромната, велика държава. Държава, която се оказа нежизнеспособна в условията на бързо изменящ се свят.

Но въпреки всички трудности, ние успяхме да запазим ядрото на този гигант – Съветския съюз. И ние нарекохме новата страна Руска федерация.

Ние всички очаквахме промени. Промени към по-добро.

Но се оказахме напълно неподготвени за много неща, които се промениха в живота ни. Защо?

Ние живеем в условия на преходна икономика, която не съответства на състоянието и равнището на развитие на обществото.

Ние живеем в условията на изострени вътрешни конфликти и междуетнически противоречия, които по-рано сурово се подтискаха от господстващата идеология.

Ние престанахме да отделяме нужното внимание на въпросите на отбраната и сигурността, позволихме корупцията да порази съдебната система и правоохранителната сфера.

Освен това нашата страна -  с някога най-мощната система на защита на своите външни граници – внезапно се оказа незащитено нито от изток, нито от запад.

За създаването на нови, съвременни и реално защитени граници ще са нужни много години и ще трябват милиарди рубли.

 Но и тук бихме могли да бъдем по-ефективни, ако действаме своевременно и професионално.

Като цяло трябва да признаем, че ние не проявихме разбиране за сложността и опасността на процесите, ставащи в нашата собствена страна и в света.

Във всеки случай не можахме да реагираме на тях адекватно. Проявихме слабост.

А слабите ги бият.

Едни искат да откъснат от нас “по-тлъсти” късове, а други им помагат. Помагат им, защото предполагат, че Русия като една от големите ядрени държави все още представлява заплаха за тях. Затова тази заплахя трябва да бъде отстранена.

И тероризмът е, разбира се, само инструмент за постигане на тези цели.

Ние, както много пъти съм казвал, не веднъж сме се сблъсквали с кризи, метежи и терористични атакаи. Но това, което се случи сега, е нечовешко, безпрецедентно по своята жестокост престъпление на терористите. Това не е предизвикателство към Президента, парламента или Правителството. Това е предизвикателство към цяла Русия. Към целия наш народ.

Това е нападение над нашата страна.

Терористите смятат, че са по-силни от нас. Че могат да ни заплашват със своята жестокост, могат да парализират нашата воля и да разложат нашето общество. И изглежда така, сякаш пред нас стои избор: да им дадем отпор или да се съгласим с исканията им. Да се предадем, да позволим да разрушат и “разграбят” Русия с надежда, че в края на краищата ще ни оставят на мира.

Като Президент, глава на Руската държава, като човек, който е дал клетва да защитава страната, нейната териториална цялост, и просто като гражданин на Русия съм убеден, че в действителност ние нямаме никакъв избор. Защото само да се позволим да ни шантажират и да се поддадем на паника и ние ще хвърлим милиони хора в непрестанна поредица кървави конфликти като в Карабах и Приднестровието и други подобни трагедии. Не може да не се види очевидното.

Ние си имаме работа не с отделни заплахи, не с отделни акции на терористите. Ние си имаме работа с пряка интервенция на международния тероризъм срещу Русия.

С тотална, жестока, пълномащабна война, която отново и отново отнема живота на нашите съотечественици.

Целият световен опит показва, че такива войни за съжаление не завършват бързо. В тези условия ние просто не можем, не бива да живеем така безгрижно като преди.

Ние сме длъжни да създадем по-ефективна система на сигурност, да поискаме от нашите правоохранителни органи действия, които да са адекватни на равнището и мащаба на новите заплахи.

Но най-важното е мобилизацията на нацията пред общата опасност. Събитията в други страни показват: най-ефективният отпор срещу терористите се получава именно там, където те се сблъскват не само с държавната мощ, но и с организирано, сплотено гражданско общество.

Уважаеми сънародници,

Тези, които изпратиха бандитите да извършат това ужасно престъпление, си поставяха за цел да насъскат нашите народи, да изплашат гражданите на Русия, да разпалят кървава междуособица в Северен Кавказ.

Искам в тази връзка да кажа следното.

Първо.

В най-близко време ще бъде подготвен комплекс от мерки, насочени към укрепване на единството на страната.

Второ.

Смятам за необходимо да бъде създадена нова система за взаимодействие на силите и средствата, осъществяващи контрол върху ситуацията в Северен Кавказ.

Трето.

Необходимо е да бъде създадена ефективна антикризисна система на управление, включително принципно нови подходи към дейността на правоохранителните органи.

Държа да подчертая: всички тези мерки ще се провеждат в пълно съответствие с Конституцията на страната.

Скъпи другари,

Ние днес преживяваме много тежки, скръбни часове. И аз бих искал сега да благодаря на всички, които проявиха издръжливост и гражданска отговорност.

Ние сме били и винаги ще бъдем по-силни от тях – и със своя морал, и с мъжество, и нашата човешка солидарност.

Аз отново видях това тази нощ

В Беслан – буквално проникнати от мъка и болка – хората се грижеха и се подкрепяха един друг.

И не се страхуваха да рискуват себе си в името на живота и спокойствието на другите.

Даже в най-нечовешките условия те оставаха хора.

Невъзможно е да се примирим с болката от загубата. Но изпитанията още повече ни сближиха, заставиха ни много неща да преоценим.

Днес сме длъжни да бъдем заедно. Само така ще победим врага.

Президент на Руската федерация Владимир Владимирович Путин, 4 септември 2004

Обръщение на президента на Чеченска република Ичкерия Аслан Масхадов към чеченския народ

Завземането на училището в Беслан, взривовете на двата руски самолета и терористичният акт на жена-камикадзе в Москва бяха безусловно осъдени от ръководството на Чеченска република Ичкерия. Ние сме заявявали и заявяваме, че терорът срещу невинни граждани не може да има никакви оправдания, и че такива действия пречат на международното признаване на независимостта на чеченската държава.

Но би било нечестно към загиналите и безотговорно към живите, ако, осъждайки убийците, не назовем политическите причини на трагедията и не се опитаме, макар и без особена надежда за успех, за пореден път да призовем света да осъди политиката, в резултат на която такива трагедии стават не само възможни, но и неизбежни.

Президентът Путин в своето изказване се опитва да възложи отговорността върху външни сили. В действителност причината на трагедията в Беслан и на целия безкраен цикъл на насилие в Чечения и около нея е политиката на самия Путин, чийто режим е виновен за най-масовите престъпления срещу човечността в Европа от времето на Втората световна война.

Хората, извършили терористичните актове в Чечения и около нея, вършат това не от религиозен фанатизъм или заради абстрактна политическа идея. Като правило те са движени от чувството на лична мъст, породено от гибелта на техни близки от ръцете на руски войници в тази атмосфера на безнаказаност, с която Русия продължава да осъществява геноцид на чеченския народ.

Чеченците, както никой друг, разбират какво значи да си безсилна жертва на безсмислена и злобна жестокост. Четвърт от нашето население, включително повече от 40 хиляди деца, беше избита през последните десет години. Всеки чеченец знае, че в очите на расисткия режим в Кремъл ние сме хора втора категория, които нямат право на живот, достойнство и свобода. И ние сме убедени в това, че високите ценности, провъзгласени от Запада, който прие Путин за съюзник, - демокрацията, правата на човека, свободата – спрямо нас са кухи фрази.

Но руските зверства, международната снизходителност и западното предателство съвсем не означават, че ние трябва да воюваме срещу деца и жени. Чеченците, участвали в подобни акции, се поставят сами на едно равнище с руските войници, виновни за масовите и систематични зверства срещу мирното население на Чечения.

Нас ни чакат тежки времена. Вместо да откликне на нашия призив за политическо решаване на чеченския конфликт, г-н Путин очевидно е готов да отговори на действията на безумците, причинили кланицата в Беслан, с разширени наказателни акции срещу мирните чеченци. Но, както неведнъж вече е доказала историята, в края на краищата военните престъпници и организаторите на геноцид ги чака подсъдимата скамейка, техните покровители – позор, а нас – свобода.

Ако искаме да се запазим като народ, да запазим моралната правота на нашата борба, ние сме длъжни решително да се разграничим от тези малцина, на които чувстото за мъст е затъмнило разума. Затова призовавам всички чеченци да оплакват невинно загиналите и от името на чеченския народ изразявам съболезнования на техните семейства. Те, както и стотици хиляди убити чеченци, в еднаква степен станаха жертва на престъпната и безумна руска политика.

Президент на Чеченска република Ичкерия Аслан Масхадов, 5 септември 2004

Трагедията със заложниците в Беслан >>

Публикацията подготви

Борислав Скочев